№ 3670

гр. София, 22.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 360/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 303206/19.09.2022 г. на „Софийски имоти“ ЕАД, представлявано от Д. Ш. и П. В., приподписана от юрк. Ц. К., срещу въззивно решение № 262301/08.07.2022 г. по в. гр. д. № 9099/2018 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопрозиводствение правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. В хипотезата на чл. 200 ЗУТ допустимо ли е да се придобие по давност реална част от УПИ (в урбанизирана територия), когато претендираната реална част от УПИ попада в улична регулация, отчасти попада в друг УПИ – за техн. инфраструктура, а останалата част не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19, ал. 6 ЗУТ; 2. Допустимо ли е въззивният съд, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, да постанови съдебно решение въз основа само на избирателно подбрани доказателства; 3. Допустимо ли е правните изводи в съдебното решение да се основават на мнение на вещо лице, което обосновава заключението си на отменени разпоредби.

Ответникът по касация – Районна потребителна кооперация „Младост“, чрез процесуалния представител адвокат А. Д.-К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. В отговора се съдържа искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 284806/04.12.2017 г. по гр. д. № 4669/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Софийски имоти“ ЕАД, по предявения от Районна потребителна кооперация „Младост“ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищецът е собственик по давност на имот с площ от 1139 кв. м., представляващ прилежащ терен към сграда-кооперативна собственост /ресторант „Горублянско ханче“/, находящ се в североизточната част на кв. 43 по ЗРП от 1984 г. на кв. Горубляне, гр. София, при граници: изток – ул. „П. К.“, запад, север и юг – останалата част от кв. 43, а по кадастралната карта на гр. София, район „Младост“, кв. Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК – част от ПИ с идентификатор 68134.4085.1495, целият с площ от 5047 кв. м., който имот се ситуира между буквите А-Б-В-Г-А съгласно скицата към допълнително заключение от 09.02.2017 г. на вещото лице В. Д., която скица се явява неразделна част от решението.

Въззивният съд е приел за установено, че спорният имот представлява прилежащ терен към обект по чл. 2, ал. 3 ЗОбС, а именно ресторант „Горублянско ханче“, изграден в периода 1976-1986 г. Ищецът е установил своята фактическа власт върху ресторанта на 01.04.1987 г., съгласно разделителен протокол за приемане и предаване дейността на имуществото при преобразуване чрез отделяне от РПК „Наркооп“. Ресторантът е изграден върху земя държавна собственост, поради което на основание чл. 92 ЗС също е бил държавна собственост. РПК „Младост“ е владяла ресторанта като свой, но не е могла да го придобие по давност поради съществуващата забрана по чл.86 ЗС /до 1996г./ за придобиването по давност на вещи, държавна или общинска собственост. С влизане в сила на ЗОбС на 01.06.1996 г., по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм.2004г./, не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено до 13.07.1991 г. включително и прилежащият терен. Постройките и прилежащият терен стават собственост на тези организации. С влизането в сила на тази разпоредба ПК „Девети септември“ е придобила по силата на закона /ex lege/ правото на собственост както върху ресторанта, така и върху прилежащия терен. Оттук следва, че давностното владение на ищеца е започнало да тече от 01.06.1996 г., когато имотът е престанал да бъде държавна или общинска собственост и e преминал в собственост на ПК „Девети септември“ /„Панчарево“/. След като към този момент не е съществувала и забрана за придобиване по давност на вещ – кооперативна собственост, давностен срок е текъл. Владението с намерение за своене е продължило повече от 10 години, поради което към датата на завеждане на исковата молба 12.11.2013 г., ищецът е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос. Същият не обуславя въззивното решение и е поставен при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Въпросът е свързан с твърдение, че части от спорния имот попадат в улична регулация, а друга част в УПИ, предназначен за техническа инфраструктура, поради което при уважаване на иска, останалата част от спорния имот няма да отговаря на изискванията за минимални размери на УПИ по чл. 19, ал. 6 ЗУТ, поради което същата не може да се придобива чрез правни сделки или по давност съгласно разпоредбата на чл. 200 ЗУТ и приетото в цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК на ВКС. В случая съдът е приел от заключението на вещото лице, че прилежащата площ към сградата /ресторант „Горублянско ханче“ / е с площ 1139 кв. м. Доколкото процесният ресторант е станал собственост по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС(отм.) на ПК „Девети септември“ /“Панчарево“/ с влизането в сила на посочената разпоредба, сградата е придобита от ищеца въз основа на изтичането на 10 години от упражняването на фактическа власт върху процесния имот с намерение да бъде своен. По делото не е установена проведена отчуждителна процедура и попадане на части от процесния имот в уличната регулация.

Вторият въпрос от изложението – относно задължението на въззивния съд при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните също не предпоставя допускането на касационно обжалване на въззивното решение. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.

Третият въпрос се свързва с прилагане на основанието по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. По същността си е касационно оплакване, свързано с въпрос относно кредитиране заключението на вещото лице. Обжалвано решение не е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за неправилно приложени от вещото лице нормативни актове при определяне размера на прилежащата към основната сграда площ. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Доколкото обаче до приключване на делото в настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства за направени разноски, същите не се дължат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262301/08.07.2022 г. по в. гр. д. № 9099/2018 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: