Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София, 05.03.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
Е. Д.
при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 358 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
С определение № 3234 от 26.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас по касационната жалба на С. Х. В. основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „обвързан ли е съдът от оплакванията, сторени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и следва ли съдът да се произнася по ненаправено възражение във въззивна жалба“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 1 и решение № 68 от 29.08.2017 г. по т. д. № 60218/2016 г., ІІІ г. о.
Със същото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Р. С. В. против решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас и по касационната жалба на И. Х. Т. против решение по чл. 247 ГПК № 146 от 22.08.2022 г. по същото дело на въззивния съд.
Данните по делото са следните:
С решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 334 от 28 октомври 2021 г. по гр. д. № 173/2021 г. на Окръжен съд - Бургас е отхвърлен предявения от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Х. С. В. при ПТП на 3.11.2017 г. от водача И. Х. Т. за разликата над сумата 50 000 до сумата 150 000 лв. и предявения от С. Х. В. против И. Х. Т. иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 21.11.2017 г. – 18.07.2019 г. за разликата над сумата 277.78 лв. до претендирания размер от 30 669 лв.
Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на С. Х. В. сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. е влязло в сила като необжалвано от ЗД „Бул инс“ АД. Констатирал е и че ищецът С. В. във въззивната си жалба навежда доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, евентуално, че същото не е в размер на 50 %, като водачът на моторното превозно средство следва да носи по-голяма отговорност. ЗД „Бул инс“ АД е оспорило жалбата с изложени съображения относно правилност на извода за съпричиняване в съотношение на 50 % и правилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението. И. Х. Т. също е оспорила въззивната жалба на С. В., като е навела и доводи за липса на виновно поведение от нейна страна и изключителност на вината на пострадалия за настъпване на ПТП, които доводи поддържа и във въззивната си жалба против първоинстанционното решение, с което предявения против нея иск за присъждане на законна лихва е уважен за сумата 7 666.67 лв.
При тези констатации Апелативният съд е приел, че възраженията във въззивната жалба на ищецът и на ответницата И. Т. са свързани с наличието на вина и тежестта в съпричастността на поведението за всеки от участниците в процесното ПТП. Счел е за установено, че на 3-ти ноември 2017 г., около 18.30 ч. е възникнало ПТП на главен път I-6, км. 9 в посока гр. Бургас - гр. София, в което ответницата Ив. Т. като водач на лек автомобил марка „Ш. Ф. с регистрационен номер ***** (л. а. Шкода) е ударила пресичащия от ляво надясно пътното платно пешеходец – Х. С. В., на 35 г. В условията на намалена видимост поради стъмняване л. а. Шкода се е движил на къси светлини – със зона на осветеност около 50 м., със скорост около 90 км./ч. в дясната лента за движение на пътното платно, което било двустранно ограничено от банкети и мантинели. Скоростта на движение на пешеходеца – с бавен ход според показанията на св. Ив. Л., е била 1.28 м./с. В момента, в който пешеходецът се е намирал в левия край на пътното платно, същият не е бил видим за водача на л. а. Шкода поради намалената видимост. Към намалената видимостта на водача на л. а. Шкода – Ив. Х., спрямо местоположението на пешеходеца Хр. В. на пътното платно, се наслагва и ограничаването на видимостта от изпреварващият в лявата лента л. а., марка „БМВ“, управляван от св. Ив. Л.. Последният е извършил маневра за заобикаляне на ляво и зад гърба на пешеходеца, в който момент л. а. Шкода се е намирал на 49.30 м. от мястото на удара, а пешеходеца – на разделителната линия на пътното платно и на около 2.5 м. от мястото на удара. Към началото на маневрата заобикаляне от л. а. „БМВ“ л. а. Шкода се е намирал на около 5 м. преди мястото на удара – или на около 54.3 м. преди линията на пресичане, като пешеходецът е станал видим след приключване на маневрата. Пешеходецът е продължил движението си, без да спира, като същевременно водача на л. а. Шкода – Ив. Т., е реагирала с отклоняване на автомобила надясно в опит да заобиколи пешеходеца, при което ударът е настъпил в дясната лента, на разстояние от около 7 м. от вдясно от левия край на пътното платно. При скоростта на движение от 90 км./ч., опасната зона за спиране на л. а. Шкода е 92.5 м., която е по-голяма от зоната на осветеност на левия фар – 50 м. поради което ударът е бил непредотвратим. Въпреки предприетото от л. а. Шкода заобикаляне на пешеходеца от дясно същият е бил ударен от дясно, в областта на подбедрицата, с предната лява част на л. а. Шкода със скорост от 90 км./ч. След сблъсъка л. а. Шкода е спрял в отбивката (лентата) за завиване надясно към сградите на предприятия „Технопласт“ и „Ч. Г. . От удара тялото на пешеходеца – с височина от 181 см., е повдигнато на височината на автомобила и при падането главата му е ударила предното ветроупорно стъкло, след което тялото не пешеходеца било изхвърлено напред и наляво и е паднало на пътната настилка. В следствие на така настъпилия удар, пешеходецът е получил несъвместими с живота съчетани травми - фрактури на двете подбедрици, разкъсване на ставни връзки на шийни прешлени, кръвонасядане на гръбначния мозък в тази област, мозъчен кръвоизлив и контузия на мозъка, от които е настъпила неговата смърт.
Направил е извод, че ПТП е било предотвратимо от пешеходеца, ако същият не би предприел пресичане на пътното платно на пътя за движение, състоящ се от две пътни платна, всяко с по две ленти за движение, ограничени с мантинели, както от двете страни на пътя, така и разграничителната за двете пътни платна с метална еластична мантинела и без намиращи се в района на платното за движение – път I-6 пешеходни пътеки. От страна на водача на л. а. Шкода ПТП е било предотвратимо само при движение със скорост от около 54 км./ч., с която би спрял преди мястото на удара, при предприемане на спирането в момента, в който пешеходецът се е намирал в левия край на пътното платно. Зоната на осветеност при къси светлини на автомобила е 50 м., при скорост от 51.6 км./ч. за ляв фар и 66.06 км./ч. за десен. Включително при евентуален удар с такава скорост, въз основа на изготвената от вещото лице схема на отхвърляне на тялото при удар с различните скорости (л. 123 от гр. д. № 73/2021 г.) е видно, че при евентуален удар със скорост между 40 – 48 км./ч., след отхвърляне на тялото, пешеходецът би паднал върху предния капак на автомобила, без контакт на главата с предното стъкло. Следователно ПТП е настъпило с оглед поведението както на водача на л. а. Шкода, така и на пешеходецът, като съпричастността на последния има значителен превес, като съдът е определил, че съотношението е 2/3 за пешеходеца и 1/3 за водача на л. а. Шкода.
В подкрепа на приетото съотношение са изложени съображения, че пешеходеца е предприел движение в грубо нарушение на правилата за движение по чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП, както и в нарушение на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като в участъка на път с изрично указана като позволена скорост на движение от 90 км./ч., съответстваща на разрешената за извън населено място е предприел пресичане на пътното платно, на място, в близост на което няма пешеходна пътека, преминавайки през огражденията на пътя, с бавен ход и без да се съобрази с приближаващите се моторни превозни средства. При така предприетото от негова страна пресичане на пътното платно, същият е бил ударен от МПС – л. а. Шкода, управляван от ответницата Ив. Т. с позволена за участъка скорост от 90 км./ч. При навлизане на пътното платно след преминаване през прегражденията същият се е движил с бавен ход, при което – с оглед показанията на св. Ив. Л., като водач на л. а. БМВ, след извършената от последния „спасителна“ маневра за заобикаляне на пешеходеца, последният въпреки това е продължил движението, без да спре. При тази обстановка и скорост на движение на л. а. Шкода, пешеходецът се е намирал на 49.30 м., попадайки в опасната зона на автомобила от 92 м., при което ударът е бил непредотвратим. След обстойно изследване на всички данни по делото от страна на вещото лице по поставените задачи, в заключенията и на първоначалната и на допълнителната експертизи се установява, че макар избраната от водача на л. а. Шкода скорост на движение от 90 км./ч. да е разрешена, същата е била несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП с конкретните условия на видимост, определящи се след стъмняване от зоната на осветеност на фаровете при къси светлини – 50 м. Съдът е счел, че съобразно това, възражението от страна на ответницата Ив. Хр. Т., че ПТП е настъпило изключително и само по вина на пешеходеца, като и при съобразяване на ограничената видимост спрямо пешеходеца от изпреварващия в лявата лента л. а. „БМВ“ следва да се изключи напълно наличието на нейно виновно поведение, е неоснователно. Посочил е, че действително същата не би могла да съобрази поведението си с неправомерното поведение на други участници в движението на пътя, което не е била в състояние да възприеме поради ограничената видимост. Независимо от това, предвид обективно съществуващата намалена видимост, за нея е съществувало задължение да съобрази скоростта си, като я намали до около 52 км./ч., при което съобразно осветеността от левия фар, в обсега на който се е намирал пешеходецът, би могла да спре преди мястото на удара, като включително при удар с намалена в следствие на своевременно спиране, не биха настъпили последици – удар на главата на пешеходеца в предното ветроупорно стъкло, което е причинило най-тежките и летални травми.
При тези си изводи въззивният съд е приел, че при определяне на дължимите суми от ЗД „Бул инс“ АД следва да приложи нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в посоченото съотношение 2/3 към 1/3 на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пешеходеца спрямо вината на застрахования водач на л. а. Шкода.
Обсъдил е гласните доказателства и съобразявайки установените тежки в психичен план преживявания от страна на ищеца С. В. – на възраст 57 г. към м. ноември 2017 г. и загубата на неговия син в зрялата му възраст – 35 години, с която са свързани както в житейски план очаквания за съвместни преживявания и взаимни грижи, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е 150 000 лв., което след намаляването му в определеното на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД съотношение, е дължимо в размер на 50 000 лв., заедно със законната лихва, която се претендира спрямо застрахователя от 18-ти юли 2019 г.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
С т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие деца.
Извън тези случаи въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба и спрямо тях преценява правилността на атакуваното първоинстанционно решение – чл. 269 ГПК. В практиката на ВКС по решение № 68 от 29.08.2017 г. по т. д. № 60218/2016 г., ІІІ г. о., на което се позовава касаторът е разяснено, че във връзка с правилността на постановеното решение възивният съд е обвързан от оплакванията във въззивната жалба и следва да съобрази становището на ответната страна по тях (например ако някои от тях се признават за основателни), като произнасянето извън тези оплаквания представлява нарушение на процесуални закон и обосновава неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на нормата на чл. 269 ГПК. Въззивният съд не е съобразил, че ответник по иска за определяне обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С. Вавод от смъртта на сина му Х. В., настъпила при ПТП на 3.11.2017 г. е само ЗД „Бул инс“ АД, гр. София. Дружеството не е обжалвало първоинстанционното решение, в което е прието, че пострадалият е съпричинил с 50 % вредоносния резултат, поради което определеното обезщетение от 100 000 лв. е намалено и искът е уважен за 50 000 лв. В отговора на въззивната жалба на ищеца С. В. (с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, поради формалното прилагане на критерия за справедливост без да са съобразени обективните критерии, изведени в ППВС № 4/68 г. и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради приемане на съпричиняване, макар пострадалият да не е нарушил конкретно правилно на ЗДвП) „Бул инс“ АД, гр. София изрично е заявило, че първоинстанционният съд правилно е приел наличие на съпричиняване на пострадалия за настъпване на увреждането, като това съпричиняване напълно обосновано е определено на 50 %.
Нормата на чл. 269 ГПК обвързва въззивният съд да се произнесе при преценка правилността на атакуваното решение в рамките на наведените във въззивната жалба доводи. Следователно съдът е дължал преценка дали поведението на пострадалия Х. В. е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, евентуално дали при наличие на съпричиняване същото е в рамките на определеното от първоинстанционния съд съотношение от 50 %.
Неоснователни са доводите в касационната жалба относно извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Извършеният от вещото лице по автотехническата експертиза оглед на мястото на ПТП установява, че се касае за главен път с две платна, разграничени с мантинела, с по две ленти за движение във всяко, без пешеходни пътеки в района и с разрешена скорост за пътните превозни средства от 90 км/ч. Показанията на свидетеля Л., очевидец на ПТП, които не се опровергават от други ангажирани доказателства, установяват, че ПТП е настъпило при условията на намалена видимост поради смрачаване с оглед настъпваща нощ, като автомобилите на свидетеля и на участващата в ПТП И. Х. Т. са се движили с включени къси светлини, а пострадалият Х. С. В., облечен в тъмни дрехи, е пресичал пътното платно от ляво на дясно, бил е заобиколен от свидетеля Л. в лявото лента на пътното платно, но е продължил движението си, навлизайки в дясната лента без да се огледа и е бил блъснат от автомобила, управляван от И. Т.. При тези данни експертното заключение е, че ударът би бил предотвратим при движение на автомобила, управляван от И. Т. със скорост от около 54 км/ч, а леталният изход би бил избегнат при удар със скорост между 40 и 48 км/ч.
При посочените факти правилен е изводът на съда, че макар И. Т. да се е движила с разрешена за пътния участък скорост, тя е нарушила изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като при избраната скорост на движение, не би могла да спре при възприемане на опасност с оглед зоната на осветеност на фаровете на автомобила при включени къси светлини. Правилен е и изводът, че до ПТП не би се достигнало, ако пострадалият Х. В. не бе предприел пресичане на пътните платна в нарушение на изискванията чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП и на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Доколкото с оглед установения по делото механизъм на ПТП, при който видимостта на И. Т. към пресичащия пътното платно пешеходец е била допълнително ограничена от изпреварващия я автомобил на свидетеля Л., то неоснователен е доводът на касатора, че броят на нарушенията, извършени от деликвента, както и вида и тежестта им за настъпване на вредоносния резултат, са по-многобройни и значителни спрямо поведението на пострадалия.. Доколкото липсва подадена от ответника ЗД „Бул инс“ АД, гр. София жалба, то следва да се приеме, че съотношението на съпричиняване на вредоносния резултат е 50 %.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД, гр. София не е оспорил и размера на определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от С. В. неимуществени вреди от 150 000 лв., като в отговора на касационната жалба изрично е заявил, че обезщетението е правилно определено и отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
При тези изводи и с оглед доводите на страните следва, че предявения от С. В. иск е основателен за сумата 75 000 лв.
Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата между сумата 50 000 лв. и сумата 75 000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което ЗД „Бул инс“ АД, гр. София бъде осъдено да заплати на С. В. още 25 000 лв. и следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до претендираните понастоящем 150 000 лв.
По разноските:
Първоинстанционният Окръжен съд - Бургас е сезиран с кумулативно субективно съединени искове както следва: от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД за сумата 200 000 лв. и против И. Х. Т. за сумата 30664 лв. и от Р. С. В. против ЗД „Бул инс“ АД за сумата 120 000 лв. и против И. Х. Т. за сумата 18 400 лв.
Първоинстанционният съд, с оглед изхода на спора пред него, е осъдил солидарно С. Х. В. и Р. С. В. да заплатят разноски на ЗД „Бул инс“ АД в размер на 8260.33 лв. и на И. Х. Т. в размер на 675 лв., като е приел за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение.
Решението на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е уважен предявения от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД иск за сумата 50 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Пред въззивният съд спорът е бил пренесен и по четирите иска, но в различен размер. С. В. претендира от ЗД „Бул инс“ АД обезщетение в размер на още 100 000 лв., Р. В. – 20 000 лв. и съответните всеки от тях лихвите върху тези суми от И. Т. за претендирания с исковата молба период.
Въззивният съд, съобразно изхода на спора пред него, е осъдил ищците солидарно да възстановяват на ЗД „Бул инс“ АД разноски в размер на 6960 лв., като е приел за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, а на И. Т. разноски в размер на 1485.97 лв. (включващи разноските пред Апелативния съд и съответната на приетата от него неоснователна част от иска на С. В. разноски в първата инстанция).
Солидарно осъждане на обикновени другари за заплатени от насрещната страна разноски е възможно само при съединени искове в хипотезата на чл. 215, т. 1 ГПК когато другарите защитават общи техни права или задължения. В настоящия случай съединяването на исковете е при условията на чл. 215, т. 2 ГПК – исковете почиват на едно и също основание, като в тази хипотеза, произнасяйки се за разноските съдът следва да разграничи какви суми следва да се възстановят съобразно изхода на спора по всеки от исковете от всеки от другарите и не може да ги осъди да възстановят разноските солидарно.
Нито първоинстанционния, нито въззивния съд са разграничили какви разноски са направени по всеки от съединените при условията на чл. 215, т. 2 ГПК искове и съответно какви суми се дължат от всеки от ищците съобразно неоснователната част на всеки иск и какви суми дължат ответниците съобразно основателната част. Това налага отмяна на решенията в частта по разноските и разпределянето им за цялото съдебно производство с касационното решение при разглеждане и направените възражения на ищците относно заплатеното адвокатско възнаграждение от ЗД „Бул инс“ АД и относно присъждане на възнаграждение по чл. 38а ЗЗД на процесуалния представител на ищците (споровете в тази насока са висящи и по тях по частни жалби на ищците са образувани ч. гр. д. № 357/2023 и ч. гр. д. № 4249/2023 г. на ВКС, ІІ гр. о.).
Искът на С. В. против ЗД „Бул инс“ АД е основателен за сумата 75 000 лв., съответно на процесуалния му представител адвокат С. Ч., на основание чл. 38а ЗЗД и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция преди изменението в ДВ бр. 88 от 4.11.2022) ответното дружество дължи заплащане на възнаграждение в размер на 2780 лв. за първоинстанционното производство. За въззивното и касационното производство се дължи възнаграждение съобразно с допълнително присъдените 25 000 лв. За въззивното производство следва да се заплатят 1280 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция преди изменението в ДВ бр. 88 от 4.11.2022, а за касационното 2200 лв. съгласно действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба или общо ЗД „Бул инс“ АД следва да заплати на адвокат С. Ч. 6260 лв.
Искът на С. В. против И. Т. е основателен за сумата 277.78 лв. и съобразно основателната част от иска ответницата следва да заплати на основание чл. 38а ЗЗД възнаграждение на адвокат С. Ч.. В случая не следва да се прилагат минималните размери, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. 1 на Решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22 на СЕС, Втори състав. Минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата съобразно приложимата редакция е 300 лв. за първоинстанционното и въззивното производство и съгласно чл. 9, ал. 3 от наредбата е 500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. Посочените минимални размери са изцяло несъответни на размера, в който е основателен предявения иск, нито на фактическата и правна сложност на спора в тази част. Поради това И. Т. следва да заплати на адвокат С. Ч. възнаграждение по чл. 38а ЗЗД в размер на по 25.00 лв. за всяка инстанция или общо 75.00 лв.
В първоинстанционното производство ЗД „Бул инс“ АД е направило разноски общо за 9790 лв., от които 9600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 190 лв. за експертиза. Адвокатското възнаграждение е заплатено общо по исковете на С. В. и Р. В.. Съобразно цената на всеки от исковете следва, че по иска на С. В. е заплатено адвокатско възнаграждение от 6000 лв. с ДДС и 118.75 лв. за експертиза, а по иска на Р. В. – адвокатско възнаграждение от 3600 лв. с ДДС и 71.25 лв. за експертиза. Пред първата инстанция искът на С. В. е неоснователен за 125 000 лв. и същият дължи възстановяване на сумата 3750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 74.22 лв., заплатени за експертиза или общо 3824.22 лв. Искът на Р. В. е изцяло неоснователен и същият дължи възстановяване на сумата 3600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 71.25 лв., заплатени за експертиза или общо 3671.25 лв.
Възражението на ищците, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, както и че липсват доказателства за заплащането му и за регистрация по ЗДДС е неоснователно Доказателства за заплащането и за регистрацията на адвокат М. Г. по ЗДДС са представени с молба на ответното дружество от 11.02.2021 г. и се намират на лист 49 и 50 от първоинстанционното дело. Уговореното и заплатено възнаграждение е под минималния размер съобразно приложимата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (6636 лв. с ДДС по иска на С. В. и 4716 лв. с ДДС по иска на Р. В.), а в тези размери и процесуалния представиел на ищците е искал присъждане на възнаграждение на основание чл. 38а ЗЗД (лист 247 от първоинстанционното производство). Не може да се приеме и че фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция и съответно положения от процесуалните представители труд, обуславя прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Във въззивното производство защитавания от ЗД „Бул инс“ АД интерес е 100 000 лв. по иска на С. В. и 20 000 лв. по иска на Р. В., за което е заплатено общо адвокатско възнаграждение от 9600 лв. с ДДС или 8000 лв. с ДДС по иска на С. В. и 1600 лв. с ДДС по иска на Р. В.. По тези искове въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. По иска на С. В. спорът е бил единствено до степента на съпричиняване и до критерия справедливост при определяне обезщетението за неимуществени вреди, а по спора на Р. В. – единствено до наличието на особено силна връзка с пострадалия, като основание за присъждане на обезщетение. По тези въпроси е формирана трайна практика на ВКС и съответно основателно се явява възражението на ищците за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в приложимата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който съответства на положения от процесуалните представители във въззивното производство труд. След намаляването следва, че по претенцията на С. В. са заплатени 4236 лв. с ДДС. Въззивната му жалба е основателна за 25 000 лв. от претендираните 100 000 лв. или С. В. следва да възстанови на ЗД „Бул инс“ АД сумата 3177 лв. с ДДС. След намаляването поради прекомерност следва, че заплатеното във връзка с жалбата на Р. В. адвокатско възнаграждение е 1356 лв. с ДДС и тази сума същия следва да възстанови на ЗД „Бул инс“ АД.
В касационното производство защитавания от ЗД „Бул инс“ АД интерес е 100 000 лв. по иска на С. В. и 20 000 лв. по иска на Р. В., за което е заплатено общо адвокатско възнаграждение от 4320 лв. с ДДС или 3600 лв. с ДДС по иска на С. В. и 720 лв. с ДДС по иска на Р. В.. Касационната жалба на С. В. е основателна за за 25 000 лв. от претендираните 100 000 лв. или С. В. следва да възстанови на ЗД „Бул инс“ АД сумата 2700 лв. с ДДС, а Р. В. следва да възстанови сумата 720 лв. с ДДС.
С оглед изложеното С. В. дължи на ЗД „Бул инс“ АД възстановяване на разноски за цялото съдебно производство в общ размер от 9701.22 лв. с ДДС, а Р. В. – в размер на 5747.25 лв.
В първоинстанционното производство И. Т. е направила разноски от 800 лв. – 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 200 лв. за експертиза. Съобразно цената на предявените против нея при условията на чл. 215, т. 2 ГПК от С. В. и от Р. В. искове, следва че по иска на С. В. е заплатено адвокатско възнаграждение от 374.99 лв. и 125 лв. от разноските за експертизата или общо 499.99 лв., а по иска на Р. В. – 255.01 лв. адвокатско възнаграждение и 75 лв. от разноските за експертизата или общо 330.01 лв.. Искът на С. В. е основателен за 277.78 лв. и неоснователен за разликата до претендираните 30 664 лв., поради което същия дължи на И. Т. възстановяване на разноски в размер на 495.46 лв. Искът на Р. В. е изцяло неоснователен и същия дължи възстановяване на направените разноски в размер на 330.01 лв.
Във въззивното производство И. Т. е направила разноски в размер на 863.33 лв., от които 710 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 153.33 лв. заплатена държавна такса. Защитаваният от нея интерес е 23 002.33 лв. по иска на С. В. и 3066.91 лв. по иска на Р. В. с оглед на което следва, че същата е заплатила 626.77 лв. адвокатско възнаграждение по иска на С. В. и 83.53 лв. по иска на Р. В.. Искът на С. В. е основателен за сумата 277.78 лв. от претендираните във въззивното производство 23 002.33 лв., поради което същият следва да възстанови разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 626.47 лв. Въззивната жалба на И. Т. относно присъдената от първоинстанционния съд на С. В. сума е основателна за 7388.89 лв., поради което С. В. й дължи възстановяване на сумата 147.77 лв. от направените за заплащане на държавна такса разноски. Общо С. В. следва да заплати на И. Т. разноски за въззивното производство в общ размер от 774.24 лв. Искът на Р. В. в претендирания във въззивната инстанция размер от 3066.91 лв. е изцяло неоснователен и същия следва да възстанови на И. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 83.53 лв.
С оглед изложеното С. В. дължи на И. Т. разноски за съдебното производство общо в размер на 1269.70 лв., а Р. В. – в размер на 413.54 лв.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса, а Р. В. и от разноски за съдебното производство. В първоинстанционното производство за експертизи са заплатени от бюджета на съда 850 лв., като от тях, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно основателната част от исковете на С. В., ЗД „Бул инс“ АД следва да възстанови на ОС-Бургас сумата 172.73 лв., а И. Т. – сумата 0.64 лв.
ЗД „Бул инс“ АД следва да заплати държавна такса върху основателната част от иска на С. В. в размер на 3000 лв. за първоинстанционното производство и по 500 лв. за въззивното и касационното производство или общо 4000 лв. И. Т. следва да заплати държавна такса върху основателната част на иска на С. В. в размер на 11.11 лв. за първоинстанционното производство и 5.60 лв. за въззивното производство или общо 16.71 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата между сумата 50 000 лв. и сумата 75 000 лв., както и в частта за разноските за първоинстанционното и въззивното производство по предявените от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София против И. Х. Т. искове и по предявените от Р. С. В. против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София против И. Х. Т. искове и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, бул. Д. Б. № 87, ЕИК 831830482 да заплати на С. Х. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] сума в размер на още 25 000 лв., част от обезщетението за неимуществени вреди в общ размер от 75 000 лв., настъпили вследствие смъртта на Х. С. В., ЕГН [ЕГН], причинена при ПТП на 3.11.2017 г. вследствие удар със застрахован при ответника лек автомобил, управляван от И. Х. Т., ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРДЖВА решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата между сумата 75 000 лв. и сумата 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, бул. Д. Б. № 87, ЕИК 831830482 да заплати на адвокат С. С. Ч. от САК, ЕГН [ЕГН], адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. 4 възнаграждение за съдебното производство, на основание чл. 38а ЗЗД, в размер общо на 6260 лв.
ОСЪЖДА И. Х. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 52, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 208, адвокат М. А. да заплати на адвокат С. С. Ч. от САК, ЕГН [ЕГН], адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. 4 възнаграждение за съдебното производство, на основание чл. 38а ЗЗД, в размер общо на 75 лв.
ОСЪЖДА С. Х. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, бул. Д. Б. № 87, ЕИК 831830482 разноски за съдебното производство общо в размер на 9701.22 лв.
ОСЪЖДА С. Х. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] да заплати на И. Х. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 52, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 208, адвокат М. А. разноски за съдебното производство общо в размер на 1269.70 лв.
ОСЪЖДА Р. Х. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, бул. Д. Б. № 87, ЕИК 831830482 разноски за съдебното производство общо в размер на 5747.25 лв.
ОСЪЖДА Р. Х. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] да заплати И. Х. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 52, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 208, адвокат М. А., разноски за съдебното производство общо в размер на 413.54 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, бул. Д. Б. № 87, ЕИК 831830482 да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 172.73 лв.
ОСЪЖДА И. Х. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 52, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 208, адвокат М. А., да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 0.64 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, бул. Д. Б. № 87, ЕИК 831830482 да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху основателната част на иска на С. Х. В. за първоинстанционното, въззивното и касационното производство общо в размер на 4000.00 лв.
ОСЪЖДА И. Х. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 52, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 208, адвокат М. А., да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху основателната част на иска на С. Х. В. за първоинстанционното и въззивното производство общо в размер на 16.71 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: