О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60199
София, 16.12.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :
Постъпила е молба вх. № 3792 от 29.04.2021 г., подадена от К. А. Д., К. В. Д., Т. А. Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. Д. Д. и Д. Т. Г., за тълкуване и изменение на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските.
Молителите поддържат, че решението е неясно в частта, с която А. Д. Д., Т. А. Д. и Д. Т. Г. са осъдени да заплатят на ответниците по касация И. А. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. по 100 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, тъй като от този диспозитив не става ясно дали всеки от осъдените за разноски следва да заплати на всеки от посочените ответници по касация по 100 лв., или тази сума следва да бъде заплатена от тримата касатори общо.Сочат също, че с оглед избягване на спорове между молителите и между тях и ответниците по касация съдът следва да посочи точно каква сума за разноски следва да заплати всеки един от тях на всеки един от ответниците, тъй като липсват предпоставки за солидарното им осъждане.
На следващо място са направили искане за изменение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на решението в частта за разноските, като дължимите от Д. Г. бъдат намалени наполовина, а тези, които са възложени в тежест на К. Д. бъдат намалени от 300 на 100 лв. Съображенията за това тяхно искане са, че по отношение на Д. Г. ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е уважен само в установителната му част, като са отхвърлени и всички искове по чл. 537, ал.2 ГПК за обезсилване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .... г. на нотариус с рег.№ 613 в регистъра на НК, а обжалваното въззивно решение е било обезсилено частично като недопустимо. Аргументите за намаляване на разноските, които К. Д. и К. Д. са осъдени да заплатят, са, че те са три пъти по-големи от разноските, които следва да бъдат заплатени от А. Д., Т. Д. и Д. Г., макар всички разноски да са за защита пред ВКС, трите касационни жалби да са с еднаква сложност, всички касатори да имот едни и същи интереси и линия на защита, трите отговора на касационните жалби да са с еднаква сложност. Сочат също, че присъдените разноски не са съобразени с материалния интерес на ищците, подали отговор на касационните жалби, и с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С молба вх. № 3837 от 05.05.2021 г., подадена от К. А. Д., К. В. Д., Т. А. Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. Д. Д. и Д. Т. Г., е направено искане за допълване по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени на молителите разноски за всички инстанции съобразно крайния изход на делото, а на адв. Т. Д.-адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. Д. Д. /неин баща/ и на Д. Т. Г. /неин съпруг/. Сочи се, че по отношение на Д. Г. делото е приключило с отхвърляне на всички искове по чл. 108 ЗС в осъдителната им част, а исковете по чл. 537, ал.2 ГПК са били отхвърлени за 3/8 ид. части, за които нотариалният акт е оставен в сила. Като основание за присъждане на разноски на останалите касатори се сочи обстоятелството, че касационната инстанция е уважила частично подадените касационни жалби, като е обезсилила частично въззивното решение, а нотариалният акт за право на собственост върху недвижим имот е обезсилен на основание чл. 537, ал.2 ГПК само до размер на 5/8 ид. части, а не изцяло, каквото е било искането на ищците.
В писмен отговор на молбите за изменение, допълване и тълкуване на постановеното по делото решение на ВКС в частта за разноските ответните страни в производството И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. изразяват становище, че молбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., е образувано по три касационни жалби, подадени съответно от К. А. Д. /вх. № 3093 от 15.07.2020 г./, А. Д. Д., Д. Т. Г. и Т. А. Д. /вх. № 164 от 14.01.2019 г./ и К. В. Д. /вх. № 170 от 14.01.2019 г./ срещу въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в. гр. д. № 2/2018 г. на Окръжен съд Смолян. С него е потвърдено решение № 36/17.01.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд, поправено с решение № 510 от 24.10.2017 г. по същото дело, с което :
1. е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А. Д. Д., К. А. Д., Т. А. Д., К. В. Д. и Д. Т. Г., че Й. А. Н. и И. А. Н. са собственици на основание наследство от В. С. И., б. ж. на [населено място], починала на 15.01.2012 г., и реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с Решение № 350 от 03.11.1995 г. на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 362/1995 г., влязло в сила на 02.01.1996 г., на по 1/8 идеални части /общо за двамата 1/4 ид. част/ от поземлен имот с идентификатор ....по КК и КР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], с площ 204 кв. м., стар идентификатор ...., ведно с построената в него сграда с идентификатор ....по КК и КР на [населено място], със застроена площ 105 кв. м., с брой етажи 3 и предназначение друг вид сграда за обитаване, и ответниците А. Д. Д., К. А. Д., Т. А. Д. и К. В. Д. са осъдени да им предадат владението върху 1/4 ид. части от поземлния имот и сградата;
2. е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на А. Д. Д., Т. А. Д., К. А. Д., К. В. Д. и Д. Т. Г., че С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б. са собственици на основание реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с Решение № 350 от 03.11.1995 г. на Смолянския окръжен съд по гр. д. № № 362/1995 г., влязло в сила на 02.01.1996 г., и наследствено правоприемство от М. С. А. и Б. С. Б., на по 1/8 идеални части за всеки от тях /общо 3/8 ид. части/ от описания по-горе недвижим имот, и ответниците А. Д., Т. Д., К. Д. и К. В. Д. са осъдени да им предадат владението върху посочените по 1/8 ид. част;
3. са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС, предявени от Й. А. Н., И. А. Н., С. Б. Б., С. С. А. и К. Б. Б. в осъдителната им част против ответника Д. Т. Г.;
4. е отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .... г. по описа на нотариус Ш. с рег. № 613 по регистъра на НК в частта, с която А. Д., Т. Д. и К. Д. са признати за собственици на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1, чл. 69 и чл. 82 ЗС съответно А. Д.-на 6/8 ид. части, а Т. и К. Д.-на 2/8 ид. части от застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор ....КК и КР на [населено място], и построената в него сграда с идентификатор .....
5. е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо направеното от А. Д. възражение за право на задържане до изплащане на направените от него необходими разноски за запазване на имота, в периода 2006 - 2009 г., предявено срещу Й. Н. и И. Н., за сумата от 12 000 лв.;
6. е оставено без разглеждане като недопустимо възражението на Т. Д. и К. Д. за право на задържане до изплащане на направените от тях необходими разноски за запазване на имота, направени през 2008 г., предявено срещу Й. Н. и И. Н. за сумата 19 736, 64 лв., и срещу и срещу С. А., М. С. С., С. Б. и К. Б. за сумата 9 868, 32 лв.
Потвърдено е решение № 510 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Районен съд Смолян, както и определение № 257 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Районен съд Смолян, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските с присъждане на направените от ищците разноски при предходното/ преди отмяната по чл. 304 ГПК/ разглеждане на делото.
С определение № 362 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими възраженията на А. Д., Т. Д. и К. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на процесния имот, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .... г. по описа на нотариус Ш. с рег. № 613 по регистъра на НК по отношение на жалбоподателя А. Д. за разликата на 5/8 до 6/8 ид. части.
С решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в. гр. д. № 2/2018 г. на Окръжен съд–Смолян е обезсилено в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими възраженията на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на спорния недвижим имот, представляващ имот с идентификатор ....по КККР на С., с площ 204 кв. м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ...... Решението е отменено в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .... г. по описа на нотариус Ш. с рег. № 613 по регистъра на НК в частта, с която А. Д. Д. е признат за собственик на 6/8 ид. части от процесните имоти, за разликата над 5/8 ид. части до 6/8 ид. части. Въззивното решение е оставено в сила в частта, с която е потвърдено определение № 257 от 213.03.2017 г. по гр. д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд.
С оглед изхода на делото касационната инстанция е осъдила К. А. Д. да заплати на ответниците по касация И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б. и А. К. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на по 300 лв. за всеки от тях. След като е обсъдил заявеното с писмената защита и в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците по касация адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв./ по 500 лв. за всеки от тях/, настоящият състав на ВКС е направил извод, че същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК и следва да бъде намалено до посочения размер от 300 лв. при съобразяване на нормите на чл. 7, ал.2, т.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и значителната фактическа и правна сложност на делото.
С оглед на изложеното, искането на К. А. Д. за изменение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, направено с молба вх. № 3792 от 29.04.2021 г., като сумата, която тя е осъдена да заплати на всеки от ответниците по касация бъде намалена от 300 на 100 лв., е неоснователно. По реда на чл. 248, ал.1 ГПК съдът може да измени или допълни решението в частта за разноските, когато при своевременно направено искане е допуснал грешка или е пропуснал да ги присъди. В случая тези предпоставки не са налице. Направеното от К. Д. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което всеки от ответниците по касация И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б. и А. К. Б. е заплатил за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция, е обсъдено, прието е за основателно и е уважено. Присъдената сума от 300 лв. е преценена като адекватна на защитимия за всеки от тях материален интерес по делото, извършените от процесуалния представител действия и фактическата и правната сложност на делото.
По аналогични съображения е неоснователна и молбата на К. В. Д. за изменение на решението на ВКС в частта за разноските.
Неоснователно е и искането на молителите А. Д. Д., Т. А. Д. и Д. Т. Д. за тълкуване на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. в частта, с която те са осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Постановеният диспозитив, с който А. Д. Д., Т. А. Д. и Д. Т. Г. са осъдени да заплатят на И. А. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. по 100 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, е ясен и не се нуждае от тълкуване. Той отразява точно волята на съда, изразена в мотивите на съдебния акт, която е на всеки от ответниците да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., дължими общо от тримата касатори. Доколкото съдът не е осъдил тримата да заплатят солидарно на всеки от ответниците по касация посочената сума от 100 лв., следва, че те дължат поравно нейното заплащане.
За да се произнесе по основателността на молба вх. № 3837 от 05.05.2021 г., подадена от К. А. Д., К. В. Д., Т. А. Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. Д. Д. и Д. Т. Г., с която е направено искане за допълване по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени на молителите разноски за всички инстанции съобразно крайния изход на делото, а на адв. Т. Д.-адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. Д. Д. /неин баща/ и на Д. Т. Г. /неин съпруг/, настоящият състав съобрази следното:
Правен интерес от обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ....г. по описа на нотариус Ш. с рег. № 613 по регистъра на НК в частта, с която А. Д. е признат за собственик на основание давност за разликата над 5/8 до 6/8 ид. части, има само жалбоподателят А. Д. Д., а не и останалите касатори, тъй като то засяга само неговите права предвид легитимиращото действие на нотариалния акт. С постановеното по делото решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. въззивното решение е отменено в тази част. В производството пред касационната инстанция жалбоподателят А. Д. е бил представляван от своята дъщеря-адв. Т. Д.. На основание чл. 38, ал.2 ЗЗД същата има право на възнаграждение за положения труд, което не може да бъде по-ниско от определеното в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско помощ е направено своевременно до приключване на устните състезания по делото в касационната инстанция, но по него съдът е пропуснал да се произнесе с решението. Като съобрази материалния интерес от обжалване на тази част на въззивното решение и очевидната неправилност на същото, пряко установима от диспозитива на решението, настоящият състав намира, че на адв. Т. Д. следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на А. Д. в размер на 200 лв. / чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. в редакция към момента на подаване на касационната жалба/, която сума следва да й бъде заплатена поравно от всички ответници. В този смисъл на основание чл. 248, ал.1 ГПК решението следва да бъде допълнено, като И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. бъдат осъдени на основание чл. 38, ал.2 ЗЗД и с оглед изхода на делото да заплатят на адв. Т. Д. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на А. Д. в размер на 200 лв.
В останалата част молбата за допълване на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., с присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. Д. за осъщественото процесуално представителство на нейния съпруг Д. Г. и на разноски на всички касатори, е неоснователна.
Предявеният против Д. Г. ревандикационен иск е отхвърлен в осъдителната част с постановеното от първоинстанционния съд решение, което не е било обжалвано и е влязло в сила. Искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248, ал.1 ГПК за отхвърлената част от иска е следвало да бъде заявено пред този съд в срока за обжалването му.
Отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от уважаването на иск за собственост. Затова разноските по делото се определят в зависимост от изхода на делото по иска за собственост и се присъждат по този иск. В този смисъл обстоятелството, че ищците са поискали отмяна на нотариалния акт изцяло, а същият е отменен частично до размер на 5/8 ид. части, не може да бъде приравнено на отхвърляне на иск и не обосновава самостоятелна отговорност за разноски.
По повод подадените молби за тълкуване, изменение и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, настоящият състав констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като на някои места в мотивите и в диспозитива името на касатора А. Д. Д. неправилно е посочено като „А. Д. Д.”. Затова на основание чл. 247, ал.1 ГПК навсякъде в мотивите и в диспозитива на решението вместо „А. Д. Д.” следва да се чете” А. Д. Д.”.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 247, ал.1 ГПК ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, І г. о., като навсякъде в мотивите и в диспозитива на съдебното решение вместо” А. Д. Д.” се чете „А. Д. Д.”.
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, І г. о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. да заплатят поравно на адв. Т. Д. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на А. Д. в общ размер на 200 /двеста/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания за допълване и изменение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., заявени от К. А. Д., К. В. Д., Т. А. Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. Д. Д. и Д. Т. Г., с молба вх. № 3792 от 29.04.2021 г. и молба вх. № 3837 от 05.05.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. Д., Т. А. Д. и Д. Т. Г. за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на диспозитива на решение № 142/20 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, І г. о., с който са осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: