4

№ 617

гр. София,

23.10.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, о заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 483 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Обжалвано е решение от 24.10.2024 г. по в. гр. д. № 1698/2024 г. на АС - София, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от незаконно наказателно преследване, да направи преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за приложение принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Жалбоподателят – Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалнвия си представител поддържа, че в решението е неправилно в частта му, с която е уважен предявения иск. Поддържа, че присъденото обзщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно обвинение е завишено.

Жалбоподателят Г. Ц. Г., чрез процесуалния си представител също поддържат, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и моли предявения от него иск да бъде уважен в пълен размер.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, както е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратура на Р. Б. да заплати на Г. Ц. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв. за претърпените болки и страдания причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал.4, пр.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК, по което подсъдимия Г. Г. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 21719/2017 г. на РС – София, въззивният съд е осъдил Прокуратура на Р. Б. да заплати на ищеца сумата в размер на 2525, 57 лв. лихва за забава върху главницата за периода 27.01.2021 г. до 16.02.2023 г.

Като е потвърдил решението в останалата му част въззивният съд е отхвърлил предявения иск за разликата до 90 000 лв. - главница и за сумата до 18 800 лв. – лихва за забава за главницата за периода 27.01.2021 г. по 16.02.2023 г.

Установено е, че с постановление от 09.04.2016 г по ДП № 3383, ЗМК 512/2016 г по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 8751/2016 г. по описа на СРП ищецът Г. Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК.

Установено е също така, че с постановление от същата дата на прокурор при СРП ищецът е задържан за срок от 72 часа, считано от предявяването на постановлението за повдигане на обвинението, а впоследствие с протоколно определение от 19.04.2016 г. по ВХЧД № 1796/2016 г на СГС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която изтърпява до 09.06.2016 г.

Установено е също така, че въз основа на внесен обвинителен акт ищецът е бил предаден на съд, и е образувано НОХД № 21719/2017 г по описа на РС – София и е признат за невиновен и оправдан с Присъда № 215741/12.09.2019 г. постановена по НОХД № 21719/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 27.01.2021 г. след потвърждаването й с Решение № 260048/27.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, за това, че на 06.04.2016 г., в часовия диапазон 20:00 ч. – 20:30 ч., в [населено място], местност „Плажа“, район „П.“, Столична община, ищецът и С. В. Е., в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 3 467.53 лв., а именно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, на стойност 2 600 лв., мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Ноут-2“, на стойност 216 лв., черен кожен портфейл с метална щампа с изображение на пистолет на стойност 27 лв., съдържащ парична сума в размер на 450 лв., чуждестранна валута – една банкнота с номинал 100 щатски долара, изчислени по курс на БНБ към 06.04.2016 г. на стойност 172.53 лв., както и два билета за масов градски транспорт в [населено място] на обща стойност 2 лв. от владението на М. Б. М., с намерението противозаконно да ги присвоят, като за отнемането на вещите М. Б. М. е бил приведен в беззащитно състояние – ръцете му били завързани зад гърба му с бели пластмасови ленти, „свински опашки“ и бил натикан в купето на посочения лек автомобил - престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. Приел е, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е бил притеснен и се тревожел, че ще бъде осъден на наказание лишаване от свобода, не можел да спи, затворил се, притеснявал се от мнението на околните, ограничил социалните си контакти, преживявал всичко трудно. Съдът е взел предвид, че към към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 40г. , както и че наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” е с продължителност от месец и три седмици, че обвинението, повдигнато на ищеца по чл.198, ал.4 вр. ал.1 НК се явява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, както и обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан за престъпления или други правонарушения. За да определи размера на дължимото заместващо обезщететение за претърпените неимуществени вреди е съобразена и продължителността на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза.

Въззивният съд е приел, че справедливия размер на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по чл.2, т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 12 000 лв.

Въззивният съд е приел, че върху определеното обезщетение ответникът дължи лихва за забава от влизане в сила на оправдателната присъда - 27.01.2021г до окончателното изплащане на сумите.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от незаконно наказателно преследване, да направи преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за приложение принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът е бил за сравнително кратък период от време с наложена мярка „задържане под стража, че е установено, че е бил в района на извършеното престъпление в часовия диапазон на извършване на същото, както и че у него е намерена полицейска униформа, без да е служител на МВР, както и че е посочен като извършител при извършено първоначално разпознаване от пострадалия. Въззивният съд необосновано е приел, че наказателното производство е застрашило в значителна степен личната му свобода, ограничил е неговата социална среда, за каквито последици не са събрани доказателства по делото, нито са събрани доказателства за влошено здравословно състояние или за настъпили значителни промени в социалния му статус, тъй като не е загубил своята работа. В случая е налице по-скоро обичайното засягане на честа и достойнството му, като наказателното производство е приключило в разумен срок.

Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение и личността на увредения съставът на ВКС счита, че сумата от 6000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.

Обезщетение за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 6 000 лева до 12 000 лева и искът следва да бъде отхвърлен над този размер . В останалата си част, с която искът е уважен за сумата 6 000лева решението следва да се остави в сила.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 24.01.2024г. по гр. д.№1698/2024г. на АС София В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Р. Б. e осъдена да заплати в полза на Г. Ц. Г. сумата над 6 000 до 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021г до окончателното изплащане на сумите, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. Г. иск по чл.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. сумата над 6 000 до 12000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от Г. Ц. Г. иск по чл.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. е уважен за сумата от 6 000лева, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: