Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар С. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 4327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Д., чрез адв. Е. Ф., срещу Решение №22/24.01.2023 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело №1024/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8121К - 12459/25.10.2022 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

С горецитираната заповед прекратено служебното правоотношение на Димков като държавен служител – началник сектор КИС „Пазарджик“ към отдел „Териториални КИС - Юг“ при Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ - МВР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Касаторът излага съображения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната от него заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи, в открито съдебно заседание се представлява от юриск. Райкова, която изразява становище за недопустимост, поради просрочие на касационната жалба, алтернативно – за нейната неоснователност. Съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя. Не претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок - съдебното решение е връчено лично на процесуалния представител на жалбоподателя на 07.02.2023 г., а касационната жалба срещу решението е подадена по пощата на 20.02.2023 г., видно от отбелязването за датата на пощенското клеймо.

Касационната жалба е процесуално допустима и като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от И. Д. против Заповед № 8121К - 12459/25.10.2022 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител – началник сектор КИС „Пазарджик“ към отдел „Териториални КИС - Юг“ при Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ - МВР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/.

Прието е за установено от фактическа страна, че оспорващият е назначен за периода от 01.02.2017 г. до 24.10.2022 г. на длъжността началник сектор КИС „Пазарджик“ към отдел „Териториални КИС - Юг“ при Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ - МВР със Заповед № 8121К - 2849/24.02.2017 г.

Видно от Справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, издадена от Териториално поделение/ТП/ - Пазарджик, И. Д. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2015 г., статус на пенсионер - Активен пенсионер/лист 45 от първоинстанционното дело/.

С. З. № 8121К - 2849 от 24.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл и 69 от Преходни и заключителни разпоредби/ПРЗ/ към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР /обн. ДВ бр. 60 от 07 юли 2020 г./, И. Д. е назначен на длъжност „началник сектор КИС „Пазарджик“ към отдел „Териториални КИС - Юг“ при Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР, считано от 01.02.2017 г. Тази заповед не е била обжалвана и е влязла в сила. Следва да се приеме, че това е последното по време назначаване/преназначаване/ на държавния служител, като служебното му правоотношение преминава от режим на ЗМВР към режим на регулация от ЗДСл.

С Предизвестие рег. №8121р - 21882/25.10.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, връчено на 27.10.2022 г., на оспорващия е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.

На 25.10.2022 г. е издадена Заповед № 8121К - 12459 от Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Димков, с ранг: I младши, на длъжност началник сектор КИС „Пазарджик“ към отдел „Териториални КИС - Юг“ при Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ - МВР. Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. и в същата са посочени изплащането на Димков на дължимите му обезщетения. Заповедта е лично връчена на служителя на 27.10.2022 г., за което същият се е подписал.

Първоинстанционният съд въз основа на приетите по делото доказателства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон - при установено наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение.

Решението е валидно и допустимо, като постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт.

Решението е правилно, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Фактическата обстановка е правилно установена от АС - Пазарджик и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл – подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел и спазване на изискванията на материалния закон, тъй като оспорващият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че не е налице нововъзникнало правоотношение съгласно Заповед № 8121К - 2849 от 24.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл и 69 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР /обн. ДВ бр. 60 от 07 юли 2020 г./. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че Димков има непрекъснат трудов стаж е ирелевантно в случая, доколкото последното му назначаване е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото.

Правилно съдът е отхвърлил възражението, че правото на пенсия е придобито не при условията на общата норма на чл. 68 от КСО, а при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и частния случай на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица, с оглед спецификата на работата им. С разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДСл е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочените длъжности, като е създаден облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Касае се само за привилегирован състав за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на определени категории лимитативно изброени служители.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 25.10.2022 г., Димков получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнил правото си съгласно горецитираната справка на ТП на НОИ. В съдебно заседание от 10.01.2023 г. адв. Ф. изрично е заявила, че доверителят й е упражнил правото си на пенсия по чл.69 от КСО.

При така установената фактическа обстановка правилно АС - Пазарджик е достигнал до извода, че спрямо служителят е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Този извод е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Цитираната разпоредба дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В този смисъл не са основателни оплакванията на касационния жалбоподател, че актът е издаден при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл – определен осигурителен стаж и достигната възраст. Пенсията е отпусната именно при наличието и на двете кумулативни предпоставки по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, относно правото на служителите от МВР да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нормата е специална, тъй като създава привилегирован режим за посочените в нея лица, но същата урежда също пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно хипотезата попада в приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В този смисъл ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО.

Процесната заповед е в съответствие и с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя при придобито и упражнено право на пенсия преди възникване на служебното правоотношение, което е прекратено.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/24.01.2023 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 1024 по описа за 2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА