Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 3702 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „К. Ф. ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. О., срещу Решение № 955 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2326/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РА-30-641/07.09.2021 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на касатора за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Според касатора неправилен е извода на съда, че са неотносими към предмета на спора обстоятелствата дали двете второстепенни постройки са построени в чужд имот. Възразява се още, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно времето на построяване на двете постройки. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „К. Ф. ООД срещу заповед № РА-30-641/07.09.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. второ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на дружеството, както и на М. С., А. С., Н. И., И. И., С. Я., Ц. Ш., З. С., С. Д., Р. М., Е. М., О. С., К. Вилка, Й. С. и И. Б., да премахнат незаконен строеж „Две второстепенни постройки”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.535, съставляващ УПИ VI - 422, кв. 89 по подробния устройствен план на м. „[населено място]“, одобрен със заповед № 328/04.04.1910 г. на министъра на обществените сгради и пр., Природен парк „Витоша“. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № САГ21-24/15.06.2021 г., съгласно който строежът е изграден след 2011 г. без разрешение за строеж и представлява две второспенни постройки със застроена площ от 32 кв. м., използвани за складови нужди и отглеждане на животни. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е извършен от неизвестен извършител и същият попада в имот с идентификатор 68134.2097.535, собственост на М. С., А. С., Н. И., И. И., С. Я., Ц. Ш., З. С., С. Д., Р. М., Е. М., О. С., К. Вилка, Й. С. и И. Б., както и се ползва от „К. Ф. ООД, собственик на ресторант „Воденицата“. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесните постройки не са предвидени в представените по делото строителни книжа, както и същите не са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Констатирано е от вещото лице още, че изграденото на място съответства на описаното в заповедта. Според заключението на вещото лице процесните постройки не представляват „леки постройки за отоплителни материали и инвентар" по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. З от ЗУТ.
За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с делегираните му правомощия със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че процесните две постройки безспорно съставляват строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за който няма издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема, че процесните постройки не могат да се отнесат към посочените в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ /редакция – ДВ, бр. 16/2021 г./ „леки постройки за отоплителни материални и инвентар“ с оглед конструкцията – монолитна със стоманобетонови плочи, колони и греди и тухлени зидове, двускатен покрив с дъсчена обшивка и покритие от керемиди с изградена водосточна система. Според административния съд неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за неправилно определена година на изграждане на процесните постройки и за търпимост на същите, доколкото по делото не са представени доказателства, които да оборват констатациите на административния орган, че строежът е завършен след 2011 г., което от своя страна прави неприложими в случая разпоредбите на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Административният съд приема и факта дали извършеният строеж е в чужд имот за неотносим към предмета на спора, касаещ законността на двете второстепенни постройки, доколкото относимите към спора факти са дали за изграждането на постройките има издадени строителни книжа, които факти не се установяват от оспорващото дружество. Въз основа на това съдът обосновава извод, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.
Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране.
Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване са „Две второстепенни постройки", долепени една до друга с обща монолитна конструкция със стоманобетонови плочи, колони, греди, тухлени зидове и дървен двускатен покрив, находящи се в имот с идентификатор 68134.2097.535, съставляващ УПИ VI – 422, кв. 89, които обстоятелства се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице изграденото на място съответства на описаното в заповедта. По делото се установявя също така, че извършителят на процесните постройки е неизвестен, но същите се ползват от касационния жалбоподател „К. Ф. ООД, както и че за постройките няма издадено разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване „Две второстепенни постройки“ представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилен е и извода на съда, че в случая се явява неприложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, доколкото от приетите по делото писмени доказателства, в това число и от приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесните постройки нямат характеристиката на „леки постройки за отоплителни материални и инвентар“.
Правилно първоинстанционният съд приема също така, че описаните в заповедта постройки са изградени след 2011 г., доколкото по делото не е спорно, че същите не са били нанесени през 2011 г. в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Този извод на съда кореспондира и със заявеното в хода на административното производство от собствениците на имот с идентификатор 68134.2097.535 в писмен отговор вх. № РВТ20-ДР00-28/25.05.20221 г. Изграждането на процесните постройки след 2011 г. се установява и от самия нотариален акт № 140, том V, рег. № 37763, дело № 940/2005 г., в който същите не фигурират, предвид на твърдението на жалбоподателя в подаденото от него в административното производство възражение вх. № РВТ20-ДР00-28/14.07.2021 г., че постройките са част от общия комплекс ресторант „Воденицата“ и са придобити от дружеството в режим на търпимост. В тази връзка следва да се има предвид също така, че жалбоподателят – касатор в настоящото съдебно производство, за установяване на годината на изграждане на процесните постройки, извън гласните доказателства, не ангажирани никакви други. По отношение на самите гласни доказателства настоящата инстанция намира, че доколкото в показанията на разпитаните свидетели не се индивидуализират точно процесните постройки и не се установява кога са били построени, съдът основателно е отказал да ги кредитира в тази част. Предвид така установения период на извършване на процесния строеж, то последният не би могъл да бъде „търпим“ нито по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Правилно съдът приема също така, че обстоятелството дали процесният строеж е изграден в чужд имот е неотносимо към предмета на спора. Това е така, тъй като за да се квалифицира един строеж като незаконен е необходимо да са налице предпоставките по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и те не включват учредено ли е или не право на строеж за изграждане на строежа в чужд имот. Обстоятелството дали строежът е изграден в чужд имот без отстъпено право на строеж е ирелевантно не само за квалифицирането му като незаконен, но и при определянето на същия за търпим или не.
Неоснователно се явява и възражението на касатора, че оспорената заповед не е издадена в съответствие с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 955 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2326/2022 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „К. Ф. ООД, с [ЕИК], да заплати на Столична община сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА