Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4270 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Б. Каравели и Е. Каравели и двамата от гр. Асеновград, чрез процесуалния им представител адв. Р., срещу решение № 1819 от 21.10.2022г., постановено по адм. дело № 178/2022г. на Административен съд – гр. Пловдив, поправено с решение № 597 от 28.03.2023г., с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост изх. № 94 – Е - 441 – /6/ от 07.01.2022г. на Главния архитект на община Асеновград, за сграда с идентификатор № 00702.521.180.3 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VII - 2593, кв. 244 по застроителния и регулационен план /ЗРП/ на гр. Асеновград, поради това, че не е търпим строеж.

В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърдят, че при постановяване на оспореното решение съдът не е установил релевантните към спора факти, а именно годината на построяване на спорния строеж, както и дали същият е бил допустим по нормите за устройство на територията, действали към момента на построяването му, спрямо относимия към този период закон. Навежда възражение, че след като сградата е нанесена в плана, действал към 1959г., то тя е съществувала към този момент, т. е. била е изградена по – рано и съответно за нея не са приложими правилата по Закона за планово изграждане на населените местна /ЗПИНМ, обн. ДВ бр. 75/1959г./, а по – рано действалите устройствени закона. Твърдят, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е изследвал, във връзка с представени нотариални актове от 1953 и 1954г., дали спорната сграда не е била изградена в съществувалия имот пл. № 3491, който е бил с площ от 4108 кв. м., от който впоследствие са образувани парцели /сега УПИ/, при образуването на които вече сградата попада на странични регулационни линии. Посочва и че на приетата по делото експертиза не е поставен въпрос дали сградата не е изградена в съществувалия преди регулация по – голям парцел и съответно да е отговаряла на нормативно предвидените отстояния към границите на имота при изграждането й. Искат оспореното съдебно решение да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав с указание за събиране на надлежните доказателства, като алтернативно иска след отмяна на решението да бъде отменен оспореният административен акт.

О. Г. архитект на община Асеновград, чрез процесуалния си представител адв. М., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост, тъй като е приел, че спорната сграда не е търпим строеж по смисъла на приложимата разпоредба на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ. За да достигне до този извод е приел, че доколкото няма други доказателства относно момента на изграждане, спорната сграда сега с идентификатор № 00702.521.180.3, е съществувала към 1959г., тъй като е нанесена в презюмирания от съда за пръв кадастрален и регулационен план /КРП/ на гр. Асеновград от 1959г. Поради това е достигнал до извод, че преценката за допустимостта на строежа по правилата и нормите по устройство на територията следва да бъде извършена по действалите в този момент устройствени закони, а именно ЗПИНМ и правилника за прилагане на ЗПИНМ /ППЗПИНМ/ и приложимите към тях Строителни правила и норми за изграждане на населените места. Достигнал е до извод, че съобразно тези нормативни актове спорната сграда не е търпим строеж, тъй като те изискват тя да е на отстояние най – малко три метра от страничните регулационни линии, а тя е ситуирана от едната страна на съществуващата регулационна линия, а от другата на отстояние от 72 см. До 94 см. от страничната регулационна линия по плана от 1959г. По тези съображения е приел, че сградата не съответства на правилата и нормите по устройство на територията към установения приблизителен момент на изграждането й, както и на сегадействащите нормативи по ЗУТ, тъй като не отговаря на предвиждането на последния действащ регулационен план от 1993, както и на сегадействащите правила и нормативи по устройство на територията също изискващи отстояние до страничните регулационни линии. По тези съображения е приел, че оспореният отгаз е законосъобразен и е отхвърлил оспорването.

Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От доказателствата по делото се установява, че е неправилен извода на съда, че КРП от 1959г. е първият план за имота, в който се намира спорната сграда, както и че тя е за първи път нанесен в него, съответно е неправилен извода на съда, че същата е изградена в периода около 1959г. и за нея са били приложими правилата по устройство на територията по ЗПИНМ /обн. ДВ бр. 227/1949г./, ППЗПИНМ /обн. във в. „Известия“ бр. 76/1960г./ и Строителни правила и норми за изграждане на населените места /обн. бр. 75/1959г./. Това е така, тъй като видно от изискани от самия съд допълнителни доказателства относно наличието на предходни регулационни и кадастрални планове относно поземления имот, в който се намира спорната сграда, се представени такива, приети със заповед № 3292 от 1935 и с № 2754 от 1939г. От представената извадка от тези планове може да се направи извод за съществувала към момента на съставянето на тези планове сграда със сходни параметри на сградата, предмет на настоящото производство, а именно за съществуване на такава сграда и преди да бъде одобрена първата регулация, като от кадастралната подложка на извадката на плановете от 1935г. и 1939г. е видно, че кадастралният имот, в който е била изградена е с по – големи параметри. Съдът при постановяване на оспореното решение макар и да е приел така представените доказателства, както и допълнително представени от жалбоподателите, не е обсъдил същите, а се е доверил безкритично на приетото по делото експертно заключение. В самото експертно заключение освен това вещото лице не е изпълнило поставената му задачи да отговори на поставените въпроси относно изясняване на момента на построяване на сградата като се запознае не само с доказателствата по делото, а и като извърши проверки където е необходимо. При изготвяне на заключението, което е прието от съда, вещото лице е разгледало само първоначално приетите по делото доказателства, като прави необосновано предположение без да извърши съответни проверки, че първият КРП за гр. Асеновград е този от 1959г. и съответно, че сградата след като е отразена в него, то е и построена в този период. Като не е обсъдил всички представени по делото доказателства в цялост, доверил се е безкритично на представеното заключение на вещото лице, което не е изпълнило поставената му задача да извърши проверка относно наличието на предходни регулационни планове на съответните места, където се съхраняват, а се е ограничил само до проверка на представените по делото, съдът е постановил необосновано решение.

Решението е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са изяснени относимите към спора факти и обстоятелства, както и не са събрани съответните доказателства относно тях. Това е така, тъй като съдът не е установил първия релевантен въпрос относно преценката за това търпим ли е строежа или не, а именно кога е построена спорната сграда. Направените изводи за изграждането й около 1959г. се опровергават от другите представени предходни планове, като съдът не е установил дали отразената в тях сграда със сходна конфигурация на процесната е именно тази, предмет на оспорения отказ, съответно била ли е изградена към периода на одобряването им 1935г. и 1939г. Съдът не е установил и съобразно периода на извършване дали спорната сграда отговоря на изискванията и нормите по устройство на територията, действали към момента на изграждането й.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на постановения отказ без да изясни всички относими за спора факти и обстоятелства и да събере относимите доказателства, съдът е постановил оспореното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да установи, включително с използването на специални знания, към кой период е построена спорната сграда, като вземе предвид и представените по делото по – ранни планове, включително издири по – ранни кадастрални планове, да установи местоположението й по кадастралния план към момента на построяването й, съответно да установи изпълнението на другите изисквания на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ съобразно правилата и нормите по устройство на територията към момента на построяването й, включително като установи дали по тях е било допустимо извършването на такъв строеж в неурегулиран имот, в случай, че се установи, че сградата е отразена като съществуваща и в първия регулационен план на гр. Асеновград.

Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1819 от 21.10.2022г., постановено по адм. дело № 178/2022г. на Административен съд – гр. Пловдив, поправено с решение № 597 от 28.03.2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ РАДОСТИН РАДКОВ