Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 3721 / 2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие(ДП) „Управление и стопанисване на язовири“ със седалище в гр.София, чрез юриск. Кръстева, срещу Решение №1261 от 27.02.2023 г., постановено по административно дело №11238/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на ДП против Констативен акт № КА-ПБЗН-С30-17-12/14.11.2022 г., издаден от инспектор по ЗН в група "Превантивна контролна дейност" към Регионалната дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" – С. З. в частта, с която е дадено предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия(ЗЗБ).

Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Инспектор по ЗН в група "Превантивна контролна дейност" към Регионалната дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" – С. З. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на държавното предприятие срещу дадените с посочения Констативен акт предписания, първостепенният съд е приел, че именно посоченият субект, като лице, стопанисващо и управляващо язовир „Д. С. 165“(класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност), е задължен да разработи и одобри авариен план за същия с всички негови съставни части, вкл. и карти на уязвимите от заливане зони.

Настоящият състав на касационната инстанция намира този решаващ извод – за правилен.

Всъщност с касационната жалба от страна на ДП се сочи от една страна, че последният е в невъзможност да изпълни това предписание, поради изначалната липса на такива карти, а от друга, че е необоснован извода, че именно собственикът(или стопанисващия правен субект) следва да изготвят такива карти, въпреки че негово е задължението за изготвяне на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Заедно с това е обоснован извод, че подобни карти – на районите под заплаха от наводнения са вменени като задължение за изготвяне от Директорите на съответните Б. Д. поради което те следвало да изготвят и тези карти, който да се „прилагали“ към аварийните планове на всеки язовир. Сочи отделно, че затруднение представлявало и липсата на единна Методика, по която те да се изготвят, а компетентните държавни органи на се изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения, както и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти.

Преди всичко следва да се посочи, че съществуването на картите на уязвимите от заливане зони е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Т.е. те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна.

Не могат да се споделят изложените в касационната жалба тези на държавното предприятие, тъй като не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т.4.8. от Приложение № 2 към чл.57, ал.2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние(наричана по-надолу само Наредбата).

Картите по чл.146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ – уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а вторите са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите от собственика/оператора на язовира.

Като логическа последователност първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Следователно, след като язовир „Д. С. 165“ е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони.

Твърденията, че държавни органи не се изпълнили други свои задължения, вкл. и липсата на единна Методика за изработването на тези карти, не могат да се приемат за релевантни обстоятелства в казуса, доколкото всъщност липса на единна такава по-скоро касае въпроса при класификацията на самите язовири по степен на потенциална опасност – етап, който за този язовир е приключил още през 2020г. и той е категоризиран като такъв от първа висока степен по заключението от 16.11.2020г. на назначена със Заповед №АП-07-ЗД-17/ 03.04.2020г. на Областен управител – С. З. К. в който документ – попълнено Приложение №1 към чл.10 ал.2 от Наредбата е видно, че представителят на ДП е подписал без възражения заключението за класифициране на язовира.

Освен това не може да се обосновава извод за отпадане или най-малко за освобождаване от изпълнение на задължението на собственика/стопанисващия язовира субект от неизготвянето на „единна“ Методика, която да подпомага същия в процеса на фактически изработване на тези карти. За касационния жалбоподател в пълна мяра е открита възможността да изисква, с оглед нормативно вменените му задължения, от съответните държавни органи на необходимата му информация, за да постигне съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, вкл. и това по т.4.8. от Приложение № 2, към чл. 57, ал. 2 от Наредбата.

В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1261 от 27.02.2023 г., постановено по административно дело №11238/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ