Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 439 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу въззивно решение № 2543 от 26.09.2022 г. по в. гр. д. № 15164/2021 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е потвърдено решение № 20162424/23.07.2021 г. по гр. д. № 55979/2020 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от И. С. А. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 8 340. 93 лв., представляваща главница по сключен договор за кредит с „Обединена българска банка“ АД; сумата 255. 38 лв., представляваща договорна лихва; сумата 2. 72 лв. – наказателна лихва, и сумата 572. 95 лв. - съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.03.2009 г. по гр. д. № 7388/2009 г. на Софийски районен съд, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията с петгодишна давност.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно ППВС № 3/1980 г., според което давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането. Твърди, че даденото от ВКС различно разрешение на този въпрос с т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК...