Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЮЛИЯ КОВА. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 926/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Стоянова, срещу решение № 1043 от 21.12.2023г., постановено по адм. дело № 832/2023 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена издадена от него заповед № 8121К-5904/22.062023 г., за временно преназначаване на старши инспектор Т. Г. Т. – началник на група „Оперативно -издирвателна дейност“/ОИД от Гранично полицейско управление/ГПУ/-Свиленград, към Регионална дирекция „Гранична полиция“/РДГП-Елхово, при Главна дирекция „Гранична полиция“/ГДГП-МВР, е временно преназначен на длъжност : началник на група „Оперативно противодействие“ от сектор ОИД към РДГП-Елхово, при ГДГП-МВР, за срок от една година и на Т. са присъдени сторените по делото разноски.

Касаторът счита оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че от събраните доказателства може да се направи извод за "мотивирана служебна необходимост" от временното преназначаване на служителя. Позовава се на докладна записка с рег. № 3282р-16736/21.06.2023г. на ВПД директор на ГДГП-МВР, адресирана до министъра на вътрешните работи, както и в предложение на от директора на РДГП-Елхово. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Т. Г. Т., чрез адвокат М. Д. представя писмен отговор в който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд Хасково е била заповед № 8121К-5904/22.062023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, пр. второ, ал.3 и ал.5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл.15,ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка рег. № 3282р-16376/1.06.2023г. по описа на ГДГП-МВР, временно е преназначил старши инспектор Т. Г. Т. – началник на група ОИД от ГПУ-Свиленград, към РДГП-Елхово, при ГДГП-МВР на длъжност - началник на група „Оперативно противодействие“ от сектор ОИД към РДГП-Елхово, при ГДГП-МВР, за срок от една година.

За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването й. За да отмени заповедта, съдът е намерил, че описаните в заповедта фактически обстоятелства за издаването й не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение на последната, дадено в 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и е стигнал до извод, че визираните предпоставки не са налице. Счел е, че посочените в сочената по - горе докладна записка обстоятелства, възприети от органа като мотиви за преназначаването на служителя са общи и декларативно изложени, като липсват каквито и да е реални данни за твърдените обстоятелства. Посочените – засилен миграционен натиск и динамична оперативна обстановка, поради което българо-турската граница е най уязвима за опити на незаконно преминаване на граждани на трети страни, не попадат в нито една от хипотезите на понятието "служебна необходимост" по смисъла на 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, които са посочени изчерпателно. По изложените съображения, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно.

Административен съд Хасково въз основа на верни фактически установявания е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В нея е посочено, че служителят е преназначен за срок от една година на друга длъжност поради служебна необходимост, аргументирана с това, че служителят Т. притежава нужният професионален опит и квалификация да заеме вакантна длъжност началник на група „Оперативно противодействие“ към РДГП-Елхово и в това му качество да подпомага дейността на началник сектора „Оперативно издирвателна дейност“ в същата РДГП във връзка с засиления миграционен натиск и динамичната оперативна обстановка на българо - турската граница .

Липсва обаче анализ на кадровата обезпеченост на ГПУ в структурата на РДГП-Елхово, тяхната подготвеност, квалификация и ранг - за да се приеме, че именно Т. е най – подходящ.

Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за преназначаване на служителят, поради недоказана служебна необходимост по смисъла на 1, т. 23 от ДР на ЗМВР са правилни и съответни на материалния закон.

Чл. 165, ал. 1 ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост – чл. 165, ал. 2 ЗМВР. Легална дефиниция на понятието "служебна необходимост" е дадена в 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите.

В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка правилен е изводът на съда, че по делото от ответника в производството – издател на акта, не са представени доказателства да са били налице "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред", и/или "нормативни промени", и/или "промени във функционалните задължения на структурите". Поради това така посочените фактически констатации на органа се явяват недоказани, съответно материалноправното основание за издаване на заповедта не съответства на фактите.

При тези данни правилни са изводите на Административен съд Хасково, че представените по делото доказателства по никакъв начин не разкриват по отношение на ГДГП-Елхово, където е преназначен Т., наличието на факти и обстоятелства, от които да се направи анализ относно конкретната оперативна обстановка на територията на тази дирекция към датата на издаване на процесната заповед и изменението й в посока, обосноваваща наличието на служебна необходимост от процесното преназначение. Както правилно приема и първоинстанционния съд, не се обосновава и анализира наличието на засилен миграционен натиск къде най - силно се проявява на териториалния обхват на ГДГП-Елхово, включваща пет ГПУ - включително и Свиленград, където Т. е изпълнявал задълженията си.

Преназначаването следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което заповедта не съответства и на целта на закона.

Наведените в касационната жалба съображения, че министърът на вътрешните работи като проводник на държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността; опазване на обществения ред, защитата на националната сигурност, граничния контрол и регулиране на миграционните процеси и в това му качество детайлно, пълно и всестранно е запознат с оперативната обстановка - позволяваща му да предприема действия за преодоляване на възникнали проблеми, включително и временно да преназначава служители – е неоснователно. Както правилно приема и първоинстанционния съд, независимо от кого е предприето преназначаването на Т., същото следва да отговаря изцяло на законовите изисквания - при наличие на мотивирана „служебна необходимост“.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1043 от 21.12.2023г., постановено по адм. дело № 832/2023 г. от Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Т. Г. Т. разноски за настоящата инстанция в размер на 600 (шестстотин ) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА