Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 3736/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, ул. „Христо Г. Д.“ № 37 чрез процесуалния си представител юрк. С. Д., срещу Решение № 754 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10502/2022 г. от Административен съд София-град с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановен нов по същество, с който да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна – „В. А. ООД, [ЕИК], гр. Бургас, не изразява становище.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-574 от 04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени следните задължителни указания на същото дружество:

1.В 14-дневен срок да издаде и предостави на „В. А. ООД становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ;

2. В 7-дневен срок от получаване на решението да представи информация в КЕВР за предприетите действия.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение № Ж-574 от 04.10.2022 г. на КЕВР, като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с подадено заявление от „В. А. ООД, на 04.05.2021г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД с искане да бъде присъединена ФЕЦ от 30 КВ по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в техен собствен недвижим имот - представляващ УПИ ХIX-106, кв. 30 по плана на с. Радецки, община Н. З. в който има изградена узаконена сграда-склад. От „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратено писмо изх. № 45442 от 06.10.2021 г., с което уведомили дружеството, че прекратяват инициираната процедура с мотив, че сградата в имота не удовлетворява изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. В имота сградата била присъединена към електроразпределителната мрежа с ИТН 4464598. На следващо място е установено, че във връзка с издаденото писмо, от „В. А. ООД до КЕВР е подадена жалба, по която е образувана преписка. Въз основа събраните данни и доказателства е прието Решение № Ж-574 от 04.10.2022 г. на КЕВР, като в него е посочено, че от приложените към преписката доказателства, безспорно е видно, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е съобразил действията си със закона, поради което и му е дадено задължително предписание.

С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение № Ж-574 от 04.10.2022 г. е издадено от компетентен държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му.

На следващо място, след като е анализирал относимите разпоредби от ЗЕ, ЗЕВИ и Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдът е направил извод, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности - да прекрати процедурата, мотивирано да откаже присъединяване, или да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето.

В тази връзка съдът от първата инстанция е направил извод, че от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, при разглеждане на подаденото заявление не са били изпълнени предпоставките по чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6, при които операторът на разпределителната мрежа може да прекрати процедурата - след като е поискана от лицето допълнителна информация и същата не е предоставена, съответно ако документите са непълни или не отговарят на изискванията на Наредбата и непълнотите или несъответствията в тях не са отстранени, въпреки че на лицето е указано да стори това. Приел е, че в случая операторът на мрежата не е поискал от лицето допълнителна информация, а директно е пристъпил към прекратяване на процедурата. Според съда от първата инстанция не само, че формално не се спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-7 от Наредба № 6, но и лицето, подало заявлението, е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.

На следващо място АССГ е приел, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е спазило разпоредбите на чл. 88 от Наредба № 6 и прекратяването на процедурата съставлява неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 начини, като мотивирано откаже присъединяването или предостави писмено становище с условията за присъединяване. В тази връзка съдът е приел, че не са спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба № 6 и дружеството, подало заявлението е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, поради което е обосновал извод, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е спазил разпоредбите на чл. 88 и прекратяването на процедурата съставлява неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 начини, като мотивирано откаже присъединяването или предостави писмено становище с условията за присъединяване.

С оглед на гореизложеното, съдът е приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В настоящия случай с оспореното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган.

Безспорно е по делото, че административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Основателни са обаче касационните възражения за нарушение на съдопроизводствените правила с отказа за допускане на съдебно-техническа експертиза. Недопускането на доказателства, пряко относими към правния спор, способстващи за изясняване на релевантни за спора обстоятелства от съда е съществено процесуално нарушение.

Настоящата инстанция счита, че в решението си КЕВР формира изводи по технически и технологични положения, които човек, без нужните познания в тази област, няма как да прецени по същество. Същевременно, тезата на електроразпределителното дружество е противоположна на тази на КЕВР, но и тя е свързана с необходимост от специални знания, за да може да бъде преценена.

Независимо, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, същият е постановил необосновано решение, без нужната експертна помощ и без извършване на задълбочена преценка на становищата на спорещите страни.

В тази връзка, за да прецени първостепенния съд коя от двете тези е правилната, е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице, разполагащо с нужната компетентност и експертиза, още повече че такова искане е надлежно направено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Съдът не е направил това, а е формирал извод в полза на една от двете тези, който няма как да се прецени като обоснован и правилен.

Видно е, че в своето решение, първостепенния съд е повторил заключенията и изводите на КЕВР, приемайки, че електроразпределителното предприятие не е доказало своята теза, поради което тя е неправилна.

Предвид изложеното, релевираното от „Електроразпределение Юг“ ЕАД касационно основание е основателно - допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила е налице. То е от категорията на тези, които налагат отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да се произнесе положително по направеното от настоящия касационен жалбоподател доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с посочените задачи, а по преценка на съда и с поставянето на допълнителни такива. Заключението на последната е относимо към разрешаване на спора по делото и следва да се обсъди ведно с всички останали доказателства по делото, а не да се дава необоснован превес на едната от страните в съдебното производство.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при проверка на подадена жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Доказателство е и експертиза (чл. 49 АПК), за обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания, в случай, че КЕВР прецени, че има нужда от такива.

Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 754 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10502/2022 г. от Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА