Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 4034/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ „М. В. , чрез процесуален представител гл. юриск. А. Ш. срещу решение № 243/27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1447/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което по оспорване на П. Г. е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 22BG002005075321R5/22.02.2022 г. с рег. № 32-174635/30.05.2022 г. на директора на ТД „М. В. , с което не е призната декларираната от лицето митническа стойност на внесена от Швейцария стока – „лек автомобил употребяван; марка: „Тесла“ модел: 3, шаси № 5YJ3E7EВ4МF953027, определена е нова такава чрез увеличение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 2 066,32 лв. и ДДС в размер на 4 545,90 лв., ведно с лихви за забава. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по делото и е направен извод, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Според касатора с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, 3 от същия Регламент, предвид невъзможността за прилагане на останалите вторични методи, регламентирани в чл. 74, 1 и 2. В тази връзка твърди, че при проверката митническите органи не са установили декларирани и приети митнически стойности на „идентични“ и „сходни“ стоки и с оглед дадената в хода на административното производство експертна оценка правилно и въз основа на констатираните факти и обстоятелства е приложен методът, регламентиран в чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В подкрепа на основателността на съмненията за занижено деклариране на митническата стойност на процесния автомобил, касаторът излага доводи за ангажирането на доказателства, необсъдени от първоинстанционния съд. По отношение на даденото в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ поддържа възражение за неотносимост на същото към конкретния правен спор. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двеТЕ съдебни инстанции, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. По делото са депозирани писмени бележки от юриск. А. Ш..

Ответникът по касационната жалба П. Г. от гр. Варна, чрез адв. С. Ж. в депозирани по делото писмен отговор и молба, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени решението на митническия орган, посочено по – горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Съдът се е позовал на чл. 15, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., според който всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол предоставя на митническите органи по тяхно искане и в определени срокове пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. Съдът е посочил също така, че на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от решение от 28.02.2008 г. по дело С – 263/06. Задължението за мотивиране според съда и стартиране на процедурата по чл. 140 от посочения регламент за изпълнение и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл. 22, 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Съдът е споделил изцяло наведените от жалбоподателя възражения, че за да бъде определена митническата стойност на основание чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. следва тя да не може да се определи в последователността, регламентирана в 1 и едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., т. е. с използване на определена по експертен път справедлива пазарна стойност на стоката. В процесния случай съдът е приел, че мотивите в решението на митническия орган – за липса на данни, годни да доведат до прилагане на някоя от хипотезите по изброените букви, са формални и не съответстват на изискванията на материалния закон и събраните по делото доказателства. Съдът е счел, че в процесното митническо решение е налице противоречие, тъй като от една страна органът приема, че с оглед наличните данни, стойността на процесната стока трябва да се определи въз основа на декларирани приети митнически стойности на „сходни стоки“, а от друга страна се твърди, че няма данни за сходни стоки, с които да бъде сравнена процесната стока. Напълно формално, според първостепенния съд, от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., без излагането на конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б), в) и г) и в тази връзка е обосновал извод, че липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3 от същия Регламент.

От събраните по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза съдът е установил, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, като е установено и плащането на тази договорена цена, което според съда предопределя приложение на чл.70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. или на чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., но не и по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед установеното от експерта обстоятелство, че за периода 01.06.2021 г. - 30.06.2022 г., т. е. 6 месеца преди валутния превод и 6 месеца след него, не са налични други плащания към банковата сметка на швейцарския доставчик, съдът е приел, че платената цена е действително уговорената и представлява митническата стойност на автомобила. В контекста на изложеното и предвид липсата на каквито и да е данни за осъществени сходни доставки/внос на същите стоки или подобни такива със същото предназначение, изводът на митническите органи, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, е отхвърлен като неправилен и необоснован.

По отношение на дадената в хода на административното производство експертна оценка, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същата почива единствено на субективната преценка за това, колко би струвал ремонтът на автомобила, без да са изложени конкретни аргументи и доказателства какви пазарни аналози е използвал експерта. В оценката няма доказателства и за първоначалното състояние на автомобила, тъй като в решението е описано, че автомобилът бил в „неизвестно техническо състояние“. Отделно от горното, позоваването в хода на съдебното производство на извадка от уеб сайт за продажба на автомобили Тесла, модел 3, според съда не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“, защото въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение е приел, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност.

Непредставянето на съпътстващи процесната сделка документи, в това число оферти, кореспонденция, договор и др., а само на фактура също не може да доведе до направения от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане, тъй като според състава фактурата замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност. В тази връзка и по аргумент от чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 г., съгласно който фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ, съдът е изложил мотиви, че още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представена фактура № 21126/t/6.12.2021 г., в която лицето е посочено като купувач с вписване на продажната цена на закупения автомобил. Мотивите на митническите органи за липсата на реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката като условие за доставка, условие за плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и други са отхвърлени като неоснователни, тъй като според съда, за да има качеството реквизит, дадена информация следва да представлява задължителен /най-често нормативно определен/ елемент от съдържанието на даден документ, предпоставка, която в случая не е налице.

С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено.

Правилно в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото първостепенният административен съд е приел, че митническият орган не е следвало да използва посочения в чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Митнически кодекс) метод предвид, че той се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, 1 и 2. Методът по чл. 74, 3 от Митническия кодекс предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Митническия кодекс. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение – арг. от чл. 22, 7 във връзка с чл. 15, 1 от Митническия кодекс.

Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел, че вносителят, съгласно разпоредбата на чл. 15, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., не е оказал нужното съдействие на митническите органи при извършваната проверка на достоверността на декларираната митническа стойност на внасяната стока и не е предоставил изисканите допълнителни документи и информация, които да докажат, че посочената стойност в приложената търговска фактура № 21126/t от 06.12.2021 г. в размер на 10 000 СНF /щвейцарски франка/ е единствено заплатената сума към „Revaz Auto SА“ - Швейцария, в качеството му на продавач. Изложеното, обсъдено в контекста на представената от страна на задълженото лице фактура и извлечение от банкова сметка за извършено плащане в размер на 10 000 CHF, не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от П. Г. на митническата декларация за вноса на спорната стока от Швейцария. Събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от лицето, както е прието и в обжалваното решение. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е извършил конкретен анализ досежно приложението на предвидените в чл. 74, 2 от Митнически кодекс вторични методи за определяне на митническата стойност, като неправилно е преминал към определяне на същата по реда на чл. 74, 3 от Митническия кодекс. Отделно от изложеното, в мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, 3 от Митническия кодекс, но не са посочени кои налични и събрани в хода на административното производство данни са обусловили извода за необходимост от назначаването на експертиза, което от своя страна препятства не само правото на защита на засегнатото лице, но и преценката на съда по материалната законосъобразност на така определената митническа стойност.

Правилно съдът се е позовал и на приетата съдебно - счетоводна експертиза, която въз основа на доказателствата по делото е констатирала, че плащането на декларираната митническа стойност от П. Г. е извършено по сметка, което се потвърждава от приложените по делото банкови извлечения от „ПроКредит банк България“ ЕАД. Възраженията на касатора и цитираната в тази връзка практика на Върховния административен съд досежно осчетоводяването на представената от задълженото лице фактура са необосновани, доколкото в случая с експертизата се установява реално заплатената цена за процесния автомобил, а не счетоводното отразяване на осъществената покупко – продажба.

Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените в хода на производството доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. Следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от уеб сайт за продажба на автомобили като процесния, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. От друга страна, представената информация не е послужила и като такава, обосноваваща т. нар. „основателни съмнения“, възникнали у митническите органи.

Неоснователно е и поддържаното от касатора становище по отношение на извършената в хода на административното производство експертна оценка. Заключението на вещото лице, оценител, както обосновано посочва и първоинстанционният съд е изготвено без излагането на конкретни аргументи и доказателства какви пазарни аналози е използвал експерта. Липсата на конкретика и ясно посочване на ползваните от експерта методи води до необоснованост на достигнатото от него заключение досежно установената стойност на оценяваната стока.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 960 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023 г., като същото не се явява прекомерно с оглед направеното от касатора възражение относно претендирания размер, тъй като е в размер, близък до установения минимален размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1447/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на П. Г. от гр. Варна направените разноски за касационната инстанция в размер на 960 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА