О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2868

гр. София, 05.10.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър ЦоневФилип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 448/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Касаторът В. А. Г. иска допускане на касационно обжалване на въззивно решение №178/22г. на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основание чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 155, ал.2 ЗЗД - платилият собственик на ипотекиран имот встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Искът бил предявен от Т. К. срещу В. Г.. Според въззивния съд ищцата била ипотекарен длъжник по кредита на ответницата към Банка ДСК АД. Ищцата платила кредита за периода от 04.10.11г. до 06.10.11г. в размер на 99164,31лв.. Ответницата лично или чрез близки върнала на ищцата 94800,13лв. за периода от 06.10.11г. до 02.10.19г.. Въззивният съд е приел, че ответницата дължи на ищцата както главницата, така и законна лихва от датата на погасяване на кредита на основание чл. 143 ЗЗД, тъй като ипотекарният длъжник имал същото положение като поръчителя. След това върнатата от ответницата сума съдът е прихванал за законната лихва и главницата на основание чл. 76 ЗЗД, и е присъдил остатъка от 65844,28лв. главница и 11319,11лв. лихва от 02.10.19г. до датата на подаване на исковата молба. Според въззивния съд частичните плащания представляват признание на цялото задължение, поради което възражението на ответницата за изтекла погасителната давност било неоснователно - давността била прекъсната с всяко частично плащане.

За да се допусне на касационно обжалване на въззивното решение е необходимо въззивният съд да е дал отговор на посочен от касатора въпрос в противоречие с практиката на ВКС (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), или отговорът на въззивния съд по посочен от касатора въпрос да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал.1, т.3 ГПК).

В случая по два от въпросите в изложението са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. По въпроса- „От кой момент в хипотезата на чл. 155, ал.2 ЗЗД длъжникът дължи законна лихва?“ въззивният съд е приел, че по аналогия на закона платилият ипотекарен длъжник има вземане за законна лихва от момента на плащането на дълга, както е вземането на поръчителя по чл. 143 ЗЗД. По този въпрос не е налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК и е необходимо допускането на касационно обжалване по въпроса, за да се прецени дали е допустима аналогия на закона. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

По въпроса- „Частичните плащания представляват ли признание на целия дълг?“, въззивният съд е отговорил положително, но с решение №87/15г. на І ТО е даден отрицателен отговор на същия въпрос. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №178/22г. на Пловдивски апелативен съд.

Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1543,26лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за платена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: