Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛ. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 4393/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу Решение № 1566/10.03.2023 г., постановено по адм. д. № 9184/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалбата на Н. Г., е отменен Ревизионен акт № Р-22221519008549-091-001/30.03.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22221521061056-003-001/07.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" София, с който е ангажирана отговорността на Главашка за задължения на "С енд Н Инвест" ЕООД за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 31.08.2015 г. в общ размер на 325 088,55 лв., от които 198 171,53 лв. главница и 126 917,02 лв. лихви.

Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да извърши задълбочен анализ на доказателствата по делото. Поддържа се доказаност на всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, доколкото с издадения в тежест на "С енд Н Инвест" ЕООД и влязъл в сила Ревизионен акт № Р-16001315010816-091-001/16.08.2016 г. е установено участието на Главашка в съставяне на документи с невярно съдържание. Според касатора съдът неправилно е приел, че органите по приходи не са изследвали поведението на управителя, свързано със събирането на установените на дружеството задължения. Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, Н. Г., чрез адв. Б., в писмен отговор поддържа становище, че постановеното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък и доказателства сторени такива. Възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на подадената касационна жалба. По същество на спора в подробно становище аргументира извод за нейната основателност.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Пред Административен съд София-град е оспорен на РА № Р-22221519008549-091-001/30.03.2021 г., поправен с РАПРА № П-22221521061056-003-001/07.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" София, с който е ангажирана отговорността на Главашка за задължения на "С енд Н Инвест" ЕООД за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 31.08.2015 г. в общ размер на 325 088,55 лв. (198 171,53 лв. главница и 126 917,02 лв. лихви).

Н. Г. е управител и едноличен собственик на капитала на „С енд Н ИНВЕСТ" ЕООД в периода 15.10.2013 г. до 10.08.2015 г., когато е вписан новият управител и едноличен собственик на капитала на дружеството К. П..

Задълженията на ревизираната са установени във връзка с PA № Р-16001315010816-091-001/16.08.2016 г., с който в тежест на цитираното дружество е определена основа за облагане с корпоративен данък за 2014 г. по реда на чл.124 от ДОПК в размер на 48 554,02 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 4 855,40 лв.; на основание неизпълнение на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, е отказано и право на приспадане на данъчен кредит по всички отчетени фактури в дневника за покупки на „С енд Н Инвест" ЕООД в ревизирания период, които са в общ размер на 232 535,56 лв. при теза на органите по приходите, че декларираните стойности на реализираните от дружеството приходи за 2014 г. като продажби, отчетени чрез касовите апарати в търговския обект, не са отчетени в дневниците за продажби по ЗДДС и следователно не са отчетени като приход в ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

По делото не е било спорно, че срещу дружеството е образувано изп. дело № 160021726/2016 г., задълженията не са погасени, приета е тяхната трудна събираемост.

Спорът пред административния съд е бил правен и е бил свързан с отговор на въпроса налице ли са кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на Н. Г. за непогасените задължения за данъци на „С енд Н Инвест" ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е мотивирал извод за недоказаност на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В постановеното решение са изложени съображения, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС не може да се свърже автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения на дружеството. За да е налице причина, действията на ревизираното лице по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на последицата - на невъзможността да се съберат установените задължения. Според съда, такава обусловеност не е налице. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че ревизиращият екип не е изследвал как действията на управителя на дружеството са рефлектирали върху последното и са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е дал отрицателен отговор на въпроса налице ли са условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на Главашка в качеството й на управител на дружеството за задължения на последното.

С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи за задължения за данъци /осигурителни вноски на субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. Субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14 т. 1 или 2 от ДОПК; 3. Деяние - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка – като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика е възприето разбиране за "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Доказателствената тежест за установяване на всяка една от кумулативните предпоставки е за приходната администрация.

Между страните по делото е било безспорно, че е налице първият елемент от описания фактически състав, както и обстоятелството, че е невъзможно събиране на установените публични вземания чрез изпълнение, насочено срещу дружеството.

Подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, което значи, че доказан е бил и вторият елемент на фактическия състав. Налице е обаче разлика във фактическия състав, за установяване на отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в справки-декларации по ЗДДС не е налице. Укриване на факти не е доказано да е в пряка връзка с невъзможността за събирането на установените публични задължения.

По делото не е установена причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството от неговото имущество и поведение на ревизираното лице.

Само въз основа на прехвърлянето на дружествените дялове от Главашка на трето лице – К. П., която е свързано лице с 200 дружества, повечето от които със задължения към бюджета, не може да се обоснове недобросъвестното поведение на Главашка, което да води до невъзможност за събиране на установените с РА публични задължения. В случая прехвърлянето на дружествените дялове е направено преди на "С енд Н Инвест" ЕООД да бъде издаден РА, а и липсват каквито и да е мотиви на приходните органи как прехвърлянето на дялове е довело до несъбираемост на публичните задължения.

Липсата на което и да е от предвидените в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице.

По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито Главашка е направила за заплащане на възнаграждение на адвокатско дружество „Китанова и партньори“ в размер на 7 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.04.2023 г. и съгласно представените фактура и вносна бележка.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1566/10.03.2023 г., постановено по адм. д. № 9184/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Н. Г., [ЕГН], гр. София, [жк], [адрес], сумата от 7 200 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА