Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 4115 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. Д. чрез адв. М. срещу решение № 192 от 16.02.2023 г. по адм. д. №2672/2022 г. на Административен съд – Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици.

Ответникът "Екосейф" ООД, чрез адв. В., с писмен отговор по касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на "Екосейф" ООД заповед № 1002-412/28.10.2022г. на кмета на О. Д. с която на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА е отказано да бъде одобрено задание за проектиране по чл. 124а ал. 7 във вр. с чл. 125 от ЗУТ и е отказано да бъде дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за имот с идентификатор 20482.124.704 по КККР на гр. Девня и е върнал преписката за ново произнасяне. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазена административна процедура, но неправилно приложение на материалния закон, поради смесване на две качествено различни процедури – по изработване на първоначален ПУП и изменение на действащ ПУП. Изложени са подробни мотиви за спецификата на дължимата преценка от административния орган при издаване на заповед, респ. отказ по чл.135 ЗУТ. Прието е, че административното производство е инициирано от„ЕКОСЕЙФ“ ООД, което попада в кръга на лицата по чл. 131 ЗУТ, със заявление вх. № УТ-387/28.09.2022г. за допускане да се изработи проект за изменение на действащия ПУП - ПРЗ , като съгласно ал. 2 на чл.135 ЗУТ не е изискуемо задание, а скица с предложение за исканото изменение, каквато е приложена към заявлението. Налице е и становище на главния архитект на общината по ал.4 на чл.135 ЗУТ , което сочи на изпълнение на визираната в закона процедура. В разрез, обаче, с очертания от закона обхват на преценката на административния орган /дали исканото изменение отговаря на правилата и нормите по устройство на територията и дали е съобразено с предвижданията по действащия ОУП/, процесния отказ е мотивиран с неизпълнение изискванията на чл.97 ЗУТ и противоречие със заявените инвестиционни намерения към МОСВ и РИОСВ. Прието е, че не е извършена преценка от административният орган за релевантните обстоятелства, а именно: в каква територия се намира имота съгласно ОУП на О. Д. съответствие на заявеното изменение / отреждане за „производствена и складова дейност“/ с устройствената зона и правилата и нормативите на зоната. Позоваването в оспорената заповед на нарушение изискванията на чл. 97 от ЗУТ и чл. 4 т. 1, във вр. с чл. 6 ал. 1 от Наредба № 7/24.08.2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, е възприето като ирелевантно в производството по чл.135 ЗУТ, тъй като решението за допускане да се изработи проект за изменение на ПУП е първата фаза на производството и в него не се изследва наличието на предпоставките за одобряване на изменението на ПУП. С идентични мотиви е прието, че спазването на изискванията и ограниченията по ЗУО и ЗООС са неотносими . Досежно твърдяното противоречие в заявлението е прието, че то не е основание за отказ, а за изискване на допълнителни уточнения и документи от заявителя.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл. второ от АПК.

Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, както правилно е приел административния съд в обжалваното решение. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като кръга на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широкообхватен.

Обоснован е изводът на административният съд, че заявеното искане от "Екосейф" ООД не е за разрешение за изработване на проект за ПУП, не е и за одобрение на изменение на ПУП, а е за разрешение /допускане/ за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП-ПЗ със заповед № 1002-198/11.05.2021г. на кмета на О. Д. на основание чл. 135 ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че заявителя "Екосейф" ООД е от кръга на лицата по чл.131 ЗУТ, видно от приложения нот. акт и скица №15-265940-17.03.2020г., сочеща на идентичност на придобития имот с идентификатор 20482.124.700 по КККР на гр. Девня и заявения такъв с идентификатор 20482.124.704, т. е. налице са изискванията на ал.1 на чл.135 ЗУТ.

Както беше посочено по-горе, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице по чл.131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал.2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Мотиви в оспорената пред първата съдебна инстанция заповед досежно тези единствено релевантни за проверката на законосъобразността й обстоятелства не са изложени, поради което обосновано и законосъобразно е отменена с обжалваното решение.

Единственият довод за незаконосъобразност на решението, изложен в касационната жалба касае неизрядност на заявеното от "Екосейф" ООД искане, който не сочи на законосъобразност на заповедта, а на неприлагане нормата на чл.5в от ЗУТ от административният орган.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател дължи своевременно заявените от ответника "Екосейф" ООД и реално направени в настоящата инстанция разноски в размер на 2400лв, съставляващи адв. в.ие с ДДС , договорено и заплатено по банков път. Възражение за прекомерност не е заявено от касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 16.02.2023 г. по адм. д. №2672/2022 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на "Екосейф" ООД , със седалище и адрес на управление гр. София и [ЕИК] сумата 2400лв /две хиляди и четиристотин лева/, разноски.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА