О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60462

гр. София, 21.12.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 4946 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15946/09.09.2021 г. на Н. Г. Н., чрез адв. Е. Л., срещу въззивно определение № 1803/13.08.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 9443/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено протоколно определение от 31.07.2020 г. по гр. д. № 35380/2019 г. на Софийски районен съд и на основание чл. 108, ал. 1 ГПК делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Ботевград.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси: 1) притежават ли областните пътни управления на Агенция „Пътна инфраструктура“ процесуална правосубектност с оглед статута им на „специализирани звена“ на Агенцията с точно определени структура и функции съгласно чл. 30 - чл.32 вкл. от Правилника за структурата, дейността и организацията на работата на Агенция „Пътна инфраструктура“; 2) следва ли преди да се произнесе по подсъдността, решаващият съд служебно да установи процесуалната им правосубектност, като укаже събиране на определени доказателства за това; 3) следва ли да се разграничи процесуалната правосубектност на областните пътни управления на АПИ като отговорни в областта на трудовото право и като страна при искове за деликт.

Ответната страна по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от юрисконсулт Г. Н., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Автомагистрали“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., в писмен отговор също поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Делото пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на Н. Г. Н., с която са предявени два осъдителни иска при условията на евентуално съединяване. Главният иск е предявен срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, а евентуалния - срещу „Автомагистрали“ ЕАД, с които се претендира заплащането на причинени имуществени и неимуществени вреди от некачествено поддържане на автомагистрала „Хемус“ и на тунел „Ечемишка“, намиращ се на 41-42 км от автомагистрала „Хемус“, [община]. В отговора на исковата молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като е посочил, че съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Въззивният съд е приел, че възражението е направено в предвидения преклузивен срок и по същество е основателно, тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ е държавно учреждение по смисъла на чл. 108 ГПК. Посочил е, че не е предвидено законово изискване поделенията или клоновете на държавните учреждения по чл. 108, ал. 2 ГПК да са самостоятелни юридически лица, за да се обоснове прилагането на правилата на специалната местна подсъдност. Приел е, че е необходимо само да има определена институционална обособеност - отделна териториална структура на държавното учреждение - за да се приеме, че искът следва да се предяви пред съответния съд, в района на който е тази структура и където е възникнало правоотношението. В допълнение въззивният съд е посочил, че Закона за пътищата изрично урежда съществуване на специализирани звена от местен характер на Агенция „Пътна инфраструктура“ – областни пътни управления, като е предвидена и възможността ръководителите на тези звена да представляват Агенцията по съдебни дела, възникнали във връзка с правоотношения, касаещи дейността на областните пътни управления. В заключение е направен извод, че възражението за местна неподсъдност на делото е основателно и делото следва да бъде изпратено по компетентност на Районен съд – Ботевград.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение не са налице.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Формулираните в изложението въпроси, свеждащи се до въпроса за правосубектността на областните пътни управления на Агенция „Пътна инфраструктура“, нямат претендираното от касатора значение, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Ответник по предявения осъдителен иск е Агенция „Пътна инфраструктура“, като безспорно тя е юридическо лице (по арг. от чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата), а обстоятелството дали специализираните звена към нея имат самостоятелна правосубектност, или не, не е предмет на разглеждане по настоящия спор. Следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл.105 ГПК (в т. см. - определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/ 2019 г., ІІІ г. о, определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г. о., определение № 52/18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС). В случая е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на територията на [населено място], поради което местно и родово компетентен да разгледа спора е Районен съд – Ботевград.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответниците по частната касационна жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50 лева за настоящото производство, опредено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ във връзка с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1803 от 13.08.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 9443/2021 г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Н. Г. Н., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 50 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. Г. Н., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, сумата 50 (петдесет) лева -юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.