ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1640

гр. София, 13.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. И.а Касационно гражданско дело № 20238002100341 по описа за 2023 година

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. А. и Е. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №1454/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. К. и Н. К. срещу касаторите иск по чл.135 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен спрямо ищците, като кредитори на първия ответник договорът за дарение на описания недвижим имот / идеални части от самостоятелно жилище и от дворното място, находящи се в [населено място]/, сключен между двамата ответници, които са син / дарител/ и майка/ надарена/. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, видно от пощенското клеймо, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.2 ГПК. Поставят като значим за спора и за точното прилагане на закона правния въпрос: Допустим и основателен ли е иск по чл.135 ЗЗД, заведен от лица, които към момента на завеждането на иска пред съда нямат качеството на кредитори спрямо ответника? Допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК обаче не е обосновано със специфичните му предпоставки, указани в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Вероятната недопустимост на въззивното решение и на иска по чл.135 ЗЗД в случая касаторите обосновават с липсващото за ищците качеството кредитори на ответника А. към завеждане на иска. Това им качество е признато с влязло в сила решение от 30.09.21 г. по гр. д. №67233/19 г. на СРС, постановено след завеждане на иска по чл.135 ЗЗД. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че на 22.10.2010 г. отв. А. и ищците К. солидарно като заематели са поели парично задължение в размер на 34 000 евро по договор за заем със заемодателя „Хипокредит“ ЕООД. С вл. в сила решение по т. д. №6161/15 г. от 31.01.2017 г. на СГС ищците са осъдени да заплатят солидарно на заемодателя сумата от общо 57 000 евро / главница и лихви/ дължима по заема.

На 28.04.17 г. ищецът е заплатил цялата сума на заемодателя. Впоследствие с вл. в сила на 30.09.21 г. решение по гр. д. №67233/19 г. на СРС ответникът А. е осъден на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД да заплати на двамата ищци по 22 124 лв., припадаща му се част от изплатените от тях като солидарни съдължници суми по договора за заем. В мотивите към решението е прието, че задължението към кредитора следва да се разпредели по равно между съдлъжниците – физ. лица, един от които е ответникът А..

На 30.08.13 г. между ответниците била изповядана с нот. акт №54/13 г. процесната сделка – дарение на посочения по делото и в решението недв. имот в [населено място]. При тези обстоятелства по делото въззивният съд е приел за доказано, че „Хипокредит“ ЕООД е кредитор на първия ответник от датата на сключването на договора за заем на 22.02.10 г., ответникът е знаел за задължението си и въпреки това се е разпоредил след възникване на дълга бевзъмездно със свой недвижим имот в полза на свързано лице. Ищците след изплащането на дълга са се суброгирали във възникналото за първоначалния кредитор потестативното право по чл.135 ЗЗД, или те не се легитимират като кредитора на ответника А. на собствено основание, а като правоприемници на първоначалния, удовлетворен кредитор.

Изводите на въззивния съд са съответни на практиката на ВКС за сходни случаи – соченото от ответниците по жалба р. по гр. д. №4338/18 г. на трето г. о. на ВКС, в което е прието, че дългът на солидарния длъжник / и там ответник по иск с пр. осн. чл.135 ЗЗД/произхожда от сключения договор със заемодателя, за когото е възникнало първоначално и потестативното право да обяви относителната недействителност на увреждащите го разпоредителни сделки на този длъжник. В това право се е суброгирал платилият задължението друг солидарен длъжник – ищец по иска с пр. осн. чл.135 ЗЗД. Плащането като основание за суброгация в правата на удовлетворения кредитор по настоящото дело е извършено на 28.04.2017 г. или преди завеждане на иска по чл.135 ЗЗД през м.08.2018 г. и по-късното й съдебно признаване с вл. в сила решение от 30.09.21 г. е без значение за допустимостта и основателността на иска – ТР №2/17 г., ОСГТК, т.2 от мотивите, относно кредитора с парично вземане.

Поставеният въпрос е разработен в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства, затова не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Качеството на ищците като кредитори на ответника – дарител по оспореданата сделка, е установено по делото; а и то обосновава материалноправната, а не процесуалната легитимация на ищците, поради което твърдяната от касаторите липса на това качество не може да обуслови недопустимост на процеса по чл.135 ЗЗД и на постановеното по иска съдебно решение / р. по гр. д. №4996/13 г. на трето г. о. на ВКС, ТР №5/14 г. ОСГТК, мотиви към т.1/.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №1454/22 г. от 13.10.22 г.

Определението е окончателно.