Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 4136/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрисконсулт В. П. в качеството му на процесуален представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Смолян, представлявана от директора инж. Е. Д., с която се оспорва Решение № 56/10.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, представляваща касационно основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК.

Ответникът „ПАРО“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Б. К. е представил писмен отговор, в който оспорва подадената касационна жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът също не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по оспорване на „Паро“ ЕООД – гр. С. К. протокол по чл.27, ал.3 от ППЗХУ от 13.12.2022 год., съставен от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Смолян, с който е прието, че „Паро“ ЕООД дължи на основание чл.38, ал.6 от ЗХУ компесационни вноски в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за 2022 г., а именно – за 1 работно място за периода м. май – м. ноември 2022 год.

Със същото решение първостепенният съд е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Смолян да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1250 лв.

Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт, които се споделят от касационната инстанция.

От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е работодател на над 100 работници и служители /заети 137 лица по средносписъчен персонал за 2021 год./, с оглед което и предвид разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ, с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда, е следвало да назначи за календарната 2022 год. три лица с трайни увреждания.

По делото е установено, че към 31.03.2022 год. в предприятието са били назначени трима души с трайни увреждания, както и че на 30.04.2022 год. е било прекратено трудовото правоотношение на едно от лицата от тази квота, за което на 04.05.2022 год. работодателят е подал уведомление по чл.62, ал.5 от КТ пред НАП. Ответникът по касационната жалба е подал уведомление по чл.22, ал.1 от ППЗХУ до АЗ на 09.05.2022 г., с което е заявил желание да наеме хора с трайни увреждания за запълване на квотата.

При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. От разпоредбата на чл.38, ал.3, т.2 от ЗХУ е видно, че работодателите се освобождават от задължението по чл.38, ал. 1 до края на съответната календарна година при липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. В конкретния случай работодателят добросъвестно е заявил по надлежния ред готовност да назначи на освободеното работно място лице с трайни увреждания за запълване на квотата, поради което не дължи заплащане на компенсаторни вноски.

Касационният състав споделя мотивите на АС – Смолян, свързани с тълкуването на чл.22, ал.1 от ППЗХУ в контекста на задълженията на жалбоподателя по чл.38 от ЗХУ, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящия съдебен акт и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК. От съвкупният анализ на обсъдените доказателства и приложимите нормативни разпоредби е достигнат правилен извод за незаконосъорбазност на оспорения административен акт.

Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията на касатора по отношение на присъдените по делото разноски. В касационната жалба са изложени твърдения, свързани с ограничаване възможността на процесуалния представител на ответника да направи възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар в последното по делото заседание. От материалите по делото е видно, че действително е налице различие в часа на проведеното съдебно заседание в сравнение с този, обявен от съда при отлагане на делото. От протокола от съдебно заседание, проведено на 28.02.2023 год. е видно, че делото е отложено за 09.03.2023 год. от 10.00ч. На тази дата заседанието е започнало в по-късен час – 11.00, за който старши юрисконсулт В. П. твърди, че имал друг служебен ангажимент, водещ до невъзможност да вземе участие в съдебното заседание, за което е представил и съответно писмено доказателство – заповед за командировка. Съдът обаче намира, че горните доводи са неоснователни, тъй като процесуалният представител е депозирал писмена молба до първоинстанционния съд, в която е изразил становище да бъде даден ход на делото по същество в негово отсъствие и е изложил кратко становище по основателността на подадената жалба. С горната молба не е имало пречка да се направи и въпросното възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, но това не е сторено. Договорът за правна помощ е бил представен още с подадената жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в първото по делото заседание, т. е. той е бил запознат договореното адвокатско възнаграждение. Освен това следва да се посочи, че процесуалното представителство на ответника при наличие на служебен ангажимент на ст. юрк. П. е могло да бъде осъществено за по-късния час, в който е проведено съдебното заседание и от директора на Дирекция „ИТ“, или от друг юрисконсулт. Ето защо и след като не е било направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред първата инстанция, за което не е имало обективна пречка, предвид т.11 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът правилно го е присъдил в пълния претендиран размер в полза на жалбоподателя.

С оглед така изложените съображения Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Не са налице основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение, претендирано с представения по делото писмен отговор. Същото е в размер на 1200 лв., което се установява от договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора, а заплащането на така договорената сума по банков път се доказва от представеното платежно нареждане.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/10.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Смолян да заплати на „Паро“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление – гр. Смолян, ул.“П. Х. №1, вх.А, ет.3, ап.7, деловодни разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ