Върховният административен съд на Р. Б. - - Осмо отделение, , в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 4354 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б. Х. Р. ЕАД, [ЕИК], срещу решение № 1217 от 24.02.2023 г. постановено по адм. дело № 10028 от 2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 807342-1/06.04.2022 г. на главен инспектор в отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и недопустимост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Наведени са доводи за недопустимост на решението поради липса на произнасяне по заявен с жалбата предмет за наличие на реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Сочи се, че съдът не е отговорил на всички възражения на страната, нито е обсъдил факта, че някои от имотите в процесния период попадат в улица. Твърди се, че съдебният състав не е взел предвид ангажираните доказателства към жалбата относно предназначението на имота, нито е извършил анализ на всички факти и доказателства по делото. Претендира се уважаване на касационната жалба и присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община, представляван чрез гл. юрк. С., оспорва касационната жалба, като твърди, че решението е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Претендира неговото оставяне в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 807342-1/06.04.2022 г. на главен инспектор в отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, потвърден с Решение № СФД22-РД28-221/16.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, с който на „Б. Х. Р. ЕАД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 2019 г. – 2021 г. включително, в общ размер на 4695,57 лв., от които са останали дължими суми в общ размер на 4 368,99 лв. /главници и лихви/. Актът за установяване на задължение е издаден въз основа подадени от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ за 3 (три) броя недвижими имота, представляващи земя, находяща се в гр. София, район „Витоша”, м. „Гърдова глава”, декларирана като нежилищен имот с предназначение – стопанска цел.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства е анализирал фактическата обстановка и е отделил спорното от безспорното. Приел е, че оспореният АУЗД и решението, с което е потвърден са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, в кръга на определените им правомощия, издадени са в установената писмена форма, мотивирани са и не са установени процесуални нарушения в процедурата по издаването им. Изложени са подробни мотиви относно предназначението на имотите и законосъобразното им облагане като нежилищни. Административният съд е отчел факта, че същите попадат извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване, поради което такса битови отпадъци е начислена само по другите два компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на „Б. Х. Р. ЕАД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 807342-1/06.04.2022 г., като е намерил последния за издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

Наведените доводи за недопустимост на решението поради липса на произнасяне по заявен с жалбата предмет за наличие на реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ са неоснователни, тъй като не е спорно, че имотите попадат извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване и този факт е отчетен при определяне на ТБО. Съдът се е произнесъл по целия предмет на оспорване, с който е бил сезиран, предвид което постановеното съдебно решение не е недопустимо.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователни възраженията в жалбата досежно първия спорен по делото въпрос, а именно дали процесните имоти са "жилищни" или "нежилищни", което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ съгласно чл. 21 от ЗМДТ и ТБО. Предвид липсата на легална дефиниция на понятията "жилищен" и "нежилищен имот" в ЗМДТ, за изясняване съдържанието на тези понятия, се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове, например в ЗУТ. Според т.30 на 5 на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия е дефинирано понятието "жилищна сграда", според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. От това следва извода, че за да се квалифицира един имот като жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен, като видно от доказателствата по делото представлява земя, на която липсват построени жилищни сгради, поради което не може да се направи извод, че земята е предназначена за жилищни нужди. Този извод се подкрепя и от приложено по делото писмо на кмета на район Витоша, в което е посочено, че процесните имоти са предназначени за жилищно строителство, но строеж не е реализиран. Предвид гореизложеното недвижимите имоти на дружеството са нежилищни, поради което задълженията за ДНИ и ТБО следва да се изчислят върху декларираната отчетна стойност. В унисон с изложеното са и подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ, в които имотите също са декларирани като нежилищни със стопанска цел. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя самия данък, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от НК, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация, но той не може да указва на задълженото лице, какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност.

Неоснователни са наведените от касатора оплаквания, че данък недвижим имот и ТБО на процесните имоти са определени единствено въз основа на подадените декларации по ЗМДТ от дружеството. Видно от развилото се административно производство освен декларираните от касатора факти са отправени запитвания до кмета на район Витоша, от които е установено, че части от имотите попадат в улица „Д. Б. , като същите се намират извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване. Тези установени факти са отчетени от административния орган, като законосъобразно с оспорения акт са начислени задължения за ДНИ и ТБО. Правилото за определяне на размер на дължимото ТБО е установено в чл. 67 от ЗМДТ, посочваща начина на определяне размера на таксата за битови отпадъци, като в случай че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, то ТБО се дължи по другите два компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания. В случая административният орган е взел предвид предназначението и разположението на имотите при определяне на задълженията на дружеството, предвид което твърдението, че са допуснати груби нарушения от административния орган при определянето на ДНИ и ТБО са напълно неоснователни.

По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, Административен съд– София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 736,89 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ДВ. бр. 88 от 4.11.2022 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1217 от 24.02.2023 г. постановено по адм. дело № 10028 от 2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Б. Х. Р. ЕАД, [ЕИК], гр. София, бул. „Илиенско шосе” № 3, да заплати на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община разноски по делото в размер на 736,89 лв. (седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ