Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

София 18.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. и

за Върховна касационна прокуратура, прокурор Раева, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 340 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 1689 от 16.06.2023г. по касационната жалба на И. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С. против въззивно решение № 62 от 19.04.2022г. по в. гр. д. № 19 по описа за 2022г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 350 от 8.11.2021г. по гр. д. № 2898/2020г. на ОС Бургас за отхвърляне на иска и вместо това е постановено друго, с което е поставена под ограничено запрещение И. Д. Д. и е назначена Д. П. С. за временен попечител, като е постановено – след влизане в сила на решението – препис да се изпрати както на органа по настойничество и попечителство при [община] за назначаване на попечител, така и на „ГРАО“ на МРРБ Бургас към ГД „ГРАО“ по ЕСГРАОН. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касещ задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях.

В проведеното открито съдебно заседание, касаторката се явява лично и с процесуалните си представители. Изслушана в съдебно заседание заявява следното: Понастоящем отново живее заедно с дъщеря си и внука си, в собствения си апартамент. Има висше образование, по професия е инженер и трудовият й стаж е преминал изцяло в „Лукойл“Бургас. Сега е пенсионер, на 67 години. Независимо, че получава пенсия в размер на около 1 600лв., не е преставала да работи допълнително /не и в момента, защото след падане, е получила травма на ръката, която лекува/. Не желае да приема медикаменти. Предпочита да се лекува чрез движение /разхожда се, плува, кара колело/, билки, позитивни мисли и тибетски ритуали. Посещава лекар само за очите си. Привързана е към близките си и не се сърди на дъщеря си за делото, защото знае, че други са я накарали да направи искането. Дъщеря й е на 40 години, но никога не е работила.Тя е плащала таксите й в БСУ, защото е искала дъщеря й да се изучи. Вместо това е заминала за Испания, където е родила детето си. После - дъщеря й и внука й – са се върнали и са заживели при нея, с изключение на период от една година, когато дъщеря й е направила искането за поставянето й под запрещение. Взела е кредити, защото са й били необходими във връзка с развода й. Погасява вноските си редовно /от пенсията й удържат по 500лв./ и понастоящем й остават около 5 000лв. за връщане. В хода на цялото производство представя собственоръчно написани писмени бележки.

Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на направеното искане за поставяне под запрещение.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице трайно установена съдебна практика /например решения по гр. д.№ 4786/2021г. на ІV г. о.,гр. д.№ 1926/2021г. на ІV г. о., гр. д.№ 599/2021г. на ІV г. о./, която се споделя от настоящия състав и съгласно която въззивният съд, бидейки длъжен да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, следва да извърши преценка на всички релевантни факти, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право и да съобрази ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност.

В конкретният случай е безспорно, че ищцата и ответницата са дъщеря и майка. Дъщерята е обосновала искането за поставяне под запрещение на майка си със следните обстоятелства: От 1989г.И. Д. е дигностицирана с психично заболяване – „биполярно афективно разстройство с параноидно маниен синдром“. През годините са регистрирани няколко епизода с депресивна и манийна симптоматика – през 2007, с тревожно депресивна и с гневноманийна симптоматика – през 2008г., 2009г. и 2010г. През 2011г. е лекувана в ЦПЗ Бургас и трикратно е хоспитализирана през периода 2012г.-2013г. След това е престанала да се лекува, както и да приема лекарства. Била е двукратно настанявана за задължително лечение през 2009г./ въз основа на решение № 1754 от 8.12.2009г. по н. ч.д.№ 4115/2009г. на БРС/ и през 2020г./въз основа на решение № 503 от 11.05.2020г. по н. ч.д.№ 1542/2020г. на БРС/. Изрично в молбата е посочено, че не се навеждат доводи „за опасността на лицето“, а „доводи, че нито преценката й, нито решенията, които взема са адекватни на действията“. Като пример е посочен, че И. Д. е подавала многократно сигнали до Районна прокуратура срещу две физически лица. Според молителката, И. Д. „не може да формира адекватна преценка за лицата, с които общува и за отношенията си с тях“. “Възприема като приятели случайни хора и такива, които очевидно имат недобросъвестни намерения“.Като пример за това е посочен фактът, че тя е изтеглила два кредита от Банка ДСК и е сключила договор за кредит „Бяла карта“ с „А. Ф. ООД, които кредитите се изплащани от сестрата на ответницата. Твърдението е, че ответницата не може да се „грижи за финансовата си обезпеченост, нито целесъобразно да изразходва средства“, поради което „не може да се грижи за своите работи“.

Съгласно чл.5 от Закона за лицата и семейството - за да се постави едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да са налице две условия. Първото е очертано от т. нар. медицински критерий и е свързано с установено заболяване - слабоумие или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като идиотия, инбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение. Второто кумулативно необходимо условие, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правния критерий - то да не може да се грижи за своите работи. Преценката за наличието му е предоставена на съда. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се прецени дали то може да се грижи за своите работи.

В случая наличието на първият критерии е установен със заключение на приета по делото съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която И. Д. се води на диспансерен отчет към ЦПЗ Бургас от 2007г. с диагноза: „биполярно афективно разстройство“, което състояние може да бъде определено като душевна болест. Психичното й заболяване датира от 1989г. Многократно е била хоспитализирана. През 2020г. е постъпила четирикратно на стационарно лечение, а през 2021г. двукратно. Според писменото заключение на вещото лице – И. Д. не е способна „правилно да анализира и оценява фактите от действителността, както и свойството и значението на извършеното“, не е способна „да формира адекватно поведение в обществото и да ръководи постъпките си“. Изслушан в съдебно заседание, експертът заявява, че „в битово отношение тя може да се грижи за себе си, способна е да се грижи за ежедневните си битови потребности и да ръководи постъпките си в това отношение“.

Спорният по делото въпрос е относно наличието на правният критерии. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че И. Д. е способна да се грижи за своите работи и е отменил постановения акт. Своят извод за невъзможност на лицето да се грижи за своите работи, въззивният съд е извел главно въз основа на приетите доказателства, установяващи сключването от нея на няколко договора за кредити. Без да обсъди същите конкретно и да прецени дали ответницата е в състояние да изплаща задълженията си, е приел че те са в значителен за стандарта през 2006г. размер /30 000лв./, че няма доказателства как са изразходвани и дали с тях са задоволявани нужди на семейството и е възприел показанията на свидетелката А. /сестра на ответницата/, съгласно които тя погасява задълженията на сестра си. Въззивният съд като е приел за сериозна и крайна стъпка поемането - без конкретна причина - на задължения срещу ипотекиране на собствения имот с оглед националната народопсихология за значението на собствения имот, е извел извод за невъзможност на лицето да се грижи за своите работи.

Настоящият съдебен състав не споделя така направеният извод, поради което и намира постановеният въззивен акт за неправилен. Едно лице може да се грижи за своите работи, когато е в състояние да разбира предписанията на правните норми, да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда, да преценява последиците от постъпките си. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото, способността за съобразяване с установения в него ред, възможността за вземане на адекватни решения. В случая, по делото няма ангажирани доказателства, обосноваващи извод, че И. Д. не отговаря на посочените изисквания. Сключването на договори за кредит, само по себе си, не е основание за обратен извод /особено като се има пред вид колко хора предприемат подобна стъпка в страната/. По делото са представени четири, сключени от нея договори за кредит, всички с Банка ДСК: договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2006г. за сумата от 17 000лв.,с допълнително споразумение от 25.09.2009г./за увеличаване на срока от 96месеца на 120 месеца/, който е обезпечен с поръчителство, договор за кредит за текущо потребление за 3 000лв., сключен на 2.05.2006г., също обезпечен с поръчителство и два договора за ипотечен кредит от 1.06.2006г. за 20 000лв. и от 30.06.2006г. за 9 000лв., обезпечени с договорна ипотека върху собствения й имот, находящ се в [населено място], к/с..., бл.... Съгласно писмо от Банка ДСК, с изх.№ 14-ИСК-03489 от 14.05.2021г., кредитът отпуснат на 2.05.2006г. е погасен на 9.12.2019г. Кредитът от 27.02.2006г. е обявен за предсрочно изискуем и във връзка с него е издадена заповед № 5428 от 6.10.2011г. за изпълнение. Образувано е изпълнително производство и видно от издадени от НОИ Териториално поделение Бургас удостоверения с изх.№ 3040-02-59 от 7.10.2021г. и с изх.№ 1021-02-840 от 8.10.2021г., от пенсията й се правят ежемесечни удръжки от частен съдия изпълнител в различен размер, като последната удостоверена е от 337.73лв. Независимо, че за начина на изплащане на ипотечните креди, доказателства не са ангажирани, от изложеното се налагат следните изводи: Всички договори за кредит са сключени през 2006г. /след това други няма/. И. Д. обяснява сключването им с необходимостта от средства във връзка с развода й. Показанията на свидетелката А., не следва да бъдат възприети, защото фактът на плащането следва да се установява с писмени документи, а в случая подобни доказателства не са представи. Наличието на причина, довела до сключването на договорите /която е конкретна и касае периодът 2006г./, фактът че при липса на необходимост касаторката не сключва договори, което се потвърждава от факта, че след 2006г. няма сключени други договори, обстоятелството че понастоящем лицето редовно погасява задълженията си, дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че касаторката е в състояние да се справи с последиците от взетото от нея решение за сключване на горепосочените договори за кредит. В резултат на придобитите си преки впечатления от нея, съставът счита, че тя е способна да се ориентира в ситуациите и да реагира адекватно, което се потвърждава и от активното й участие в съдопроизводствените дейности. Тя, постоянно, в писмена форма, комуникира със съда, желаейки да защити правата си /Констатация за добрата й и адекватна ориентация, във връзка с такава сложна ситуация, каквато е завеждането на дело срещу нея за поставянето й под запрещение, е направена и от първоинстанционния съд/. Касае се за образована жена, която независимо, че е пенсионер, желае да продължава да работи и е решена да отстоява правото си на избор на своя начин на живот /с повече движение, лечение с билки, позитивни мисли и тибетски ритуали/, без – по делото да има каквито и да е данни, че с това си поведение тя застрашава или поставя в риск– нечии чужди права и интереси.

С оглед на изложеното, като съобрази както решение № 12 от 17.07.2014г. по к. д.№10/2014г. на Конституционния съд, така и практиката на ЕСПЧ по чл.8 ЕКЗПЧ, настоящият съдебен състав не счита в случая да е установено основание за ограничаване на правата на касаторката.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №62 от 19.04.2022г. по в. гр. д. № 19 по описа за 2022г. на Бургаски апелативен съд и отмененото с него решение № 350 от 8.11.2021г. по гр. д. № 2898/2020г. на ОС Бургас и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. П. С., ЕГН[ЕИК], от [населено място], с правно основание чл.5 от Закона за лицата и семейството за поставяне под запрещение на нейната майка И. Д. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], к/с „Изгрев“, [жилищен адрес].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :