Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 3574 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София, чрез юрк. А. като процесуален представител, против решение № 361 от 23.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2998/2021 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването и да се присъдят юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции.
Ответниците – С. О. район "Панчарево" и К. К. не вземат становище по касационната жалба.
Ответникът - И. Щ., лично и чрез пълномощника си адв. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
С обжалваното решение е отменена заповед № 18-39/04.01.2021 г. на началника на СГКК - София, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадасталните регистри (КККР) на [населено място], район Панчарево, Столична община, състоящо се в коригиране границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 37914.6848.1834 по заявление на настоящия ответник К. К. и представена скица-проект, в съответствие с границите на имот пл. № 1834 по кадастрален план, описан в нот. акт № 147/25.04.2014 г., действащ до влизане в сила на одобрената кадастрална карта, в резултат на което се променят границите и площта на ПИ с идентификатори 37914.6848.3046, 37914.6848.3056 (представляващи второстепенни улици и вписани в КР като собственост на Столична община) и 37914.6848.1833 (вписан в КР като собственост на П. Щ., наследодател на оспорващата пред първата инстанция и настоящ ответник И. Щ.), както и промяна в данните за собственост и собственици за ПИ с идентификатор 37914.6848.1834, като заявителката е отразена като собственик въз основа на посочения нотариален акт на мястото на праводателя й И. К..
За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Като се позовава на приетото заключение на съдебно - техническата експертиза и проследява статута на ПИ с идентификатори 37914.6848.1834 и 37914.6848.1833, достига до извод, че границата между тях е заснета по съществуваща на място ограда, но в резултат на допуснатото изменение тя се отклонява от последната, поради което площта на първия имот се увеличава от 683 на 696 кв. м., а на втория се намалява от 730 на 705 кв. м. Излага съображения, че направеното възражение от страна на наследодателя на оспорващата в производството пред административния орган възражение сочи на спор за материално право, явяващо се пречка за допускане на изменението преди разрешаването му с влязло в сила решение на гражданския съд съгласно чл. 54, ал. 2 ЗККР.
При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че решението е недопустимо в частта, в която заповедта е отменена по отношение одобрената промяна в границите на ПИ с идентификатори 37914.6848.3046 и 37914.6848.3056, както и относно промяната в данните за собственост и собственици на ПИ с идентификатор 37914.6848.1834. В тази част решението е постановено по недопустима жалба. Оспорващият пред първата инстанция П. Щ. (починал в хода на съдебното производство) се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 37914.6848.1833 и е вписан в КР като такъв въз основа на нот. акт от 1993 г. За него е налице правен интерес съгласно 1, т. 13 ДР ЗКИР във вр. с чл. 54, ал. 6 ЗКИР да оспори заповедта само в частта на засягане границата на неговия имот, в резултат на което се намалява квадратурата му с 25 кв. м. Заявителката в административното производство К. К. придобива имот пл. № 1834, нанесен в одобрената КК с идентификатор 37914.6848.1834, чрез дарение с нот. акт № 147/25.04.2014 г. По отношение отразяването й в КР като негов собственик на мястото на праводателя си И. К. именно въз основа на представения пред административния орган документ за собственост, оспорващият П. Щ. не разполага с правен интерес да оспори заповедта в тази част, тъй като неговите права не се засягат извън собствения му имот. Въпреки че излага мотиви единствено по изложените в жалбата доводи относно общата граница с ПИ с идентификатор 37914.6848.1834, предмет на заявлението, административният съд отменя като незаконосъобразна заповедта в нейната цялост, т. е. и по отношение на другите две променени граници и данните в КР за имота на заявителката. По отношение на тях за жалбоподателя липсва активна процесуална легитимация, поради което като се произнася по същество и отменя заповедта изцяло, вкл. и в частта, в която се променят границите между ПИ с идентификатор 37914.6848.1834 и тези, собственост на Столична община, съдът постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството – на прекратяване в тази му част.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон в частта, в която заповедта е отменена по отношение одобреното изменение на границата между ПИ с идентификатори 37914.6848.1834 и 37914.6848.1833.
Правилно съдът приема, че административният акт е издаден в тази част в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че границата между двата имота е отразена в одобрената през 2010 г. кадастрална карта по материализираната на място ограда. Имотите са нанесени в кадастрален лист Г-13-6-А от 1982 г., с графични данни съответно за имот пл. № 1834 - 693 кв. м. и за имот пл. № 1833 - 670 кв. м., като акт за одобряване на кадастралния план на [населено място], въз основа на който с оспорената заповед е променена границата между тях, не е представен от административния орган. Съгласно приетите по делото нотариални актове заявителката и осповащият пред първата инстанция се легитимират като собственици на имоти с площ от по 600 кв. м с описани в тях граници. Имотите от кадастралния лист с пл. №1833 и №1834 териториално попадат върху и са частично идентични с имоти от архивен кадастър с планоснимачни номера 30 и 31. С одобреното изменение се засяга границата на имота на ответника по касационната жалба И. Щ., като се навлиза в него и се намалява площта му с 25 кв. м. Изрично възражение срещу заявената промяна с доводи за правилно нанасяне на границата мужду двата имота по същестуващата между тях ограда и съобразно документите за собственост е направено в хода на административното производство от наследодателя П. Щ.. Следователно, установено е застъпване на граници, поради което е налице спор за материално право, който съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да се отстрани по съдебен ред. Затова административният орган е следвало да постанови отказ за изменение на КК до разрешаването му с влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, в чиято компетентност е преценката за точното местоположение на границата между двата процесни имота. Ето защо, като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед в тази част първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон.
Доводите в касационната жалба, че направеното възражение в хода на административното производство не формира спор за собственост, са неоснователни. Независимо от обстоятелството, че ПИ с идентификатор 37914.6848.1833 е нанесен с площ, по-голяма от документа за собственост на подалото възражението лице и съобразно отразените в нотариалните актове номера на кадастрални листове, то следва да се има предвид, че същото се отнася и за имота на заявителя. При липса на доказателства за одобряване на кадастралния план на [населено място] като предхождащ влязлата в сила КК, на който се позовава административният орган, то извън неговите правомощия е да определи къде точно минава границата между тях, заснета съобразно материализираната на място такава. При това положение е налице материалноправен спор относно границата между двата имота.
С оглед изложеното обжалваното решение е правилно в отменителната му част по отношение одобрената промяна в границата между ПИ с идентификатори 37914.6848.1833 и 37914.6848.1834, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед частичното обезсилване на съдебния акт същият подлежи на отмяна и в частта, в която АГКК - София е осъдена да заплати на И. Щ. разноски по делото за сумата над 433,23 лева (половината от заплатените такива) до пълния претендиран размер от 866,45 лева.
При този изход на делото с оглед частичното уважаване на касационната жалба и при своевременно направените от процесуалните представители на касатора и ответника И. Щ. искания, се дължат разноски за настоящата инстанция в половин размер, както следва: в полза на АГКК София - 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, а в полза на И. Щ. - 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 361 от 23.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2998/2021 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, в която е отменена заповед № 18-39/04.01.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район Панчарево, Столична община, извън промяната в границата между поземлен имот с идентификатор 37914.6848.1834 и поземлен имот с идентификатор 37914.6848.1833.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 361 от 23.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2998/2021 г. по описа на Административен съд - София-град в частта за присъдените в полза на И. Щ. разноски за сумата над 433,23 лева до 866, 45 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361 от 23.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2998/2021 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, в която е отменена заповед № 18-39/04.01.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район Панчарево, Столична община, съставляващо промяна в границите на поземлен имот с идентификатор 37914.6848.1834 и поземлен имот с идентификатор 37914.6848.1833, както и в частта, в която Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София е осъдена да заплати на И. Щ. направените по делото разноски в размер на 433,23 лева.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София да заплати на И. Щ., [ЕГН] направените разноски в касационното производство в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА И. Щ., [ЕГН] да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София направените разноски в касационното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ