Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 3855/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на И. Т., представлявана от адв. Г. Д. от САК, против чл. 26, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 от 20.12.2019 г. на Министерския съвет на Р. Б. обн. ДВ бр. 101/ 27.12.2019 г., изм. ПМС 142/2022 г. , обн. ДВ, бр. 49/ 30.06.2022 г., в сила от 01.07.2022 г. В жалбата и в уточненията към нея оспорващата излага съображения за допуснати нарушения на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, изразяващи се в липса на финансова обосновка. Поддържа също, че определената с оспорената разпоредба компенсаторна такса, която се дължи, когато за съответното превозно средство не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) не е съобразена с размера на винетните такси, определени за превозни средства с допустима максимална маса до 3,5 т. съгласно чл. 10а, ал. 7 ЗП. Според оспорващата компенсаторната такса за тази категория пътни превозни средства е определена в противоречие с принципа за съразмерност установен с чл. 6, ал. 5 АПК, според който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, несъизмерими с преследваната цел. Излага съображения, че размерът на компенсаторната такса за пътните превозни средства от посочения вид е неоправдано висок, съпоставен с определените компенсаторни такси за пътни превозни средства с по - голяма допустима маса по чл. 10б, ал. 3 ЗП и нарушава принципите за равно третиране на ползвателите, за ефективно ценообразуване и замърсителят плаща съгласно Директива (ЕС) 2022/ 362 на Европейския парламент и на Съвета от 24.02.2022 г. за изменение на Директиви 1999/62/ЕО,1999 /37/ЕО и ЕС 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури. Моли разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от тарифата да бъде отменена (уточнение с молба, постъпила на 29.05.2023г. на л. 169 и сл. от делото). Претендира и направените по делото разноски.

О. М. съвет на Р. Б. оспорва жалбата. Излага съображения за недопустимост на същата поради липса на правен интерес от оспорване. По същество поддържа неоснователност на жалбата и излага доводи за спазване на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт и съответствието му с материалноправни разпоредби от по - висока степен. Моли производството по жалбата да бъде прекратено или евентуално жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството също оспорва жалбата със съображения за неоснователност, аналогични на изложените от ответника. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна А. П. инфраструктура оспорва жалбата с доводи за недопустимост поради липса на правен интерес. По същество излага съображения за неоснователност на същата, аналогични на доводите на ответника. Моли производството по делото да бъде прекратено или евентуално жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата, уточненията към нея и доводите на страните, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

С доклад министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите предлагат на Министерския съвет на Р. Б. да разгледа и приеме проект на постановление за приемане на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Докладът обосновава необходимостта от приемане на нова тарифа с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обн. ДВ бр. 60 от 2019 г. и аргументира предвиждането на компенсаторна такса със санкционен характер, с необходимостта от намаляване и ограничаване на ползването на платената пътна мрежа от пътни превозни средства без заплащане на дължимата винетна такса, в икономически обоснован и справедлив размер. С предложението са представени финансова обосновка на проекта и частична предварителна оценка на въздействието. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които депозират писмени становища и заедно с доклада и частичната предварителна оценка за въздействие е публикуван на интернет страницата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството на 14.11.2019 г. за обществени консултации. Постъпилите при обществената консултация предложения са разгледани. Изготвена справка с обосновка на неприетите предложения, която е публикувана на интернет страницата на МРРБ.

Проектът за тарифа е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 18.12.2019 г. в присъствието на 20 членове на кабинета и е приет на същото заседание (протокол № 52 от 18.12.2019 г.). Протоколът от заседанието е подписан от министър - председателя и от главния секретар на правителството.

На 27.12.2019 г. в ДВ бр. 101/2019г. е обнародвано Постановление № 370 от 20.12.2019 г. на Министерския съвет на Р. Б. с което е приета Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване през републиканската пътна мрежа. Подзаконовият нормативен акт е приет на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата (ЗП) и регламентира начина на определяне, размерът и реда за заплащане на таксите за преминаване на пътни превозни средства през републиканската пътна мрежа. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 от тарифата, предмет на оспорване, е изменена с ПМС 142/ 2022 г., обн. ДВ бр. 49/ 30.06.2022г., в сила от 01.07.2022 г. Постановлението е прието след доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представена частична оценка за въздействие, съгласуване с останалите министри и проведени обществени консултации.

Оспорената разпоредба на чл. 26, ал. 1 в актуалната редакция предвижда, че при установено движение по платена пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП, водачът на пътното превозно средство по чл. 10а, ал. 7 ЗП, неговият собственик или трето лице, може да заплати компенсаторна такса в размер на 70.00 лв. или 36 евро.

При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена против подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право на оспорване на подзаконов нормативен акт имат лицата, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, както и тези чиито права, интереси и свободи могат да бъдат засегнати, т. е. вероятното засягане на права и интереси е достатъчно да обоснове правен интерес от оспорване. В случая като правоспособен водач на моторно превозно средство и собственик на лек автомобил пътно превозно средство по смисъла на чл. 10а, ал. 7 ЗП, жалбоподателката има правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт и конкретно на чл. 26, ал. 1 от тарифата, тъй като попада в категорията на собственици на пътни превозни средства, за които би могло да възникне задължение за заплащане на компенсаторна такса по цитира текст. Ето защо жалбата се явява допустима, а доводите на ответника и на заинтересуваната страна А. П. инфраструктура в обратен смисъл са неоснователни.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената тарифа е приета от компетентен орган, в рамките на правомощията на Министерския съвет по чл. 10, ал. 6 ЗП.

При приемане на тарифата са спазени формалните и процедурни изисквания. Подзаконовият нормативен акт е приет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, придружен с доклад, финансова обосновка и частична предварителна оценка на въздействието. Частичната предварителна оценка за въздействието е изготвена в съответствие с чл. 20, ал. 2 ЗНА. Посочени са целите, които следва да бъдат постигнати с приемане на тарифата, отчетени са очакваните резултати, обсъдени са потенциалните рискове и очакваните положителни и възможните негативни въздействия. Оценката за въздействие е със съдържанието по чл. 19, ал. 2, изр. 2 ЗНА и е публикувана на интернет страницата на МРРБ съгласно изискванията на чл. 26, ал. 3 ЗНА.

Преди приемане на подзаконовия нормативен акт са проведени съгласувателни процедури и обществени консултации съгласно чл. 26, ал.2 ЗНА и по реда на чл.26, ал. 3 и ал. 4 ЗНА. Срокът за предложенията и проектите за обществени консултации е определен съгласно чл. 26, ал. 4, изр. 2 ЗНА.

Подзаконовият нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум, със съответно мнозинство и е обнародван в Държавен вестник бр. 101 от 27.12.2019 г. съгласно чл. 38 ЗНА. Тези правила са спазени и при приемане на ПМС 142/2022 г., обн. ДВ бр. 49/ 2022 г. По този начин изискванията на чл. 26- 28 ЗНА са изпълнени, а доводите на жалбоподателката в обратен смисъл са неоснователни.

Оспорената разпоредба от тарифата не противоречи на материалноправни норми от по - висока степен.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като конкретно за ползване на платената пътна мрежа за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от закона (пътни превозни средства с максимална маса до 3,5 т.) се въвежда винетна такса, чието заплащане дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност.

Според законовата регламентация компенсаторна такса се заплаща при извършено нарушение, изразяващо се в ползване на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона винетна такса. Следователно предвидената в закона компенсаторна такса е със санкционен характер и едновременно с това е механизъм за освобождаване от административнонаказателна отговорност при нарушения, свързани с ползването на платената пътна мрежа. В подкрепа на това заключение е и чл. 179, ал. 3 във връзка с 189е, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДП). В този смисъл са определение № 833/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 742/ 2022 г. по описа на ВАС, определение 12416/06.12.2021г. по адм. дело № 11337/ 2021 г. по описа на ВАС; определение № 317812.01.2021г. по адм. дело № 12925/2021г. по описа на ВАС.

Компенсаторната такса е въведена с цел ограничаване на възможността за ползване на платена пътна мрежа без заплащане на съответната винетна такса. Предвиденият в тарифата размер на установената със закона компенсаторна такса е икономически обоснован. Дължимата компенсаторна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 ЗП е 70.00 лв. и се определя по формула, която включва като база трикратния размер на най - малката еднократна винетна такса, или уикенд такса, която при приемането на тарифата е 10.00 лв., а от 01.01.2023г. 9.00 лв. (чл. 24 от тарифата във връзка с 8 от Заключителната разпоредба на ПМС 142/ ДВ, бр. 49/ 2022г.) и коефициент за ефективност на правоприлагане не по - малък от 45% на годишна база спрямо 100% от трафика, определен при отчитане на покритието на платената пътна мрежа със стационарни и мобилни контролни станции. Размерът на компенсаторната такса е определен след консултации със Световната банка и оценка на спецификата на контрола върху ползването на платената пътна мрежа в Р. Б. Същият е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК, тъй като е отчетен баланса между частния интерес от една страна, а от друга са взети предвид обществените ползи, като е съобразена санкционната функция на компенсаторната такса и ефективността й като възпиращо средство за нарушения, изразяващи се в неплащане на винетна такса.

Нормата на чл. 7а, т. 3 от Директива 1999/ 62/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури в ред. след изменението с Директива (ЕС) 2022/ 362 на Европейския парламент и на Съвета от 24.02.2022 г. за изменение на Директиви 1999/62/ЕО,1999 /37/ЕО и ЕС 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури, се отнася за размера на ставките за ползване на пътната инфраструктура за периоди, различни от ден, седмица, месец или година и др., установени в чл. 7а, т. 3, изр.1. Следователно текстът няма отношение към начина на определяне на компенсаторната такса, която се дължи при допуснато нарушение, изразяващо в неплащане на съответна винетна или тол такса за ползване на пътната инфраструктура. Ето защо принципът на равно третиране на ползвателите не е нарушен, а доводът на жалбоподателката в обратен смисъл е неоснователен.

Принципът за ефективно ценообразуване, установен в приложение IIIa, т. 3 от Директива 1999/ 62/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, също не е нарушен. Изискването за цена близка до пределната социална цена за използване на превозното средство, на което се налага таксата се отнася за случаите, когато държава - членка определя по - висок размер на таксите за външни разходи от установените с приложение IIIa и IIIб, като външните разходи включват замърсяване на въздуха, замърсяване с въглероден диоксид и шумово замърсяване. Следователно цитираните текстове нямат отношение към определянето на компенсаторна такса с характера, установен по-горе.

Възражението на жалбоподателката, че компенсаторната такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 ЗП е неоправдано висока с оглед компенсаторната такса за пътни превозни средства с по-голяма маса по чл. 10б, ал. 3 ЗП, също е неоснователно. Компенсаторната такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП е определена с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от тарифата, която е извън предмета на оспорване. Следва да се посочи, че както компенсаторната такса по чл. 26, ал. 1 от тарифата, предмет на оспорване за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 ЗП, така и компенсаторната такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП в чл. 26, ал. 2 от тарифата се налагат да извършени нарушения, изразяващи се в неплащане на дължите винетни или тол такси за ползване на платената пътна мрежа съответно по чл. 10, ал. 1, т. 1 и по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. С оглед санкционния си характер компенсаторните такси не са обусловени от ползването на платената пътна мрежа, а от допуснато административно нарушение и в този смисъл техният размер не е обвързан пряко с екологичните характеристики на пътното превозно средство и с принципите ползвателят плаща и замърсителят плаща съгласно Директива (ЕС) 2022/ 362 на Европейския парламент и на Съвета от 24.02.2022 г. за изменение на Директиви 1999/62/ЕО,1999 /37/ЕО и ЕС 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури. Ето защо доводите на жалбоподателката, че компенсаторната такса по чл. 26, ал. 1 от тарифата е определена в противоречие с тези принципи, са неоснователни.

Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа е приета от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от тарифата въвежда заплащане на компенсаторна такса, когато платената пътна мрежа се използва от пътно превозно средство по чл. 10а, ал. 7 ЗП, без заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Размерът на компенсаторната такса е определен при ясни правила след икономически анализ, в съответствие с европейските практики и преценка на ефективността на контрола върху заплащането на таксите за преминаване по платената пътна мрежа в Р. Б. Същият е съобразен и с характера на таксата като санкционно средство, механизъм за освобождаване от административнонаказателна отговорност и с превантивната й функция. Оспореният текст от тарифата не разкрива противоречие с разпоредби и принципи от нормативни актове от по - висока степен, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът Министерски съвет на Р. Б. е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Министерския съвет сумата 240.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Разноски на Министерството на околната среда и водите и на А. П. инфраструктура не следва да бъдат присъдени. Същите са конституирани като заинтересувани страни по делото след изрично искане за встъпване в процеса, за да помагат на ответника, но същите не попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК (лице, за което оспореният акт е благоприятен). Поради това същите нямат право на разноски.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. против чл. 26, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 от 20.12.2019 г. на Министерския съвет на Р. Б. обн. ДВ бр. 101/ 27.12.2019 г., изм. ДВ, бр. 49/ 30.06.2022 г.

ОСЪЖДА И. Т., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], адв. Г. Д. от САК да заплати на Министерския съвет на Р. Б. гр. София, [улица]сумата 240.00 (двеста и четиридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може де се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА