О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60695

София, 15.12. 2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т. о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т. д. № 202 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. И. П. срещу Решение № 11817 от 04.08.2020 год. по т. д.№ 4824/2019 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 1127 от 05.06.2018 год. по т. д.№ 4901/2016 год. на Софийски градски съд. С това решение, произнасяйки се по предявен от „БТИ П.-1”ООД (л) иск с правно основание чл.266 ал.6 вр. чл.145 ТЗ, вр. чл.45 ал.1 и чл.55 ал.1 ЗЗД, СГС е осъдил А. П. да заплати на дружеството сумата 327802.61 лв., ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони – чл.281 т.3 ГПК.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.

Чрез депозиран по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по „БТИ П.-1”ООД (л) е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол.

След депозирането на касационната жалба, А. И. П. е починал и на основание чл.227 ГПК, вместо него като страна в процеса са конституирани наследниците му Ц. С. Н.-П., В. А. Д. и И. А. П..

Становището на настоящия съдебен състав за липсата на сочените предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266 ал.6 вр. чл.145 ТЗ. Посочването в исковата молба е, че при условията на алтернативност или евентуалност (по преценка на съда), исковата сума се претендира на деликтно основание - чл.45 ал.1 ЗЗД или евентуално като неоснователно обогатяване - и чл.55 ал.1 ЗЗД. Исковата претенция не насочена срещу А. П. в качеството му на ликвидатор на „БТИ П.-1”ООД.

Искът се основава на това, че с действията си по времето в което е бил ликвидатор на дружеството, П. с действията си му е нанесъл имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Установено е по делото, че управителят на дружеството А. П. е вписан като негов ликвидатор. Със заявление от 24.02.2015 год. ликвидаторът П. е поискал заличаване на дружеството от ТР след приключило производство по ликвидация. Производството по това заявление е спряно от съда по реда на чл. 536 от ГПК.

Установено е, че с нот. акт № 44, т.V, рег.№ 13098, н. д.№ 759/2014 год., ищцовото дружество, представлявано от А. И. П. е продало на „Йота- 21ЕООД, представлявано отново А. И. П., недвижим имот - двуетажна постройка със сутерен, находяща се в [населено място], [улица], срещу цена от 324 000 лева., като продажната цена бъде платена от купувача в срок от 45 дни от подписване на договора по сметки на продавача в „Ю. Б. , „ТБИ банк“ и „Прокредит банк“АД. От представените банкови извлечения е установено, че по банковата сметка на ищеца, купувачът по договора е превел по банков път или е внесъл в брой на каса суми в общ размер от 329000 лв. След това ответникът П. в качеството на ликвидатор е изтеглил на каса от тази сметка суми в общ размер на 228700.62 и е наредил три директни превода от тази сметка по свои лични банкови сметки общо на 99101.99 лева. Като основание на тези преводи е посочено захранване на сметка. С извършването на тези тегления и преводи салдото по сметката е нулево.

Тезата на ответника е била, че има вземане в размер на 322000 лв. към дружеството по договор за заем, носещ дата 05.10.2013 год. и сумите, посочени по-горе са за погасяване на задължението по заема. И двете страни по този договор – заемодател и заемател, са били представлявани от А. П.. Ищецът е оспорил действителността на заемното правоотношение. Софийски градски съд е приел, че по отношение на този договор е приложима хипотезата на чл.26 ал.1 предл.1 вр. чл.38 ал.1 ЗЗД, поради което е уважил иска в посочения по-горе размер.

За да потвърди решението на СГС, въззивният съд също е приел, че при неизпълнение на задълженията на ликвидатора, визирани в чл.267, 268 и чл.270 ТЗ, за причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди, ликвидаторът отговаря по отношение на дружеството съгласно чл.266 ал.6 във връзка с чл.145 ТЗ. Позовал се е на Решение №152/19.10.2009 год. по т. д. № 774/2008 год. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Съдържащите се в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са формулирани както следва: „1. При предявени два иска с правно основание чл. 266 ал.6 вр. с чл.145 ТЗ, по чл. 45 ал.1 ЗЗД и по чл. 55 ал. 1 ЗЗД следва ли ищецът да конкретизира алтернативно или евентуално е съединяването на исковете, респективно в случай, че ищецът не е направил това, следва ли съдът да остави без движение депозираната искова молба, като укаже на ищеца да конкретизира претенциите си?; 2./ Нарушава ли се служебното начало, в случай, че не бъдат предоставени указания, а съдът сам прецени кой от двата иска да гледа, предвид наличието на специален иск в конкретната хипотеза. В този смисъл е и правото на увредения правен субект на обезвреда не може да бъде упражнено по общия ред на чл. 45 ЗЗД - в този смисъл Определение № 574 от 30.08.2010 г. по търг. д. № 67/2010 г. на Върховен касационен съд?”.

По отношение на посочените два въпроса, приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради това, че никой от тях не кореспондира с фактите по делото и няма качеството на обуславящ изхода на спора. Както бе посочено по-горе, изрично в исковата молба (ИМ) дружеството-ищец е посочило, че специалният иск с правно основание чл.266 ал.6 вр. чл.145 ТЗ следва да се счита за главен. Формулировката в ИМ „Ако в хода на производството не бъдат установени всички предпоставки по специалния закон – чл.266 ал.6 вр. чл.145 ТЗ, то отношенията между страните, при условие на алтернативност е възможно да се уредят при приложение на общия закон” е преценена от съдилищата като такава при евентуално, а не при алтернативно съединяване на искове. Независимо от това, по-нататък в исковата молба (стр.9) ищецът изрично е посочил, че подържа исковете по чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД като евентуални спрямо иска по чл.266 ал.6 вр. чл.145 ТЗ и то в посочената последователност: деликт, неоснователно обогатяване. Т.е. ИМ съдържа конкретизация, тя е съобразена от съдилищата и въпросът за прилагане на служебното начало е неотносим.

В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски за производството пред ВКС, но доказателства за сторени такива не са представени.

Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 11817 от 04.08.2020 год. по т. д.№ 4824/2019 год. на Софийския апелативен съд.

ОСТАВЯ без уважение искането на „БТИ П.-1”ООД за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.