Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. В. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 4434/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 73 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 380/2022г. на Административен съд (АС). – Русе, с което е отменена по жалба на Д. Д. заповед № 8121к-6608 от 14.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, респективно иска същото да бъде отменено. Не претендира разноски.

Ответникът по касационна жалба - Д. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Русе е заповед № 8121к-6608 от 14.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)., във връзка с чл. 9 от Наредба № 81213-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, Протокол per. № 336р-16407 от 09.06.2022 г. и Докладна записка per. № 336р-16534 от 10.06.2022 г. е прекратено служебното правоотношение Д. Д. - Началник на Участък (КП) - [жк] към Второ РУ - Русе при ОД на МВР - Русе, при съкращаване на длъжността, считано от датата връчване на заповедта.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. За да достигне до този извод, АС – Русе е посочил, че към датата на предприемане на действия по предлагане на друга подходяща длъжност (в изпълнение на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР) - 09.06.2022 г. е имало вакантни ръководни длъжности, на които специфичното наименование и изискуемата минимална образователно - квалификационна степен са били същите като при съкратената длъжност, заемана от Друмев, като същите, без посочено основание, не са били предложени за заемане от последния. Административният съд е посочил, че в действителност предложената му такава не може да бъде квалифицирана като подходяща за него, тъй като притежаваните от него квалификация и професионалния опит надвишават изискванията за нейното заемане. Поради горепосочените съображения, АС – Русе е заключил, че не е спазено изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, респективно, че оспореният пред него административен акт е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което го е отменил. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при съкращаване на заеманата от него длъжност, като ал. 5 на същия член регламентира, че прекратяването на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

В тази връзка Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи относно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР не съдържа специална процедура, като в частта относно предлагането на друга длъжност препраща към наредбата, издадена на основание чл. 164, ал. 5 от ЗМВР т. е. към Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В действителност последната не съдържа изисквания към длъжността, която трябва да бъде предложена на служителя с изключение на служител, чието уволнение е отменено като незаконосъобразно, но въпреки това обосновано АС - Русе е приел, че за да е спазено изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР и целта на закона, се изисква на служителя да бъдат предложени подходящи в смисъл на равностойни вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него. Последното не е изпълнено от административният орган, като същия е предложил на служителя заемането на длъжността „Разузнавач“ V степен в Група „Противодействие на криминалната престъпност" - Север на Сектор „Криминална полиция" към Второ РУ - Русе при ОД на МВР – Русе, изискванията за заемането, на която са по-ниски от притежаваните от Друмев квалификация и професионалния опит и същата правилно е квалифицирана от административния съд като неподходяща и неотговаряща на вложения от законодателя смисъл в посочената по-горе разпоредба.

В заключение, като е приел за установено, че на Друмев не са предложени всички вакантни изпълнителски длъжности, които съответстват на заеманата от него до този момент длъжност и при обстоятелството, че към момента на предприемане на действия по предлагане на друга длъжност на служителя са били налице такива, административният съд е стигнал до законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства, извод за издаване на оспорената пред него заповед в противоречие с материално – правните разпоредби и целта на закона.

От изложеното до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Русе. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав.

С оглед изхода на спора, направената от ответника по касация Д. Д. претенция за присъждане на разноски следва да бъде уважена, в доказан по делото размер – 750 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023г. и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 380/2022г. на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. Д. с [ЕГН], сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА