О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60310

София, 22.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1974 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „БУЛ ЛАЙТ ГАЗ“ ООД, подадена чрез пълномощника адв. М. М., против въззивно решение № 1969 от 11.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 8089/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 67157 от 17.03.2019 г., постановено по гр. д. № 21928/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Я. К., извършено със заповед № 6/15.03.2018 г. на един от управителите на „БУЛ ЛАЙТ ГАЗ“ ООД на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“ и „БУЛ ЛАЙТ ГАЗ“ ООД е осъдено да му заплати сумата от 3721.78 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 15.03.2018 г. до 15.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане и са присъдени съдебни разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Г. Я. К. в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между тях трудов договор № 6/01.11.2017 г., в който се съдържа клауза със срок за изпитание от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя и по силата на който ищецът Г. Я. К. е бил назначен на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил” при ответното дружество „БУЛ ЛАЙТ ГАЗ“ ООД. Със заповед № 6/15.03.2018 г. на управителя на „БУЛ ЛАЙТ ГАЗ“ ООД е трудовото правоотношение прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 15.03.2018 г., като конкретни причини за прекратяване на трудовия договор са посочени подадена от служителя молба, одобрена от работодателя. Издадената заповед е връчена на служителя на 15.03.2018 г. Във връзка с релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове, въззивният съд е изложил, че не е налице законова възможност работодателят след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца сам да издаде последваща заповед, с която да поправи допусната фактическа грешка в основанието на издадената заповед, с която е прекратил трудовото правоотношение на работника, което в случая е сторено от работодателя. Работодателят е издал заповед № 7/15.03.2018 г., с която е отменена обжалваната заповед № 6/15.03.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради допусната фактическа грешка в основанието на заповедта, а именно вместо чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, да се счита чл. 71, ал. 1 КТ, след което е издадена заповед № 8/15.03.2018 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на правилното основание – чл. 71, ал. 1 КТ. Посочил е, че единствено в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ е предвидена възможност за работодателя по свой почин да отмени заповедта за уволнение, но за да е валидно осъществено това действие е необходимо да бъдат спазени определени предвидени в закона изисквания. На първо място отмяната може да се извърши само с писмен акт, който за да произведе желаната правна промяна трябва да се връчи на уволненото лице. Съдържанието на акта също е от значение. Той трябва да изразява по несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението, а не за друго правно действие – в случая за поправка на основанието за уволнение. На последно място отмяната на уволнението по инициатива на работодателя следва да бъде извършено до определен момент – преди предявяването на иска на работника или служителя пред съда. В конкретния случай след издаване на обжалваната заповед работодателят е издал заповед № 7/15.03.2018 г., от съдържанието на която е видно, че волята му не е в смисъл да отмени заповедта за уволнение и да възстанови служителя на заеманата от него длъжност преди уволнението, а конкретно издадената заповед имплицитно обективира воля на работодателя, която се отнася до извършване на друго правно действие – поправка на допусната фактическа грешка в основанието на уволнителната заповед. Това е действителната воля на работодателя, която недвусмислено се потвърждава и от издадена последваща заповед № 8/15.03.2018 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ. След като от доказателства по делото се установява, че волята на работодателя не е за отмяна на оспорената заповед за уволнение, а цели извършване на друго правно действие – поправка на допусната фактическа грешка в основанието на уволнителната заповед, то не е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 КТ, на която се позовава ответника. Издадените от работодателя след обжалваната заповед други заповеди не могат да породят целените с тях правни последици, доколкото се явяват издадени след като трудовото правоотношение между страните е прекратено и следователно за ищеца е налице правен интерес от обжалване на оспорената в настоящото производство заповед № 6/15.03.2018 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Въззивният съд е приел, че при доказателствена тежест на работодателя не са ангажирани доказателства, че е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. че осъщественото прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание постигнато взаимно съгласие на страните, поради което извършеното уволнение е незаконно и следва да се отмени, като се уважи искането на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за период от 6 месеца.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Касаторът сочи, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: „Какво е задължението на съда, съгласно чл. 271 и чл. 272 от ГПК да обсъди в мотивите н акта си всички възражения и доводи на страните и липсата им опорочава ли съдебния акт?“, за който твърди, че е решен в противоречие с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по чл. 290 ГПК – решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ІV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о, решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г. о. и решение № 52 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 60103/2016 г. на ІІІ г. о. Въпросът не може да послужи за достъп до касационен контрол. Въззивният съд е действал в съответствие с процесуалните си правомощия и в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената от касатора. С оглед правомощията си на инстанция по същество на спора – въззивният съд е достигнал до собствени правни и фактически изводи. Възраженията и доводите на касатора срещу предявените искове са подробно възпроизведени от въззивния съд в решението му, видно от съдържанието на което въззивният съд е възприел като правилни и е споделил мотивите на първата инстанция по тях.

Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, по следния въпрос: „При допусната фактическа грешка в основанието на издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение съществува ли възможност за работодателя да издаде заповед, с която сам да поправи допуснатата фактическа грешка и да я връчи на работника преди подаване от него на исковата молба?“. Твърди, че същият е решен в противоречие с приетото в определение № 543 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 2247/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., което обаче е неотносимо, тъй като съставът на ВКС не се е произнесъл в сочения от касатора смисъл. По въпроса не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил да е налице съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Въпросът е решен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която по реда на чл. 344, ал. 2 КТ работодателят не може да поправи собствените си грешки в заповедта за уволнение във връзка с приложеното правно основание за уволнение. Въззивният съд е приел, че в случая не се касае за техническа или очевидна фактическа грешка, а за опит да бъде изменено правното основание, на което е било извършено уволнението, с каквато възможност след прекратяване на трудовия договор работодателят не разполага. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 490 лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1969 от 11.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 8089/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „БУЛ ЛАЙТ ГАЗ“ ООД, ЕИК 7404236429 да заплати на Г. Я. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 490 /четиристотин и деветдесет/ лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: