Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя Г. Г. по административно дело № 4444/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от[Фирма 1] /в несъстоятелност/ с адрес в гр. София, [пк], [жк], [адрес], представлявано от Ц. Б. -синдик, чрез юрисконсулт П. М. против Решение № 1007/16.022023г. на Административен съд София град по адм. дело № 7930/2022г.

С него се отхвърля жалба на дружеството против Предписание, дадено в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2223062/16.08.2022г. на Д. И. по труда София.

Поддържа доводи в касационната жалба за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на решението.

Ответникът, Д. И. по труда София, чрез процесуален представител юрисконсулт Стоянов взема становище за неоснователност на жалбата.

Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу предписания, съдържащи се в Протокол за извършена проверка № ПР2223062 от 16.08.2022г. на инспектори в Инспекция по труда София. В този протокол се съдържат констатации от проверката, а именно, че има изпратено уведомление от името на дружество в качеството му на работодател за сключен трудов договор с Г. П., [ЕГН], като е посочена дата на сключване 21.12.2004г. При установено от фактическа страна, че няма сключен такъв договор с лицето е дадено предписание на дружеството да подаде уведомление за заличаване на подадено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен трудов договор с Г. П., поради липса на доказателства за сключване на такъв договор и липса на трудово правоотношение.

Възраженията са били за незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им. Поддържат се доводи от дружеството, че не е ясно кой е подал уведомлението, не е подадено от лице, представляващо дружеството, поради което нямат задължение и отговорност за подаване на данни със съдържанието, предписано в предписанието.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна.

Установил от приложената преписка, че административния акт е издаден при спазване на административно производствените правила, форма и съдържание, от компетентен орган, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е правилно.

Доводите и възраженията в касационната жалба се свеждат до поддържаните в първата инстанция доводи и възражения, които са обсъдени подробно от съда.

Въпросите относно това кой е подал уведомленията в случая е извън предмета на спора за законосъобразност на предписанията, тъй като подаването на уведомления за сключени трудови договори се извършва от работодателя, и тези уведомления се свързват със законови последици, поради което работодателят е този, който следва да подава данните за трудовите договори, независимо от твърденията и фактическото положение, че може да са подадени от лице, лица, които не са упълномощени за това. Налице е правно действие, предвидено в нормативен акт, поради което процедурата в тази нормативен акт за подаване на уведомления следва да бъде изпълнявана, винаги когато има основание за подаване на уведомление за съществуването на трудов договор или няма основание, поради несъществуването на трудов договор, поради което пак следва да се подаде уведомление.

При правилно решение същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1007 от 16.02.2023г. на Административен съд София град по адм. дело № 7930/2022г.

ОСЪЖДА[Фирма 1] /в несъстоятелност/, [ЕИК] да заплати в полза на Д. И. по труда София сумата от 200/двеста/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА