О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60902

София, 16.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември , две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2092/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Х. Л. К., чрез адв К. Г. от САК срещу решение №261406 от 02.03.2021г по в. гр. дело № 5186/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обнинение, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, за разликата над присъденото от първоинстанционния съд с решение № 4305/08.01.2020 г., гр. д. № 23562/2019 г. на СРС обезщетение от 3000 лева, което въззивният съд е намерил за справедливо и достатъчно, а до пълния предявен размер от 16 000 лева искът е отхвърлен

Въззивната инстанция е определила като спорен въпроса отговаря ли определеното от СРС обезщетение на критериите на чл. 52 ЗЗД. За да потвърди решението въззивният съд е изложил мотиви, че за някои от заявените с иска вреди липсват докателства - че ищецът е бил ограничен в избора си на специалност в резултат на воденето срещу него наказателно преследване. Изтъкнато е, че понастощем ищецът е студент по специалност „мултимедия и компютърна графика“и не е доказал, че е бил възпрепятстван да кандидатства по специалността „икономика“. За други заявени вреди въззивният съд е посочил, че не са пряка последица от обвиниението. Изтъкнато е, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответника и незаминаването на ищеца на бригада в чужбина. Не се е установило Прокуратурата да е разпространила информация за воденото наказателно производство, съответно за последното да са узнали голям брой хора или голяма част от съучениците на К., доколкото към момента на повдигане на обвинението, същият е бил още ученик.Повечето приятели на ищеца са се опитали да не го съдят за станалото,, между съучениците в класа не се е коментирало за делото, само приятелката му е знаела. Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.Добавено е, че ответникът е представил доказателство - справка от Единната информационна система за противодействие на престъпността /ЕИСПП/ за друго водено „срещу ищеца наказателно производство“,без да е установено какво е то. Не са обсъждани фактите по останалите цитирани от въззивния съд критерии за определяне на справедливо обезщетение, като продължителност на наказателното производство - в случая осем години до влизане в сила на оправдателна присъда;тежестта на обвинението - в случая умишлено престъпление по чл. 129,ал.2 НК, както и изтъкваното от ищеца обстоятелство, че обвинението е повдигнато докато е бил непълнолетен, още ученик, което е повлияло на себеопределянето и реализацията му в живота, че в съдебна фаза са проведени 23 съдебни заседания и др.

Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос на материалното право, в случая от решаващо значение за съотносимостта на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД , разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Представлява ли значим фактор реалното отчитане на продължило около 8 години наказателно производство, поддържано в досъдебна и съдебна фаза, непълнолетната възраст на лицето при започване на производството и неговота висящност в период на негативно влияние върху избора на образование, професионална реализация и отражение върху семейния живот.Противоречието е с реш. № 11/2014г по гр. д №4158/2013г 4-то г. о, в което тези фактори са отчитани, също и реш. № 7/2021г по гр. д № 2379/2020г на 3-то г. о и реш. № 214/2018г на 4-то г. о по въпроса за съобразяване на критериите по отношение на непълнолеетни лица

Отговор от Прокуратурата не е постъпил

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в конкретно формулираните аспекти въпросът за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД е намерил разрешения в практиката на ВКС , част от която цитирана от защитата и на която практика въззивното решение противоречи, тъй като в решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението, не е преценявана тежестта на повдигнатото обвинение , неговата продължителност и въздействие върху личността на ищеца .При възприетите по делото факти липсва обосновка и собствена преценка по отношение на характера и естеството на неимуществените вреди, които въззивният съд приема за установени, за да определи обезщетението в конкретен размер , съгласно указанията в ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС. Върховен касационен съд, 3-то г. о прима доводите на касатора за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като преформулира въпроса, свеждащ се до за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД с отчитане продължителността на наказателното производство, водено в период до и след навършване на пълноление на обвиняемия, върху личността на ищеца и бъдещата му реализация .

Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска до касационно обжалване решение №261406 от 02.03.2021г по в. гр. дело № 5186/2020г. на Софийски градски съд

Делото да се докладва за насрочване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .