Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 4498/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Милки груп био” ЕАД, чрез процесуален представител адв. Ж., против Решение № 1216 от 24.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10082/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 7/26.06.2020 г. на директора на ТД „С. М. в Агенция „Митници", в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане с вх. № 32-173617/18.06.20 г. от „Милки груп био“ ЕАД за възстановяване на законна лихва за недължимо платени мита по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения от датата на ефективното превеждане на задълженията в републиканския бюджет до момента на възстановяването им, и дружеството е осъдено за разноски.

От касационната жалба могат да се извлекат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че чл. 116 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с който се предвижда забрана за изплащане на лихви, се разпростира само върху уредените в чл. 116 § 1 хипотези за възстановяване на мито, какъвто не е процесният случай. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени административния акт, като бъдат дадени задължителни указания за издаването на административен акт за присъждане на лихвите, предмет на делото. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директора на ТД М. В. чрез процесуалният си представител юрк. Р., по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представено писмено становище, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е Решение № 7/26.06.2020 г. на директора на ТД „С. М. в Агенция „Митници" (сега ТД М. В. , в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане с вх. № 32-173617/18.06.20 г. от „Милки груп био“ ЕАД за възстановяване на законна лихва за недължимо платени мита по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения от датата на ефективното превеждане на задълженията в републиканския бюджет до момента на възстановяването им.

От фактическа страна съдът е установил, че в периода 29.01.2018 г. - 03.04.2018 г. в МП П. В. са представени документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение“ на стока - палмова мазнина. Получател на стоката е "Милки груп био" ЕАД. Към митническите декларации са издадени решения от Началника на М. В. за досъбиране на мито, които са обжалвани пред Административен съд - Варна, отменени са и съдебните решения са влезли в законна сила.

По искането на жалбоподателя е издадено Решение № 7/26.06.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска” в Агенция „Митници“, с което е постановено да се възстанови на „Милки груп био" ЕАД: - мито (А00) в размер на 1202,77 лв.

- лихви мито в размер на 2,90 лв.

- е оставено без уважение, като неоснователно, искане вх. № 32- 173617/18.06.2020 г. в частта за възстановяване на лихви от датата на ефективното им превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението и жалбата пред първоинстанционния съд касае тази част от обжалваното решение.

При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, оспорването на „М. Г. Б. ЕАД, е било отхвърлено. Съдът се е обосновал с приложимостта на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е определил доводите за прилагането на чл. 129 от ДОПК като неоснователни.

При тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния административен акт в обжалваната му част.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Съгласно чл. 116, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: б. „а” надвзети суми на вносните или износните мита; б. „б” дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; б. „в” грешка на компетентните органи; б. „г” в интерес на справедливостта. При неприложимост на посочената норма, съответно не се обуславя приложимостта на чл. 116, т. 6 от Регламента, съобразно която възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Съобразно чл. 117, т.1 от Регламента, надвземане е налице, когато размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на член 102, параграф първи, б. „в“ или „г“. В процесния случай митническото задължение е определено със самата митническа декларация, като впоследствие размерът на същото е увеличен с административен акт, т. е. несъмнено не е налице първоначално определено по-високо задължение от реално дължимото. Анализът на нормата на чл. 117 прави несъмнен извода, че надвземането не се осъществява с административен акт, а това е първоначално съобщеното митническо задължение, което възниква с подаване на митническата декларация съобразно чл. 87 от Регламента. Следователно, доколкото в процесния случай не е налице надвземане по смисъла на чл. 117 от Регламента, неприложима е и нормата на чл. 116, т. 6 от Регламента.

По отношение на дължимостта на лихвите следва да бъдат съобразени и мотивите, съдържащи се в Решение на СЕС от 28 април 2022 г. по съединени дела C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20. СЕС е приел, че от постоянната практика на Съда следва най-напред, че всеки субект, на когото национален орган е наложил плащане на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, има по силата на последното право да му бъде възстановена съответната парична сума от съответната държава членка (в този смисъл решения от 9 ноември 1983 г.San Giorgio, 199/82, т. 12, от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др., C‑397/98 и C‑410/98, т. 84 и от 9 септември 2021 г., Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление),C‑100/20, т. 26 и цитираната съдебна практика). Освен това, също по силата на правото на Съюза този субект има право държавата членка не само да му възстанови недължимо събраната парична сума, но и да му плати лихви, които да компенсират невъзможността да използва тази сума (решения от 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C‑591/10, т. 24—26 и от 9 септември 2021 г., Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление),C‑100/20, т. 26 и 27). Правото на възстановяване на парични суми, чието плащане е било наложено на правен субект от държава членка в нарушение на правото на Съюза, и правото на изплащане на лихви върху тези суми са израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното (в този смисъл решение от 6 септември 2011 г., Lady Kid и др., C‑398/09, т. 18, 20 и 26).

В това отношение следва да се отбележи най-напред, че предмет на такова нарушение може да бъде всяка норма на правото на Съюза, независимо дали е разпоредба на първичното или вторичното право (вж. решения от 9 ноември 1983 г., San Giorgio, 199/82, т. 12 и от 9 септември 2021 г., Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление),C‑100/20, т. 26), а също и общ принцип на правото на Съюза (вж. решение от 9 септември 2021 г., Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление),C‑100/20, т. 28). От това следва, че тези права могат да бъдат изтъкнати не само в случаите, когато национален орган е наложил на правен субект задължението за плащане на парична сума под формата на такса, данък или антидъмпингово мито въз основа на акт на Съюза, който се оказва незаконосъобразен, но и в други случаи. Така тези права могат да бъдат изтъкнати по-специално когато плащането на такса или на данък е било наложено на правен субект въз основа на национална правна уредба, която се оказва в противоречие с разпоредба на първичното или вторичното право на Съюза (вж. в този смисъл решения от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др., C‑397/98 и C‑410/98, т. 82—84 и 96 и от 15 октомври 2014 г., Nicula, C‑331/13, т. 27—31), или пък когато национален орган е наложил на правен субект задължение за плащане на такса, като е приложил неправилно — от гледна точка на правото на Съюза — акт на Съюза или национална правна уредба, която гарантира изпълнението или транспонирането на такъв акт. Накрая от практиката на Съда следва, че нарушението на правото на Съюза, което дава право на възстановяване и право на лихви в полза на съответния правен субект и съответно задължава съответната държава членка да извърши това възстановяване и да заплати тези лихви, може да бъде установено не само от съд на Съюза, който единствено е компетентен да отмени или да обяви невалидността на акт на Съюза, но и от национален съд, независимо дали последният трябва да изведе последиците от предварително установената от съд на Съюза незаконосъобразност или невалидност (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2017 г., Wortmann, C‑365/15, т. 38), или да установи опорочаването на акт, приет от национален орган, поради неправилно прилагане на правото на Съюза.

Правото на лихви, има за цел да компенсира невъзможността за използване на определена парична сума, от която съответното лице е било лишено неправомерно. В зависимост от случая компенсирането може да се извърши или по реда и условията, предвидени в приложимата правна уредба на Съюза, или при липса на такава правна уредба — по реда и условията на националното право.

При възстановяването на недължими мита, предвидено в чл. 236, параграф 1 от Митническия кодекс на общността, трябва да се начисляват лихви. Освен това, изключението от този принцип, предвидено в чл. 241 от този кодекс не е приложимо, когато тези мита не се дължат, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза. Изрично в мотивите се посочва, че както отбелязва генералният адвокат в точки 103 и 109 от заключението си, същото важи и за изключението по чл. 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза, който възпроизвежда съдържанието на чл. 241 от Митническия кодекс на Общността.

Условията и редът за плащане на лихви не трябва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, което означава по-специално че трябва да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил или съответно е трябвало да му бъде платена въпросната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена или изплатена.

Доколкото в Закона за митниците липсва правна уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, е налице непълнота на закона, която според настоящия състав е преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 Закона за нормативните актове. Съгласно посочената разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При непълнота на специалния закон на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, е приложим редът по чл. 128 – чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, тъй като в специалния закон – Закона за митниците липсва изрична уредба по този въпрос.

Неправилно, в тази връзка, е прието за неоснователно от първоинстанционният съд позоваването на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК с мотив, че митническите сборове не попадат в предметния обхват на ДОПК.

Следва да бъде посочено, че обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, включително и мито, не препятства приложението на ДОПК. Т. препятствие би било налице единствено ако материалния данъчен закон – Закона за митниците изрично изключваше дължимост на лихви, каквото изключване цитираният закон не съдържа. На плоскостта на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и предвид липсата на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, заедно със законната лихва, приложението на чл. 129, ал. 6 ДОПК е приложимо.

Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима доколкото е приложим и редът по чл. 128 – чл. 130 ДОПК на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, по искането за законна лихва за периода, считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на окончателното изплащане на задължението, следва да се произнесе директорът на ТД М. В. в Агенция „Митници“. Поради това преписката следва да бъде изпратена на административния орган.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени процесния административен акт в обжалваната му част и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на административния орган при съобразяване на тълкуването, дадено с настоящото решение, за ново произнасяне по искането с вх. № 32-173617/18.06.20 г. от „Милки груп био“ ЕАД за възстановяване на законна лихва за недължимо платени мита по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения от датата на ефективното превеждане на задълженията в републиканския бюджет до момента на възстановяването им.

С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. На „Милки груп био“ ЕАД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция за внесена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 370 лв., които следва да бъдат понесени от Агенция „Митници”.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1216 от 24.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10082/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 7/26.06.2020 г. на директора на ТД „С. М. в Агенция „Митници", в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане с вх. № 32-173617/18.06.2020 г. от „Милки груп био“ ЕАД за възстановяване на законна лихва за недължимо платени мита по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения от датата на ефективното превеждане на задълженията в републиканския бюджет до момента на възстановяването им

ВРЪЩА на административния орган преписка за издаване на друг акт по искане с вх. № 32-173617/18.06.2020 г. от „Милки груп био“ ЕАД за възстановяване на законна лихва за недължимо платени мита по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения от датата на ефективното превеждане на задълженията в републиканския бюджет до момента на възстановяването им, при спазване указанията, дадени в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, [ЕИК], разноски в размер на 370 лв. (триста и седемдесет лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ