Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 4231/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. З., Т. С. и С. Б., подадена чрез упълномощен представител адв. С. С., срещу Решение № 119 от 01.02.2023г., постановено по адм. дело № 1835/ 2021г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният срещу О. В. иск за присъждане на обезщетение в размер на 57 250 лева за причинени имуществени вреди, за периода 02.04.1998 г.– 28.12.2016 г., вследствие на завладяване от О. В. на 301 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1778 по КККР на гр. Варна, собственост на ищците, за изпълнение на обществено мероприятие.

Касаторите считат съдебното решение за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че неправилно съдът е приел липса на незаконосъобразно бездействие и са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Молят да се отмени обжалваното решение.

Ответникът - О. В. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Варна е било по реда на чл. 226 АПК, след като Решение № 874/ 08.07.2020г., постановено по адм. дело № 60/ 2020г. на Административен съд - Варна е обезсилено с Решение № 9135 от 11.08.2021г., постановено по адм. дело № 9861/ 2020г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

При съобразяване с мотивите на решението на ВАС и с исковата молба и допълнително депозираните по делото уточняващи молби, съдът е приел, че е сезиран с предявен срещу О. В. иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 57250 лева за причинени имуществени вреди, за периода 02.04.1998 г. – 28.12.2016 г., вследствие на завладяване от О. В. на 301 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1778 по КККР на гр. Варна, собственост на ищците, за изпълнение на обществено мероприятие, без да е проведено отчуждително производство по Закона за общинската собственост. Направени били твърдения, че бездействието се изразява в неизвършване на процедурата по принудително отчуждаване по ЗОбС преди реализирането на предвидената съгласно Заповед № 64/22.04.1998 г. второстепенна улица, като по този начин ищците са лишени от възможността да ползват имота си по предназначение, доколкото същият не е отчужден.

С обжалваното решение, Административен съд - София - град е ОТХВЪРЛИЛ изцяло иска на А. З., Т. С. и С. Б. против О. В. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 57250 лева за периода 02.04.1998 г. – 28.12.2016 г., вследствие на завладяване от О. В. на 301 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1778 по КККР на гр. Варна, собственост на ищците, за изпълнение на обществено мероприятие, без да е проведено отчуждително производство по Закона за общинската собственост. Наред с това ОСЪДИЛ ищците да заплатят солидарно сумата от 462,50 лева разноски по делото.

За да достигне до този резултат административният съд е приел, че с Решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Варна било възстановено правото на собственост на наследниците на И. Д. върху недвижим имот нива от 1.020 дка., находяща се в строителните граници на Виница, в местност „Кору тарла“, като възстановената част от имота с площ от 1.020 дка., представлява части от УПИ VІІ-961, 976, кв. 2 – 155 кв. м., УПИ VІ – 100 кв. м., УПИ V, кв. 2 – 35 кв. м., и УПИ ХХV-994, кв. 61 – 60 кв. м., и улична регулация с площ от 670 кв. м. В Протокол за въвод във владение № 2 от 30.01.2006г. било изрично уточнено, че имотът с площ от 1020 кв. м представлява две части, и протоколът за въвод се издава само за I част с площ от 960 кв. м., от които 155 кв. м. попадат в УПИ VII-961, 976, кв. 2, 100 кв. м. попадат в УПИ VI, кв. 2, 35 кв. м. попадат в УПИ V, кв. 2 и 670 кв. м. попадат в улична регулация.

С удостоверение за наследници ищците са удостоверили, че са единствени наследници на И. Д..

С. З. № 64/22.04.1998 г. на О. В. е одобрено частично изменение на регулационния план /ЧИРП/ по плана на кв. Виница, с което 670 кв. м. от възстановения имот са отредени за „улица“. Отредената част представлява поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.1778 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на И. Д. на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-1415/18.10.2010 г. на Началника на СГКК – Варна, с площ от 653 кв. м., с начин на трайно ползване – за второстепенна улица.

С. З. № 1849 от 05.06.2007 г. на кмета на О. В. бил отчужден част от ПИ № 976, по плана на кв. Виница. С писмо на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при О. В. в отговор на заявление, подадено от един от ищците е посочено, че искането му за принудително отчуждаване по ЗОбС, за частта от имота, която е предвидена за изграждане на улица, но по отношение на нея, все още не била започната отчуждителна процедура, не било предвидено в годишната програма за разпореждане с имоти– общинска собственост, т. к. не се явява обект от първостепенно значение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗОбС, поради което не може да бъде открита процедура по отчуждаване.

Първостепенният съд приел заключението на допусната и изслушана при първото разглеждане на делото съдебно техническа и оценителна експертиза за реализирано трасе на място представляващо път без изпълнена трайна настилка, си изпълнени подземни комуникации– видими на терен канализационни шахти и ел. табла, монтирани на границата на поземлените имоти към улицата, както и събраните гласни доказателства.

Решаващият съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен, поради отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.

Посочил, че недвижимите имоти - собственост на физически и юридически лица, могат да се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС), респ. ЗОбС за обекти публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната и техническата инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, като принудителното отчуждаване се допускало след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение, определено по реда на чл. 210 от ЗУТ.

С оглед на това първостепенният съд изложил мотиви, че именно в производство по чл. 210 от ЗУТ следва да се установи имат ли ищците право на обезщетение и какъв е неговият размер, поради което на основание чл. 8 от ЗОДОВ се изключвал общия ред за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди.

Съдът приел, че ищците не ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразни действия от страна на ответника при реализиране на улицата, напротив събраните доказателства сочели обратния извод.

Съдът е отхвърлил предявените искове изцяло, като е приел, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на Общината или нейни служители, които да са довели до настъпване на търсените за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, предмет на делото. Според решаващия съд, неиздаването от Кмета на общината на акт за отчуждаване на имот или на част от него не представлява неизпълнение на задължение за фактическо действие по смисъла на чл. 256 от АПК, с чиято незаконосъобразност да се свърже пораждането на материалното право на обезщетение. Волеизявлението за отчуждаване на имот е правно, а не фактическо действие.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните - чл.172 а, ал.2 АПК.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на Административен съд - Варна е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неправилност на оспореното пред настоящата инстанция решение.

Решението е постановено при спазване на указанията дадени със съдебните актове на Върховния административен съд при предходното разглеждане на делото - чл.224 АПК.

Правилно с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба е неоснователна.

Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ.

От страните по делото не се спори, че върху част от имота на ищците е прокарана улица. От събраните по делото доказателства е установено, че прокарването на улица през имота на жалбоподателите е било извършено въз основа на влезли в сила устройствени планове. С Протокол за въвод във владение № 2 от 30.01.2006г. било изрично уточнено, че имотът с площ от 1020 кв. м представлява две части, от които 670 кв. м. попадат в улична регулация.

Споделят се изводите на Административен съд - Варна, че не е доказано фактическо отнемане на имота на касаторите именно от страна на О. В. От събраните свидетелски показания не се установява безспорно, нито определения от ищците исков период, нито кой всъщност е завзел имота. Действително, установено е, че имотът се ползва във връзка със строителни дейности, които се извършват не в него, а в съседство, но не е установено нито това състояние да е било налице по време на целия исков период, нито кой и защо ползва имота.

С изграждането на улица са извършени действия, които са лишили лицата от упражняване на правомощието да се ползва част от имота, като елемент от състава на вещното право на собственост. Петитумът на исковата молба, обаче обективира искане за обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ за размер определен по метода на инвестиционната стойност. Редът за защита по ЗОДОВ не е в състояние да замести производството по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди по реда на Глава трета от ЗОС.

Правилно е позоваването на административния съд на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, в която е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Обезщетяването на собствениците при отчуждаване на част от недвижим имот е еквивалентно на тяхната собственост. В това административно производство се определя и заплаща равностойно парично обезщетение, за отчуждената част от съответния имот, съобразно актуалните пазарни цени- 22, ал. 5 ЗОбС. До заплащането на предвиденото обезщетение общината не е придобила право на собственост - чл. 29 ЗОбС. Лицата не са загубили правото на собственост върху процесната част на имота, поради което претенцията в размер на неговата стойност е необоснована.

Настоящият съдебен състав счита, че визираните от касационните жалбоподатели актове и фактически действия, не са в причинна връзка с претендираните вреди. Липсата на всички предпоставки от посочената норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, води до извод за неоснователност на претенцията. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и Административен съд - Варна.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 01.02.2023г., постановено по адм. дело № 1835/2021г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ