Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 3677/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инж. В. Г., началник на Служба по геодезия, картография и кадастър Видин, чрез адв. Ц. срещу решение № 26/24.02.2023 г. по адм. д. № 232/2022 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена негова Заповед № 18-10451-04.10.2022 г. Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно като иска от съда решаване на делото по същество и потвърждаване на издадения административен акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна като моли същото да бъде редуцирано до законоустановения минимум.

Ответникът по касационната жалба – И. К. чрез своя процесуален представител, адв. П., счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски по делото по представен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на И. К. срещу Заповед № 18-10451-04.10.2022 г. на Началника на СГКК - Видин, с която на основание чл. 54, ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 99 предложения второ, т. 1 и т. 2 АПК и чл. 100 АПК при условията на възобновяване на производството е отменено Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-255073-22.08.2022г., издадено от СГКК Видин, отменени са и издадените Схема – проект №15-1006087-31.08.2022г. и Схема – проект №15-1006096-31.08.2022г. като е постановено СОС с посочените проектни идентификатори да бъдат заличени.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорената Заповед № 18-10451-04.10.2022 г. на Началника на СГКК - Видин.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но според съда същата е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон, тъй като не са налице визираните в разпоредбата предпоставки за издаването. Според съда в заповедта не е налице изричен диспозитив за възобновяване на административното производство по издаването на поисканите официални документи, но е безспорно изразена и недвусмислена волята на органа за отмяна на актовете, издадени от него съобразно правомощията му по чл. 55, ал. 3 ЗКИР, при условията на възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 2 АПК. Съдът приема, че съобразно посоченото от органа правно и фактическо основание за възобновяване - чл. 99, т. 2 АПК, следва новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за издаване на акта, като в случая тези предпоставки за възобновяване не са налице с оглед наличните вече кадастрални данни за СОС с идентификатор 10971.502.341.2.12 преди исканото изменение. Според съда не са налице основанията за възобновяване на административното производство, тъй като не са налице нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са били известни на страната в административното производство. Също така първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена и в несъответствие с разпоредбата на чл. 56, ал.11,т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с проекта на практика се разделя съществуващ обект на кадастър, с установени кадастрални данни относно предназначението. Правилно е установено от административния съд, че видно от данните по делото и ККР на гр.Видин съществуващият обект по кадастър, който се заличава с проекта - обект с идентификатор 10971.502.341.2.12 и се създават двата нови обекта, е с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“ и именно с това предназначение е нанесен в кадастъра.

Според оспорената заповед са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, като органът е визирал изпратеният официално заверен препис от нотариус Л. Ц., съобразно който обектът на кадастър, за който е приет проекта за изменение, изразяващо се в нанасяне в КК на промени за СОС с идентификатор 10971.502.341.2.12, който се заличава с проекта и се образуват два самостоятелни обекта с идентификатори 10971.502.341.2.25 и 10971.502.341.2.26, същият не е апартамент, а ателие, а за промяна на предназначението от ателие на апартамент не е представена проектна документация с приетото изменение. С този протокол, на който се е позовал органът в обжалваната заповед, законосъобразно е преценено от решаващия съд, че с него не се установяват относими към предназначението на новосъздадените обекти факти и обстоятелства, като не се променя предназначението на обекта с процесния проект. Представеният протокол е относим относно установяване на собствеността, като разминаването в имената на жалбоподателя е налице във всички преписи на протокола за разпределение, вкл. и в официално заверените такива. Касационната инстанция споделя извода на решаващия съд, че в случая не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, съобразно посоченото от органа правно и фактическо основание за възобновяване - чл. 99, т. 2 АПК. В случая тези предпоставки за възобновяване не са налице с оглед наличните вече кадастрални данни за СОС с идентификатор 10971.502.341.2.12 преди исканото изменение.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 11, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съобразно която СГКК издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при издадено удостоверение за приет проект в производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри бъдат представени нови данни и документи, които не са били известни към момента на издаване на удостоверението за приет проект и обосновават невъзможност за извършване на изменението, каквито именно са обстоятелствата, мотивирали органа да отмени издадените удостоверения и схеми проект. Правилен и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че предвид характера на актовете и доколкото същите са част от процедурата по издаване на окончателен административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и изрично предвидената възможност за органа да постанови отказ при наличие на нови данни и доказателства обжалваната заповед е издадена в несъответствие с административно-производствените правила, разписани в наредбата, основание за отмяна на обжалваната заповед. Освен това процедурата по възобновяване е относима за отмяна на влязъл в сила индивидуален или общ администратвивен, а в случая такъв акт, заповед за одобряване на исканото изменение в кадастралната карта чрез разделянето на СОС на два отделни самостоятелни обекта няма постановена. Удостоверението за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-255073-22.08.2022г., издадено от СГКК Видин и издадените Схема – проект №15-1006087-31.08.2022г. и Схема – проект №15-1006096-31.08.2022г. предхождат издаването на заповед за одобряване на претендираното изменение, която като влязъл в сила административен акт може да бъде предмет на процедура по възобновяване.

Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение при правилното приложение на материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски по приложен списък, представляващи адвокатски хонорар в размер от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лв. Същите са в посочения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/24.02.2023 г. по адм. д. № 232/2022 г. на Административен съд – Видин.

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър Видин да заплати на И. К., [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лв, представляващи адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ