Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ВЕСЕЛА П. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 4192 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. чрез адв. М. А. от САК срещу решение № 1143 от 22.02.2023 год. постановено по адм. дело № 5453/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год. издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че РА, както и РД и заповедта за възлагане на ревизия не са подписани от твърдените лица с квалифициран електронен подпис, поради което РА се явява нищожен и съдът не е следвало да разглежда спора по същество. Съдът допуснал нарушение на процесуалните правила, като отказал да допусне до разпит свидетели, водени от жалбоподателката. Счита, че РА е издаден на база на предположения без солидна правна аргументация. Касаторката твърди, че не дължи определените и данъчни задължения за 2016 год. и съответните лихви.

Прави искане съдът да отмени решението на АССГ и да върне делото за ново разглеждане от същия съд за събиране на нови доказателства, а алтернативно прави искане съдът да отмени РА в обжалваната му част за определеното задължение за 2016 год. и начислените лихви.

Претендира присъждане на разноските пред АССГ, включително 10 лева за платена държавна такса, претендира присъждане на платената държавна такса пред ВАС, както и разноските за адвокатско възнаграждение в производството пред ОДОП в размер на 1000 лева. Възразява и срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, което касаторката е осъдена да заплати в полза на НАП в размер на 2 085, 27 лева.

Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, а на адв. А. да бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3, пред.2 от Закона за адвокатурата пред АССГ и пред ВАС.

Ответникът директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София не е представил писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Станчева, която оспорва касационната жалба и намира решението на първоинстанционния съд за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 085 лева.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти на основание чл.218 и чл.220 от АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Видно от съдържанието на първоинстанционната жалба предмет на оспорване пред АССГ е Ревизионен акт №Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП относно установените спрямо П. С. задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 год. в размер на 7897,90 лева ведно със съответните лихви за забава.

Жалбоподателката не обжалва РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. за горницата над 7897,90 лева до сумата от 12 169, 87 лева ведно със съответните лихви.

Ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

Извършена е съпоставка на получените от лицето приходи и направени разходи за процесната 2016 год. и е установено превишение на разходите над приходите, т. е. недостиг на парични средства в размер на 28 978, 95 лева, определена е ДО 135 618, 11 лева и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 13 561, 81 лева и лихви за забава върху посочената сума в размер на 6 314, 28 лева.

За да достигне до този извод, ревизиращият екип е установил, че наличните парични средства в брой в началото на данъчния период са 4 824 лева и 11, 86 лева налични парични средства в банкови сметки; постъпленията през периода са както следва: 171 932, 40 лева доходи от прехвърляне на имущество, 1 787, 82 лева необлагаеми доходи-хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и др.; 26 000 лева други източници на средства-дарения, наследство и др.; 50 000 лева получени парични заеми или общо постъпления за 2016 год. 249 720, 22 лева. Установените разходи са както следва: 610, 14 лева разходи от издръжка и живот; 2 586, 80 лева комунални разходи по фактури от доставчици; 109 000 лева разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество; 430, 96 лева разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения или общо установените разходи са 112 627, 90 лева. Установените парични средства в края на периода са 170 907, 13 лева.

От фактическа страна при извършената ревизия е установено е, че на 26.05.2016 год. Стойнева е закупила недвижим имот представляващ апартамент находящ се в гр. София, [улица], [адрес] за сумата от 109 000 лева. За тази цел ревизираното лице е внесло по сметката си 59 010 лева и е получило банкови преводи общо в размер на 50 000 лева от „СМАРТИ БГ“ ЕООД и „СТРОЙ ЛИДЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Основанието за превода е „заем по договор“. Не са представени доказателства двете дружества да са имали възможност да предоставят заеми в посочения размер на Стойнева-не са представени изисканите при ревизията документи и обяснения, няма данни за счетоводното отразяване на отпуснатите заеми, в публикувания от „СМАРТИ БГ“ ЕООД баланс за 2016 год. не е попълнена клетка „други заеми“, а „СТРОЙ ЛИДЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД въобще няма публикуван финансов отчет на 2016 год.

На 28.10.2016 год. ревизираното лице продало недвижимия имот за сумата от 80 000 евро (156 466, 40 лева) на М. П. и А. П.. Към продажната цена органите по приходи прибавили сумата от 15 466 лева преведена по банков път на П. С. от страна на В. В. във връзка с предварителен договор за покупка на недвижимия имот.

До започване на ревизията ДЗЛ не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 год. Налице са обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК. Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК.

За 2016 год. е определена данъчна основа в размер на 135 618, 11 лева, формирана както следва: данъчна основа от други доходи-78 978, 95 лева-от установено несъответствие и недоказан произход на заемни средства и данъчна основа от продажба на недвижим имот – 56 639, 16 лева. При прилагане на данъчната ставка в размер на 10 % за 2016 год. е определен данък за довнасяне 13 561, 81 лева. дължимите лихви са в размер на 6 314, 28 лева.

С решението си директорът на дирекция „ОДОП“ е изменил РА в частта относно размера на данъчната основа. Приел е, че неправилно ревизиращият екип е добавил към продажната цена на апартамента /156 466, 40 лева/ сумата от 15 466 лева, преведена по банков път на П. С. от страна на В. В.. Изложил е мотиви, че продажната цена е фиксирана в договора за покупко-продажба, същата е окончателна и изразена пред нотариус, поради което не е имало основание да се приеме, че е друга, а не такава, каквато е посочено в НА. Освен това не е установена връзката между В. В. и купувачите на апартамента. Във връзка с гореизложеното при определяне на данъчната основа за облагане за 2016 год. следва да участва сумата от установеното превишение на имущественото състояние на ревизираното лице над декларираните от него доходи в размер на 28 978, 95 лева, доходите от други източници с неустановен произход в размер на 50 000 лева и доходът от продажба на недвижимо имущество в размер на 42 719, 76 лева. Определеният дължим данък за 2016 год. е в размер на 12 169, 87 лева ведно със съответните лихви.

Срещу решението на директора на дирекция „ОДОП“ П. С. е подала жалба до Административен съд София-град, с която оспорва ревизионния акт по отношение на определените данъчни задължения по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 7 897, 90 лева и начислените лихви върху тази сума, които задължения произтичат от установено несъответствие в размер на 28 978,95 лева и недоказан произход на сума в размер на 50 000,00 на заемни средства. Ревизираното лице не оспорва включването в данъчната основа на сумата от 42 719, 76 лева, представляваща доход от продажба на недвижимо имущество.

Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, при липса на съществени нарушения в рамките на ревизията и при правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на П. С. срещу Ревизионен акт № Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София, с който установеният с РА данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 год. в размер на 13 561, 81 лева е определен на 12 169, 87 лева ведно със съответните лихви.

Според съда ревизиращите органи са установили по безспорен начин наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК доколкото за процесната 2016 год. РЛ не е подало ГДД и е установено несъответствие между придобитото имущество и направените разходи с декларираните и/или получени доходи от лицето в размер на 28 978, 95 лева. Не са оборени от страна на РЛ констатациите на органите по приходи, че превишението над декларираните от лицето доходи е в резултат на получени суми от три договора за заем. Не е доказано реалното получаване на сумите по договорите, тъй като са събрани доказателства, че заемодателите не са разполагали със свободни парични средства, които да предоставят на РЛ. Изводът, който е направен е, че сумите, които са постъпили по банковата сметка на Стойнева не са от заеми, а представляват укрити доходи на ревизираното лице.

След като е установил горното първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба срещу РА е неоснователна, тъй като в хода на съдебното производство презумптивната доказателствена сила на РА не е опровергана.

1.Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на Стойнева срещу РА, с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. за сума в размер на 4 271,98 лева / като разлика от пълния размер от 12 169, 87 лева до 7 897,90 лева и разликата в лихвите за забава върху посочените суми/ ведно с лихвите за забава, тъй като в тази част ревизионният акт не е бил обжалван.

Видно от оспорването до АССГ предмет на жалбата е само РА, с който на лицето са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ в размер на 7 897, 90 лева и съответните лихви, т. е. данъкът е определен като 10 % от сбора на ДО от установеното превишение на разходите над приходите от 28 978, 95 лева и от сумата от 50000,00 лева, като доход с неустановен произход. За ДО от недекларирания доход от продажба на имот в размер на 42 719,76 лева за процесната 2016 г. Т.е. решението, с което съдът е отхвърлил жалбата на РЛ срещу РА относно установени задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. за сума в размер на 4 271,98 лева / като разлика от пълния размер от 12 169, 87 лева до 7 897,90 лева/ ведно с лихвите за забава, като недопустимо следва да се обезсили и производството по делото се прекрати.

2.Решението на първоинстанционният съд, с което жалбата на П. С. срещу Ревизионен акт № Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год. изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, с което са определени данъчни задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 7 897, 90 лева и съответните лихви върху тях, е частично неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

2.1.По отношение наведеното възражение за нищожност на РА, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. В административната преписка по издаване на РА се съдържат доказателства относно валидността на КЕП, с които са подписани заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт. Видно от сертификатите за валидност на КЕП към датата на издаване на ЗВР (и нейните изменения) В. В. е притежавала валиден квалифициран електронен подпис. Същото се отнася и до лицето, издало РД - П. Б.-Драгиева, която към 02.12.2021 год. има валиден КЕП. РА е издаден на 03.02.2022 год., като към тази дата издателите му също имат валиден КЕП. Във връзка с така установеното и след извършената служебна проверка от първоинстанционния съд в публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни услуги по чл.28 от ЗЕДЕУУ, съдът е формирал правилния извод, че документите са валидно подписани. Настоящата инстанция напълно споделя този извод. В тази връзка неоснователни са твърденията на касационната жалбоподателка за нищожност на РА. От мотивите на обжалваното решение е видно, че първоинстанционният съд е формирал извод за валидност на оспорения РА, като съображенията на съда в тази насока се възприемат от касационната инстанция.

2.2. Във връзка с приложението на материалния закон касационната инстанция намира следното:

Неправилно приходните органи са приел, че в ДО за процесния период следва да бъде включена сума в размер на 50000, 00 лева, за която сума РЛ твърди, че е получена под формата на заеми от две юридически лица.

Първоначално данъчните органи са направили съпоставка между получени доходи и парични средства и разходи и парични средства в началото и края на периода, като към 01.01.2016 год. наличните парични средства са в размер на 4 835, 86 лева, а към 31.12.2016 год. са 170 907, 13 лева. Видно от таблицата на стр.19-20 от РД в постъпленията за периода са включени и доходи от 50 000 лева в графа „получени парични заеми“. В тази връзка необосновано органите по приходи при определяне на данъчната основа за 2016 год. (от други доходи) са включили и сумата от 50 000 лева като недоказан произход на заемни средства. След като същите признават дохода от 50 000 лева текущо през 2016 год. и същият участва в паричния поток на доходите и разходите за процесната година, то неправилно същата сума е приета в РД и в РА като доход без установен произход. Това означава, че при формиране на данъчната основа за 2016 год. следва да участва сумата от 28 978, 95 лева представляваща установено превишение на разходите над приходите (таблица на стр.19-20 от РД) и сумата от 42 719, 76 лева, представляваща данъчна основа от продажба на недвижим имот. Последната сума обаче не е оспорена от ревизираното лице пред първата инстанция, поради което данък в размер на 4 271,98 лева ведно с лихвите за забава се дължи и този размер на данъка не е предмет на обжалване пред съда.

Във връзка с горното решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. С. срещу Ревизионен акт №Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която са определени задължения за горницата над 7 897, 89 лева до 12 169, 87 лева се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили.

РА е материалнозаконосъобразен за определения данък в размер на 2 897, 89 лева ведно с лихвите за забава и съответно материалнонезаконосъобразен за определения данък в размер на 5 000 лева представляващ разликата на 7 897, 90 лева до 2 897, 89 лева, ведно с лихвите за забава.

По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и съобразно уважената част на жалбата на основание чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.88/2022 год./ следва да се осъди НАП да заплати на касатора разноски за държавни такси в размер на 101, 17 лева; да се осъди НАП да заплати на адв. А. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв в размер по 1 041, 68 лева за всяка инстанция или общо 2 083, 36 лева; да се осъди П. С. да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 729, 85 лева съразмерно на отхвърлената част на жалбата.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1143 от 22.02.2023 год. постановено по адм. дело № 5453/2022 год. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. С. срещу Ревизионен акт №Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. за сума в размер на 4 271,98 лева, съставляваща разлика от пълния размер на данъка от 12 169, 87 лева до 7 897,90 лева ведно с лихвите за забава, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 1143 от 22.02.2023 год. постановено по адм. дело № 5453/2022 год. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. С. срещу Ревизионен акт №Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. за сума в размер на 5 000 лева представляваща разлика от 7 897, 90 лева до 2 897, 89 лева, ведно с лихвите за забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22220521002332-091-001/03.02.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 614 от 26.04.2022 год. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. за сумата от 5 000 лева представляваща разлика на 7 897, 90 лева до 2 897, 89 лева, ведно с лихвите за забава.

ОТМЕНЯ решение № 1143 от 22.02.2023 год. постановено по адм. дело № 5453/2022 год. по описа на Административен съд София-град в частта на присъдените в полза на НАП разноски за горницата над 729, 85 /седемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева до 2 085, 27 /две хиляди осемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА П. С. [ЕГН] да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 729, 85 /седемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на адв.М. А. от САК разноски на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв в размер по 1 041, 68 лева за всяка инстанция или общо 2 083, 36 /две хиляди осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати П. С. [ЕГН] разноски за държавни такси за двете инстанции общо в размер на 101, 17 /сто и един лева и седемнадесет стотинки/ лева съразмерно на уважената част.

Решението в частта, с която се прекратява производството подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването пред петчленен състав на ВАС, а в останалата част решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА