Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 3823 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. от гр. Перник, подадена чрез процесуалния представител адв. М., срещу Решение № 41 от 06.03.2023 г., постановено по адм. дело № 324/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1143/13.07.2022 г. на кмета на О. П. и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд относно оценката на отчуждения имот и дадения такъв като обезщетение са изцяло незаконосъобразни и в нарушение на 9, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Възразява се още, че неправилно и без да изложи мотиви съдът е отказал да допусне повторна съдебна експертиза, която да даде оценка на имотите към датата на отчуждаването. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество като се измени обжалваната заповед, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът кмета на О. П. редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Е., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба на В. Б. срещу заповед № 1143/13.07.2022 г. на кмета на О. П. с която на основание 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл. 98 и чл. 100 от отменения Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, е обезщетен жалбоподателят срещу част от отчужден имот пл. № 6614, кв. 193 по плана на гр. Перник, за откриване на улица с оценителен протокол от 05.09.1984 г., по разпоредено, но неизпълнено обезщетение, поради недостроена жилищна сграда по проведено отчуждително производство с общинско жилище, находящо се в гр. Перник, [улица], [адрес] със застроена площ от 88.98 кв. м., състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с мазе със застроена площ от 5.29 кв. м. и 1.02 % идеални части от общите части на сградата. В заповедта е посочено още, че В. Б. следва да заплати сумата в размер на 55 956 лева, представляваща разликата, между стойността на отчуждения имот в размер на 17 644 лева и стойността на жилищния имот, който се отстъпва за обезщетение, в размер на 73 600 лева, съгласно разпоредбите на чл. 103 от ЗТСУ /отм./, тъй като чл. 90 от ЗТСУ /отм./ не намира приложение, както и че пазарните цени на общинското жилище и на отчуждената част от имот пл. № 6614, кв. 193, са изготвени от независим оценител. Със заповедта е отменена предходна заповед № 620/15.04.2005г. на кмета на О. П. с която е определен апартамент [адрес] в [жк], гр. Перник, за обезщетение. В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза, съгласно която пазарната стойност на отчуждената част от имот пл. № 6614 към датата на отчуждаването е 2 985 лева по оценителния протокол от 1984 г., а пазарната оценка на отчуждената част към датата на издаване на процесната заповед - 13.07.2022г., е изчислена по два средно претеглени метода съотношение с минималната работна заплата /МРЗ/ и сравнителен и възстановителен метод, като е определена на 16 112.51 лева. Пазарната стойност на отстъпения като обезщетение апартамент общинска собственост, към датата на издаване на процесната заповед, е определена от вещото лице по метод на вещната стойност и метод на сравнителните аналози в размер на 84 314 лева. По искане на жалбоподателя по делото е допусната и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице е изчислило съотношението между размера на първоначално определеното обезщетение и апартамента, като го е умножило по сегашни пазарни цени на кв. м. и е достигнало до стойност 12 238.68 лева. Вещото лице е оценило също така отстъпеният апартамент на 11 511.29 лева по Наредбата за цените на недвижимите имоти от 1979 г.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че в процесния случай са налице и трите предпоставки за прилагане на разпоредбите на ЗТСУ /отм./, във вр. с 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и че в правомощията на кмета на общината е за завърши отчуждителното производство с произнасяне по искането за промяна на обезщетението, която негова преценка е в условията на оперативна самостоятелност, съгласно съдебната практика по чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ /отм./ и Тълкувателно решение № 39/12.08.1987 г. по гр. дело № 11/1987 г. на Върховния съд. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на определената за процесната част от отчуждения имот пазарна оценка, респективно стойността на жилището, което се отстъпва за обезщетение, съдът е приел, че идеалната част в размер на 0.0937 на жалбоподателя от отчуждения имот пл. № 6614 не се увеличава след смъртта на общия наследодател В. Ч., тъй като той не е сред кръга на наследниците на това лице. По отношение оценката на отчуждената част съдът кредитира основното заключение на съдебно-оценителната експертиза, тъй като са използвани, освен метода на МРЗ, сравнителен и възстановителен метод, и въз основа на него приема, че не се установява по-голяма стойност на процесната част от отчуждения имот, съответно по малка стойност на апартамента, който се отстъпва като обезщетение, от тези, които са определени от административния орган. Според съда допълнителната съдебно-оценителна експертиза не следва да се кредитира, тъй като Наредбата за цените на недвижимите имоти от 1979г. е неприложима, доколкото в случая се касае за довършване на производство по обезщетение при условията на 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която разпоредба препраща към отменения чл. 102 от Закона за собствеността /ЗС/, т. е. отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, ще следва да се оценят по пазарни цени към датата на отчуждаването. Съдът приема също така, че тъй като в едногодишен срок от влизане в сила на отчуждителната заповед, обезщетението не е било изплатено, на основание чл. 102, ал. 7 от ЗС /отм./ е изготвена нова оценка на отчуждения имот, като съгласно практика на ВАС новата оценка следва да бъде изготвена по цени, действащи към датата на издаване на решението. Според съда разширителното тълкуване на приложимата за правоотношението норма на чл. 102, ал. 1, във вр. с ал. 7 от ЗС /отм./, води до извода, че новата оценка е следвало да бъде определена според пазарната стойност на имота, считано към датата на административното решение. Съдът приема и по отношение на определената стойност на имота, който се отстъпва като обезщетение, че същата е съобразена със съвременните методи за оценка на имотния пазар и правилно е определена. Предвид на това, че съдебната експертиза е в по-неблагоприятен за жалбоподателя вариант от определения от административния орган размер, а положението на жалбоподателя не би могло да бъде влошавано, административният съд е обсновал извод, че обжалваната заповед не следва да бъде изменяна, с оглед постигане на съответствие в частта относно стойността на отчуждения имот и стойността на жилищния имот, който се отстъпва за обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила.

Правилен е и изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед по отношение определения размер на пазарната оценка за процесната част от отчуждения имот, респективно стойността на жилището, което се отстъпва като обезщетение. В конкретния случай е налице хипотезата на 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която препраща за довършване на започналите и незавършени производства към момента на влизане в сила на ЗУТ, към отменените норми по ЗТСУ и чл. 102 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗС /отм./, отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, се оценява по пазарни цени към датата на отчуждаването. Доколкото обаче в случая в едногодишен срок от влизане в сила на отчуждителната заповед, обезщетението не е било изплатено, то на основание чл. 102, ал. 7 от ЗС /отм./ от административния орган е била изготвена нова оценка на отчуждения имот. С оглед на това правилно и при съобразяване на константната съдебна практика, първоинстанционният съд приема, че новата оценка следва да бъде изготвена по цени, действащи към датата на издаване на оспорената заповед. Както и правилно сочи съдът, разширителното тълкуване на приложимата за правоотношението норма на чл. 102, ал. 1, във връзка с ал. 7 от ЗС /отм./, води до извода, че новата оценка е следвало да бъде определена според пазарната стойност на имота, считано към датата на административното решение, предвид неактуалността на вече изготвената първоначална оценка. В тази връзка правилно съдът е кредитирал приетата по делото основна съдебно-оценителна експертиза, доколкото в процесния случай се явява неприложима Наредбата за цените на недвижимите имоти от 1979 г. /отм./ предвид на това, че се касае за довършване на производство по обезщетение при условията на 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, препращащ към чл. 102 от ЗС /отм./.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на съда да допусне повторна съдебно-оценителна експертиза. Съгласно чл. 201 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът може да възложи повторно заключение когато първоначално изготвеното не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая правилно административният съд е отхвърлил искането за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза, доколкото не се установява заключението на вещото лице по първоначалната експертиза да е необосновано и да поражда съмнения за неговата правилност. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил съгласен с използваните методи за определяне на пазарната оценка не обосновава извод за необоснованост и неправилност на самото експертното заключение.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Перник е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 06.03.2023 г., постановено по адм. дело № 324/2022 г. по описа на Административен съд Перник.

ОСЪЖДА В. Б., с [ЕГН], да заплати на О. П. сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА