№ 4735

гр. София, 21.10.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

` ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Коледжикова ч. гр. дело № 2357 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 32963 от 18.12.2024 г., подадена от Д. И. П. чрез пълномощника адв. Д. А. против определение № 2996 от 20.11.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 3042/2024 г. по описа на САС, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 7120 от 09.05.2024 г. по гр. д. № 523/2024 г. по описа на СГС за прекратяване на производството по делото поради наличие на друго такова с идентичен предмет, в което жалбоподателят е пропуснал да въведе възражението си за придобивна давност, служещо като основание на настоящия иск.

Жалбоподателят се позовава на нищожност, недопустимост и неправилност на определението. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и твърдения, изложени в исковата молба. Сочи, че е нарушено равенството на страните в процеса, както и принципа на примата на правото на ЕС, тъй като съдът не е дал възможност на ищеца да изрази становище по въведените от ответника възражения в отговора на исковата молба, касаещи прекратяването на делото. Счита също, че в противовес на процесуалните правила е извършена служебна справка, въз основа на която е констатирано наличие на друго дело по иск за собственост, по което ответникът /ищец в настоящото/ не се е позовал на придобивна давност като защитно възражение и по този начин е пропуснал възможността да стори това по-късно. Оспорва правния извод на въззивния съд за обективен идентитет между делата, обосновавайки, че силата на пресъдено нещо по ревандикационния иск ще се формира единствено досежно наличието или отсъствието на правото на собственост у ищеца, но не и по отношение правото на собственост на ответника. Моли за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението към жалбата се поддържа наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 ГПК за достъп до касация по значими за изхода на делото въпроси, обобщено касаещи задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, за различията между ревандикационния и положителния установителен иск за собственост, за фактическия състав на придобивната давност през призмата на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 на ОСГК на ВКС, за правото на защита и правото на достъп до съд, както и за допустимостта на положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна давност и предявен от ответник по ревандикационен иск, който е пропуснал да се позове на нея в производството по ревандикация.

Ответникът по жалбата Х. Б. П. изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол. Счита, че същата е недопустима и неоснователна, а обжалваното определение намира за правилно като постановено в съгласие с материалния закон и процесуалните правила.

За да се произнесе по наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на касационния контрол, настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Въззивният съд приел, че производството пред СГС е образувано по иск, предявен от Д. П. срещу Х. П., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент № 32 с идентификатор *****, находящ се в [населено място],[жк], жилищна сграда – [жилищен адрес] с площ то 88.41 кв. м., заедно с избено помещение № 5, както и 5.95 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като придобит на основание давностно владение упражнявано в периода от 1979 г. до завеждане на делото. Приел също, че за същия имот е образувано гр. д. № 9372/2022 г. по описа на СГС, IГО, 18 състав по предявен от Х. П. срещу Д. П. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. С решение № 6187/04.12.2023 г., постановено по посоченото дело, предявеният иск е уважен. Срещу постановеното съдебно решение била депозирана въззивна жалба от ответника, въз основа на която е образувано гр. д. № 781/2024 г. по описа на САС, ГО, 10 състав. Изложено е, че в производството пред СГС ответникът не бил заявил възражение за изтекла придобивна давност, поради което това негово възражение се явявало преклудирано на основание чл.131 ГПК.

При тези факти от правна страна, въззивният съд приел, че предмет на делото е установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Същевременно спрямо ищеца е предявен иск от ответника в друго производство, заведено по – рано, ревандикационен иск за същия имот. С оглед на това и позовавайки се на чл.211, ал.1 ГПК, чл.212 ГПК и чл.219 ГПК, както и на практика на ВКС, съдът приел, че с изтичането на срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба се е преклудирала възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни към този момент факти. Счел за процесуално недопустимо претендираното от ищеца право на собственост да бъде отречено в нов процес въз основа на такива (преклудирани) факти. Като съобразил, че в разглеждания случай заявеното основание на предявения установителен иск за собственост е изтекла придобивна давност, считано от 1979 г. приел, че тези факти са съществували към момента на завеждане на делото по предявения ревандикационен иск и на разположение на ответника по този иск е била налице процесуалната възможност да се позове на тях. Дали фактът на упражняваната фактическа власт от ответника по предявения ревандикационен иск ще бъде изследван във въззивното производство или не било без значение за допустимостта на предявения установителен иск за собственост. Приел за неоснователно също така възражението на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд процесуално нарушение, изразяващо се в извършена от него служебна справка относно предмета на делото по предявения ревандикационен иск. Констатирал, че ответникът е представил препис от постановеното съдебно решение и също така жалбоподателят като участник в производството е бил запознат с извършените по него процесуални действия, включително и с обстоятелството, че производството по делото е висящо във въззивната съдебна инстанция Така заключил, че като е извършил служебна справка, съдът е съобразил служебно известни на съда факти, които не подлежали на доказване, на основание чл.155 ГПК. По отношение оплакването, че преди произнасянето на съда по допустимостта на иска, предмет на делото, на жалбоподателя е следвало да му бъде предоставена възможност да изрази становище по възраженията на ответника приел за основателно, но без значение за правилността на обжалваното определение. В този смисъл и постановил акта си като потвърдил крайния резултат за прекратяване на производството.

При тези данни Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна давност и предявен от ответник по ревандикационен иск, който е пропуснал да се позове на нея в производството по ревандикация.

По този въпрос съдът намира следното: по правило преклузиите, уредени в действащия ГПК, имат само вътрешнопроцесуално значение и се свеждат до погасяване на правото на страната, която не е упражнила в определения в закона срок едно свое процесуално право, да извърши пропуснатото процесуално действие в същия процес. Затова пропускът на ответник по ревандикационен иск да направи в срока за отговора на исковата молба възражение, основано на придобивна давност за същия имот, не препятства възможността тези права да бъдат упражнени в друго производство.

Възраженията, които имат отношение към предявеното за защита спорно право, страната е длъжна да изчерпи във висящия процес, в противен случай те се преклудират от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Ако с влязъл в сила съдебен акт спорното право е признато за съществуващо, неговото съществуване не може да се оспорва в нов процес въз основа на факти, възникнали преди приключване на устните състезания пред инстанцията по същество /арг. чл. 299, ал. 1 ГПК/. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на право на собственост върху недвижим имот по ревандикационен иск, препятства последващото твърдение на ответника, че е придобил имота по давност.

Възражението за придобивна давност е правоизключващо възражение, с което страната се брани срещу основателността на предявения срещу нея иск. Когато по предявен ревандикационен иск ответникът е пропуснал да въведе възражение, че е придобил имота по давност, това не изключва последващата му възможност да упражни правото си на иск, основан на такова твърдение. В случая чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, тъй като предметът на двете дела е различен. Едното ще има за предмет правото на собственост на ищеца на предявеното от него основание, а другото - правото на собственост на ответника по давност. Едва с влизане в сила на решението по ревандикационния иск положителния установителен иск за придобито право на собственост по давност ще бъде недопустим. В този случай ответникът по ревандикацията ще има възможност да предяви такъв иск само ако е основан на твърдения за осъществено владение в период, следващ влизането в сила на решението по ревандикационния иск. В останалите хипотези възражението за придобивна давност ще е преклудирано от силата на пресъдено нещо.

Когато в хипотеза на предявен ревандикационен иск, в производството по който ответникът не е направил правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност, той може да предяви това твърдяно свое право в отделно производство, ако решението по ревандикационния иск не е влязло в сила.

По основателността на жалбата. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. Неправилно въззивният съд е заключил, че самостоятелен иск за придобито право на собственост по давност е недопустим като основан на преклудирани факти. Както се посочи, преклузията има значение за конкретното производство, в случая – това по ревандикационния иск. Няма данни решението по този иск да е влязло в сила. Следователно ответникът по него и ищец по установителния иск не е загубил възможността да претендира своите права. В този смисъл определението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, заедно с прекратителното първоинстанционно определение, и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на положителния установителен иск за право на собственост по давност.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2996 от 20.11.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 3042/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 2996/20.11.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 3042/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, и потвърденото с него определение № 7120 от 09.05.2024 г. по гр. д. № 523/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.