Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 376/2024 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ – Пловдив, чрез юриск. Хаджиева, срещу Решение №2157 от 27.11.2023г., постановено по адм. дело №1448/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Н. Ф. ЕООД с адрес на управление в гр. Съединение срещу Решение №ПВ-59/ПР/2023 от 16.05.2023г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, с което е преценено да се извърши оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение: „Изграждане на инсталация за интензивно отглеждане на свине за угояване (над 30 кг), реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване и защитени зони. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Н. Ф. ЕООД с адрес на управление в гр. Съединение, чрез адв. У., счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да уважи жалбата на търговско дружество, първоинстанционният състав е приел, че в случая обжалваното решение на Директор РИОСВ – Пловдив, макар издадено от компетентен орган, е лишено от всякаква аргументация, вътрешно противоречиво и необосновано с оглед на установените в хода на административното производство факти и обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав, във връзка с наведените конкретни оплаквания в касационната жалба на органа, намира за установени следното.

Преди всичко следва да се отбележи, че административният съдия е извършил дължимата проверката на изискванията за евентуално допуснати нарушения на съществени процесуални правила от административния орган в хода на разглеждане на заявеното инвестиционно предложение от ЕООД-то.

В тази насока същият е констатирал, че от представените с преписката писмени доказателства не се установява формирания краен извод на Директор РИОСВ – Пловдив в решението му за извършване на ОВОС на представеното от търговското дружество инвестиционно предложение.

В тази връзка не е спорно, че ЕООД-то с Уведомление от 29.09.2022г. до Директор РИОСВ – Пловдив е сезирало последния с оглед осъществяване от негова страна на дължимата преценка по Г. Ш. на Закона за опазване на околната среда(ЗООС) във връзка с намерението му за изграждане на инсталация за интензивно отглеждане на свине за угояване (над 30 кг) в землището на гр. Съединение, в съществуващи сгради, собственост на трето лице, като посочил, че инвестиционното предложение попада в обхвата на т.1, б. „д“ на Приложение №2 на ЗООС.

След като извършил дължимите действия по разглеждане и оценяване на представеното инвестиционно предложение, посочени в чл.6 и сл. от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и чл.15 и сл. от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, административният орган приел, че следва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за разглеждането инвестиционно намерение, като в мотивите на акта си обосновал изводите си във връзка с преценката, която извършва по чл.93 ал.4, т.1 ЗООС, а именно във връзка с критериите, свързани с характеристиката на самата инвестиция и по-специално тази по б. „б“ – взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения, като тук изброени били съществуваща свинеферма за свине-майки в съседен имот, съществуваща ферма за отглеждане на овце в друг поземлен имот, проведена процедура за преценка необходимостта от ОВОС за инвестиционно предложение – изграждане на инсталация за интензивно отглеждане на свине за угояване (над 30 кг) за съседен имот, приключила с Решение на същия орган по отношение на същото дружество от 2021г. и съществуваща биогаз инсталация в съседен имот; б. „г“ - генериране на отпадъци – емисии на органични вещества, миризми и отпадъци и б. „д“ – замърсяване и вредно въздействие – замърсяване и дискомфорт на околната среда, дори и при спазване на технологичната дисциплина.

Настоящият състав на касационната инстанция намира решаващите мотиви на първостепенния съд за обосновани във връзка с извода му, че при постановяване на административното си решение, Директор РИОСВ – Пловдив не се е съобразил в достатъчна степен изискването, вменено му с нормата на чл.8 ал.1, т.5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда да изложи „мотиви въз основа на критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС“.

Действително в производството по преценка дали да се извърши ОВОС се оценява възможността за вероятното засягане и въздействие върху околната среда, което налага извършване на ОВОС. Поради това в случая е напълно достатъчно да се установи такава вероятност, за да бъде постановено решение за извършване на ОВОС. В казуса обаче нормативната уредба и на първично, и на вторично ниво(с последнотоцитираната норма от Наредбата) визират задължението на административния орган да изложи както правни и фактически основания за постановяване на акта си, така и да мотивира крайното си решение, т. е. тези си фактически установявания въз основа на критериите по чл.93 ал.4 ЗООС.

На следващо място следва също така да се отбележи, че за органа е налице и задължението решението, с което той преценява необходимостта от извършване оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, да се основава на една всеобхватна преценка съобразно визираните законови критерии. В тази връзка произнасянето на Директор РИОСВ не следва да се осъществява единствено на база на представените от възложителя доказателства и информация за инвестиционното предложение, а следва да бъде направена самостоятелна проверка и преценка на всички релевантни обстоятелства, каквото е изискването на последно цитираната норма. Необходимите за изискване от възложителя на инвестиционното предложение информация, уточнения и корекции, не дерогират задължението на административния орган сам да участва активно в хода на административното производство, което той води, като събере обективни данни при преценката на необходимостта конкретното инвестиционно предложение да бъде подложено на оценка на въздействието му върху околната среда или не, включително относно многобройните напрактика спорни обстоятелства, което в процесния случай не е било сторено.

В разглеждания казус в акта са изложени фактически констатации по наличието на дейности, които са относими към преценката за възможно кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения, но те са били посочени от заявителя още със сезиращото органа искане, в което субектът е направил и модел(математически) на симулиране на кумулативното въздействие на тези съществуващи или одобрени предложения с неговото. Така че с основание простото им посочване(изброяване) не удовлетворява в достатъчна степен изискванията на нормативната уредба на вторично ниво.

Що се отнася до преценката на органа, касателно мотивиране неблагоприятните за дружеството изводи по критериите по чл.93 ал.4, т.1, б. „г“ и „д“ ЗООС, то там даже липсват не само мотиви, но и факти. Общото визиране на „специфичните“ характеристики на инвестиционното предложение и че дейността(по отглеждане и угояване на свине) по принцип била свързана с генериране на емисии от органични вещества, миризми и отпадъци, през целия срок на нейното осъществяване, не внася никаква яснота по тези критерии.

Всъщност опит на мотивиране на акта е направен, но едва с подадената касационна жалба, което е недопустимо, тъй като крайният срок (съобразно задължителните разяснения, дадени още с ТР №16 от 31.III.1975г., ОСГК на ВС на НРБ) е най-късно – заедно с изпращане на административната преписка с жалбата до съда съгласно чл.152 ал.2 АПК, което определено е могло(с оглед оплакванията в тази насока с жалбата на ЕООД-то до съда), но не е било направено.

В този смисъл установено е едно безспорно неглижиране от страна на Директор РИОСВ – Пловдив на задължението му – да мотивира в достатъчна степен, постановеното от него решение.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на ответното дружество, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 800 лева за тази съдебна инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

По отношение направеното възражение за прекомерност, то следва да се посочи, че същото е неоснователно, т. е. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед предвидения негов минимален размер(без включен ДДС съобразно 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) от 1 000 лева по чл.8 ал.3 от същата Наредба. Или уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 50% над минималното предвиденото, не се явява прекомерно.

При това положение следва да се осъди РИОСВ – Пловдив да заплати сумата от 1 800 лева разноски.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2157 от 27.11.2023г., постановено по адм. дело №1448/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА РИОСВ – Пловдив със седалище в гр. Пловдив, [улица]да заплати на „Н. Ф. ЕООД с адрес на управление в гр. Съединение направените в касационната инстанция разноски по делото в размер на общо 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ