Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 4493/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуален представител Н. Г. против решение № 418/02.03.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1693/2022 г., в частта, в която е изменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 34/20.04.2022 г., като е намален размерът на дължимата такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г. за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. от 8 655.28 лева на 2 228.83 лева и размерът на дължимите лихви за забава от 1 031.50 лева на 265.62 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. При подробно възпроизвеждане на фактите по спора, касаторът излага съображения за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, като издаден в съответствие с целите на водовземането, посочени в издаденото разрешително, с предвидените в Закона за водите /ЗВ/ основания и съгласно действащата по време Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Счита за неправилни изводите на съда, че целта на ползване на отнетата вода е за животновъдство, като твърди наличието на данни и доказателства по делото, че процесните количества вода не са използвани само за дейности, свързани с отглеждането на животни.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът – „Стомар инвест“ АД, гр. Пловдив, чрез адвокат Н. А., оспорва касационната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил АУПДВ № 34/20.04.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Стомар инвест“ АД е установено публично задължение в размер на 8 655.28 лева за такса за водовземане от подземни води съгласно разрешително № 31590468/31.08.2011 г. за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 1 031.50 лева, изчислена към 20.04.2022 г., както и законна лихва от датата на издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата.

Първоинстанционният съд е приел жалбата на дружеството за частично основателна, като е изложил съображения, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 195б ЗВ във връзка с чл.195а, ал. 1 от същия закон и при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта. Посочил е, че мотиви се съдържат както в самия акт, така и в представения с административната преписка констативен протокол.

По приложението на материалния закон съдът е приел, че страните не спорят, че за процесния период дружеството е използвало водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс „Белозем“, поради което и на основание чл. 194, ал.1 ЗВ дължи заплащане на такса за водовземане от подземни води. Установил е, че отнетото количество вода е 37 110 куб. м. и не е спорно между страните, а спорът е относно размера на начислените такси за водовземане в зависимост от целта на водоползването.

Изводите си за частична незаконосъобразност на определената такса, съдът е основал на тълкуване на чл. 194, ал. 1 във връзка с ал. 6 от ЗВ и чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 16.07.2019 г. /“Тарифата“/, според които норми таксите за водовземане от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ. Изложил е мотиви, че по смисъла на 1, б. „д“ от ДР на Тарифата „водоснабдяване за животновъдство“ е налице, когато отнетата вода се използва в дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни, а съгласно 1, т. 1, б. „ж“ от ДР на Тарифата под „водоснабдяване за други цели“ се разбира когато отнетата вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в б. „а“-„е“. От данните и доказателствата по административната преписка за ползване на процесните количества вода за водоснабдяване на Свинекомплекс „Белозем“, за дейности, свързани с отглеждането на свине, съдът е приел, че отнетата вода се използва за животновъдство, изрично посочено в б. „д“ от 1, т. 1 на ДР на Тарифата. Поради това е обосновал извод, че дължимата такса следва да се определи на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 при единичен размер на таксата за животновъдство по чл. 12, ал. 2, т. 5 от Тарифата, която за 2020 г. е в размер на 0.06 лева/куб. м. Предвид безспорно установеното по делото отнето количество вода от дружеството - 37 110 куб. м. и при приложим корекционен коефициент 1.001, съдът е приел за законосъобразен размера на таксата, изчислен от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза - 2 228.83 лева и съответните лихви в размер на 265.62 лева

По тези съображения е изменил оспорения индивидуален административен акт като е намалил размера на таксата за водовземане от подземни води за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. от 8 655.28 лева на 2 228.83 лева и размера на лихвите към датата на издаване на АУПДВ от 1 031.50 лева на 265.62 лева.

Решението в обжалваната част е правилно постановено.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Извършил е дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК във връзка с чл. 166, ал. 1 ДОПК.

С оспорения АУПДВ е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства – чл. 194а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от подземни води за 2020 година се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв./куб. м. (Е) се умножи по размера на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м (W). В случая е приложим и корекционен коефициент от 1.001 на основание чл. 11, ал. 2 от Тарифата или таксата се определя както следва: Т = Е х W х К1.

Правилно съдът е приел, че в случая спорът е относно целите, за които е използвано отнетото количество вода от "С. И. АД по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., които са от значение за единичния размер на таксата (Е) по чл. 12, ал. 2 от Тарифата. При издаването на оспорения индивидуален административен акт, административният орган е приложил единичен размер на таксата от 0.233 лева/куб. м. по чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, като е приел, че целта на ползването на отнетата вода е за „водоснабдяване за други цели“ по смисъла на 1, т.1 б. "ж" от ДР на Тарифата. Съдът е приел, че целта на ползване на отнетата вода е за животновъдство, поради което единичният размер на таксата е по чл. 12, ал. 2, т. 5 от Тарифата - 0.06 лева/куб. м. Настоящият касационен състав намира този извод за съответстващ на доказателствата по делото и на материалния закон. Правилно съдът се е позовал на легалната дефиниция по 1, т. 1, б. „д“ от ДР на Тарифата, според която „водоснабдяване за животновъдство“ е налице, когато отнетата вода се използва в дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни. От документите, приложени към заявлението за издаване на разрешителното от 31.08.2011 г. - разчет на необходимите водни количества и хидрогеоложки проект за водовземане, по делото е установено, че целта на водовземането, разрешено на "С. И. АД, е за дейности по отглеждането на животни, измиване на помещения и водопой на животните. Неоснователно е възражението на касатора, че целта на ползване на водите попада в обхвата на понятието „водоснабдяване за други цели“ по смисъла на 1, т.1, б. „ж“ от ДР на Тарифата, тъй като от дружеството е заявено, използване на водите и за санитарно - хигиенни нужди на работниците. Така заявеното използване на водата е обусловено от целта, за която се ползва отнетата вода в основната дейност на „С. И. АД по отглеждането на животни. Използването на отнетото количество вода за цел, изрично предвидена в 1, т.1, б. „д“ от ДР на Тарифата, изключва използването й за други цели по смисъла на 1, т.1, б. „ж“ от Тарифата.

Наведените в касационната жалба доводи за приложение на чл. 7, ал. 4 от Тарифата са неотносими към предмета на спора, тъй като предвидените в тази разпоредба условия не са послужили като фактически и правни основания за издаване на акта и за определяне размера на оспорената такса.

Неоснователно е и възражението за законосъобразност на определения в акта единичен размер на таксата по чл.12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, тъй като административният орган е съобразил целта на използване на водата, посочена в издаденото на „С. И. АД разрешително № 31590468/31.08.2011 г. - „за други цели“. Определените в разрешителното цели на ползване на водата, са съобразени с действащата към момента на издаването му нормативна уредба по чл. 50 и сл. от ЗВ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ЗВ предвижда приоритетите на водовземането, като разрешителното за водоползване, издадено за „други цели“, включва и промишлени цели, отдих и хидроенергетика, съгласно т. 5 /предишна т. 4/. Към момента на издаване на разрешителното от 31.08.2011 г., законът не предвижда животновъдството като самостоятелна цел за ползване на водите. Разграничението в целите за ползване на водите е въведено по-късно с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). Такова разграничение е предвидено и в приложимата по време Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.(*), изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; (*) Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. Съгласно чл. 3, ал.1 от ПЗР на Тарифата целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата, се привеждат в съответствие с посочените цели в 1 от допълнителната разпоредба, при първото изменение или продължаване на разрешителното за водовземане от органите по чл. 52 ЗВ. Разрешителното, издадено на "С. И. АД е за срок до 31.08.2021 г. и за процесния период на 2020 г., срокът по чл. 3, ал.1 от ПЗР на Тарифата не е изтекъл. Поради това правилно съдът е съобразил установената от доказателствата по делото конкретна цел на ползването на водите за дейности по отглеждане на животни, която съответства на дефиницията по 1, т.1, б. „д“ от ДР на Тарифата и на единичен размер на таксата по чл.12, ал. 2, т. 5 от Тарифата. В този смисъл е и решение № 1674/07.02.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 9483/2018 г., по идентичен спор между страните.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част, в която е изменен АУПДВ № 34/20.04.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ като е намален размера на дължимата от "С. И. АД такса за водовземане от подземни води, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на дружеството - ответник по касация, в размер на 2 500 лева, по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023 г.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/02.03.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1693/2022 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Стомар инвест“АД , гр. Пловдив, [ЕИК], сумата 2 500 лева, съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА