Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
Гр.София, 21.05.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова
при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.392 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Д. срещу решение №.230/19.07.22 по г. д.№.273/22 на ОС Перник, с което е потвърдено решение №.260074/25.02.22 по г. д.№.1832/20 на РС Перник в частта за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.79 ЗЗД за разликата над сумата 800лв. до сумата 5005лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за предоставяне на ВиК услуги до притежаван от касатора имот в периода 18.11.19-1.04.20, и с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 29,78лв. до 75лв. обезщетение за забава за времето 18.11.19-30.03.20, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност на същото и се моли за отмяната му, ведно с пълно уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ООД, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.1501/6.06.23 касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК само по обусловилия правните изводи на въззивната инстанция относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въпрос-относно задължението на съда за обсъждане на релевантните обстоятелства по делото при приложението на чл.52 ЗЗД.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС /в това число ППВС 4/68 и множество решения по чл.290 ГПК/, която настоящият състав споделя. Съгласно същата понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди /вид, характер, тежест, интензитет и продължителност на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици/, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането; неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда; тези постановки важат и за въззивната инстанция, като се има предвид, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция; обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т.2 ТР №.1/13 от 09.12.13, ОСГТК/.
По основателността на касационната жалба:
С оглед възприетия по-горе отговор на поставения по делото правен въпрос, съдът намира касационната жалба-предвид изложените в нея оплаквания, касаещи предмета на допуснатото касационно обжалване - за липса на преценка на всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне на реално претърпените вреди, за необсъждане в пълнота на доказателствата, неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, определяне на обезщетение в силно занижен и несъответен на интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди размер /останалите нямат отношение към предмета на допуснатото обжалване/, за частично основателна. В противоречие с цитираната практика и в нарушение на чл.12 и чл.236 ал.2 ГПК при обсъждане размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е извършил преценка на установените по делото конкретни обстоятелства, релевантни за определянето на този размер. Вместо това, в отклонение от правомощията си на въззивна инстанция /която е такава по съществото на спора, а не контролно-отменителна/, е обсъдил единствено оплакванията /наречени „възражения“/ във въззивната жалба на ищеца относно размера на обезщетението. Това е довело до необоснованост на изводите му за претърпени от него единствено обичайни морални страдания – притеснение и стрес, техния интензитет и съответствие с неизпълнено задължение.
От събраните по делото доказателства /писмени, гласни, експертизи, вкл. хигиенно-санитарна/ се установява, че през процесния период 18.11.19- 01.04.20, вследствие на природно явление - суша, в [населено място], където (в[жк]) се намира имотът на ищeца, компетентните държавни и общински органи са въвели ограничителен режим на водоподаването и водоползването, като през част от времето-21.12.19-03.03.20, поради сушата е било обявено и бедствено положение; поради тези обективни обстоятелства през процесния период ответното дружество не е било във виновно неизпълнение на договорното си задължение за непрекъснатост на водоподаването, но виновно не е изпълнило договорното си задължение за доставяне в рамките на установения режим на годна за питейни и хигиенни нужди вода-доставената такава на практика е била негодна за тези обичайни нужди – мътна, с видими частици и отлагания, с кафяв цвят, а в определени периоди - и с горчив вкус. На 01.01.20 е установено инцидентно повишение над контролните параметри за бактериите ешерихия коли, коли-форми и кластридиум перфингенс, а през периода 13.01.20-6.02.20 - неопасно за човешкото здраве отклонение над допустимото съдържание на манган /което би се отразило на вкусовите качества/; съгласно съдържащите се в предоставените от РЗИ Перник документи данни, с изключение на горепосочените случаи, през времето м.11.19-м.04.20 не е било налице сериозно отклонение в качеството на питейната вода в[жк], тя е съответствала на изискванията за качество и според СЗО отклоненията не крият риск за здравето на хората /СХЕ/. Показателите относно цвета, мътността и вкуса на водата, обаче, не са били приемливи за средния потребител, който, разчитайки единствено на своите сетива и житейски опит, обосновано не би консумирал вода с кафяв цвят и горчив вкус, а би проявил предпазливост за себе си и децата си. Поради това ищецът и членовете на семейството му - жена, с която живее на семейни начала, и трите им малолетни деца /на 10, 7 и 3 години/ - не са използвали за пиене и за миене доставяната от ответника вода, а се е налагало да ходят да наливат и носят в туби такава от други места; Ч.Д. изградил и хидрофорна помпа за задоволяване на най-елементарните им нужди. Той е бил изключително притеснен, изпитвал е големи затруднения от липсата на вода, притеснявал се е много за децата, за поддържането на чистотата в дома, за безпроблемното функциониране на електрическите уреди /бойлер, пералня, миялна-които били почти нови/ - да не се повредят от мръсната вода; започнал да не може да спи; изострили се отношенията в семейството. През последните три седмици от процесния период (13.03.20- -01.04.20) притесненията се увеличили поради обявеното извънредно положение заради короновирусната пандемия.
На база така установените конкретни обстоятелства настоящият състав намира, че през продължителен период от време – пет месеца и половина, Ч.Д. е изпитвал значителни по интензитет негативни изживявания - стрес, страх, притеснения, психическо и емоционално натоварване, тъй като той и семейството му, за което се е чувствал отговорен, включващо и три малолетни деца - най-малкото на много ниска възраст, са били лишени от непосредствен достъп до годна питейна вода – която е жизненоважна за здравето, хигиената и нормалното фукнкциониране на всяко домакинство. Действително тези неимуществени вреди са търпяни като пряко следствие не само от виновното неизпълнение на договорното задължение на ответното ВиК-дружество да доставя до дома му питейна вода с необходимото качество, а и вследствие настъпилите множество обективни обстоятелства – суша, довела до въведения от компетентните власти ограничителен режим на водоподаване, обявено след това бедствено положение, извънредно положение и противоепидемиологични мерки срещу ковид-19. Тези обективни обстоятелства имат значителен принос за причиняването на вредите, за което допринасяне ответникът не носи отговорност, но от друга страна именно в тази обективно усложнена обстановка доставянето на годна за пиене и хигиенни нужди вода – в ограниченото време от режима, в което ответникът е бил длъжен да прави това, е било от изключителна важност за ищеца и семейството му. Поради това и продължителното неизпълнение на задължението на ответника е увеличавало и кумулирало с течение на времето интензитета на негативните преживявания у ищеца, още повече, че спазването на противоепидемиологичните мерки е поставяло изключително завишени изисквания за лична хигиена. От съществено значение е именно и характерът на притесненията, тъй като те са свързани със задоволяването на елементарни ежедневни жизнени, хигиенни и битови нужди – негови и на семейството му, още повече, че трябва да осигурява здравословни условия и за три малки деца, във връзка с отглеждането на които изискванията за хигиена са завишени. Допълнителни притеснения Ч.И. е изпитвал и от необходимостта семейството да се снабдява с годна питейна вода от други населени места през този продължителен период от време, и то през зимата. Съобразявайки всичко изложено по-горе, както и икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането, съдът намира, че дължимото обезщетение възлиза на 3500лв. За тази сума претенцията е основателна, ведно със законната лихва от 1.04.20 до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 5005лв.- неоснователна. С оглед акцесорния му характер, основателен е и искът за лихви за времето 18.11.19-30.03.20, които, изчислени върху сумата 2700лв. /разлика между дължимите 3500лв и вече присъдените 800лв./, не надхвърлят претендираните 45,22лв. /75.00лв.-29,78лв.=45,22лв./ с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и предявения размер /възлизат на 100,50лв./.
Предвид всичко изложено по-горе въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за отхвърляне на иска по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 800лв. до 3500лв. и на този по чл.86 ЗЗД за сумата над 29,78лв. до 75лв. и за осъждане на ищеца да плати 843,70лв. разноски е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което исковете в тези части се уважат ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба 1.04.20г. до окончателното изплащане; в останалата част решението на ОС Перник следва да се остави в сила. Съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете и за всички инстанции ищецът има право на общо 4164,38лв., ответникът – на общо 333,29лв. или при условията на компенсация на Ч.И. се дължат 3831,09лв.; след приспадане от същите на вече присъдените 565,41лв. от първоинстанционния съд, трябва да му се присъдят още 3265,68лв. на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.230/19.07.22 по г. д.№.273/22, на ОС Перник, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.260074/25.02.22 по г. д.№.1832/20 на РС Перник в частта за отхвърляне на предявените от Ч. И. Д. искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 800лв. до сумата 3500лв. и над сумата 28,78лв. до сумата 75лв. и за осъждането му да плати на „Водоснабдяване и канализация“ООД 843,70лв. разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]..., да плати на Ч. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица]...., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД още 2700лв. /две хиляди и седемстотин лева/, съставляващи разлика над сумата 800лв. до сумата 3500лв., ведно със законната лихва, считано от 1.04.20 до окончателното изплащане, на основание чл.86 ЗЗД още 45,22лв. /четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ лихви за периода 8.11.19-30.03.20, съставляващи разлика над сумата 29,78лв. до сумата 75лв., както и 3265,68лв. /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №.230/19.07.22 по г. д.№.273/22 на ОС Перник в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: