Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 4460 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Х. от гр.Разград, чрез адв. Р. срещу решение № 33 от 22.03.2023 г. по адм. д. №220/2022 г. на Административен съд – Разград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения.

Ответникът кмет на О. Р. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 1118/12.09.2022г. на кмета на О. Р. с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,т.1 и т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахване на изградените в имот с идентификатор 61710.502.6009 по КККР на гр.Разград /УПИ V-609,кв.485 по плана на гр.Разград/ незаконни строежи: 1. „два гаража за леки автомобили“, 2.“гараж за камион“ и 3. „складове с покрита площадка“, изградени в нарушение изискванията на чл.137, ал.3, чл.140, ал.3, 148, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.21, ал.5 и чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗУТ. Прието е, след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза, че разпоредените за премахване със заповедта обекти съставляват строежи по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ на допълващо застрояване от шеста катерория, изградени без строителни книжа и в противоречия с действашия ПУП. Изложени са подробни мотиви за вида на застрояването, предвижданията на плана и момента на изграждане на строежите /2021г. и 2022г./, като е обоснована и липсата на законовите предпоставки за приемане „търпимост“ на строежите по смисъла на §16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл. второ от АПК.

Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт от 15.08.2022г. досежно параметрите на незаконните строежи, тяхното местонахождение и вид, не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява и наличие на второто визирано в процесната заповед основание по чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като допълващо застрояване от вида на изграденото в УПИ V-609,кв.485 не е предвидено по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед №1634/11.04.2005г на кмета на О. Р.

Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконни строежи, изградени през 2021г. и 2022г, непопадащи под режим на търпимост в някоя от визираните хипотези в § 16, ал. 1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ или в §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./,тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е „до 31.03.2001г.“ съгласно §127, ал.1

При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установени незаконни строежи по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ, подлежащи на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка.

Твърденията по касационната жалба, въведени и в първоинстанционното производство, че се касае за леки постройки за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл.151, ал.1,т.3 във връзка с чл.46, ал.1 от ЗУТ са в драстично противоречие с констатациите на вещото лице и приложените към административната преписка доказателства, които сочат на частична подмяна на оградата към ул.“Люлин“ и изграждане на пет бр. стоманобетонни колони с монтирани на тях три гаражни ролетни врати и входна врата за имота. Дори тротоарът пред имота е оформен като рампа за МПС. Освен това описаните в заповедта и потвърдени от заключението на съдебно-техническата експертиза параметри на строежите не сочат на обекти от вида на визираните в чл.151, ал.1,т.3 ЗУТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 22.03.2023 г. по адм. д. №220/2022 г. на Административен съд – Разград .

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА