Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 4561/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ гр. София, чрез процесуалния си представител юриск. И. З. срещу решение № 317/22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1284/2022 г. по описа на Административен съд София - област, с което по оспорване от Ц. Ц. от гр. Ботевград е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/5927#4 от 09.08.2022 г., издадено от посочения касационен жалбоподател, с който на лицето е установено за възстановяване публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП основна) по заявление за подпомагане за кампания 2017 г. в размер на 27 820,60 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че при извършената от страна на първоинстанционния съд проверка не са съобразени обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по адм. дело № 579/2019 г. по описа на Административен съд София област, потвърдено с решение, постановено по адм. дело № 6610/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение. В тази връзка касаторът развива съображения, че с цитираните решения не е изследвана законосъобразността на Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/1159 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и съответствието му с материалния закон и в този смисъл липсват изводи досежно установяването на изпълнение на правилата на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола /Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008/. В допълнение посочва, че в изпълнение на постановените съдебни решения е издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 от 05.12. 2022 г., което е предмет на образувано висящо съдебно производство пред същия съд адм. дело № 125/2023 г. В контекста на изложеното счита, че в случая категорично не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК. На следващо място поддържа възражение, че съда незаконосъобразно е разширил действието на пределите на влязлото в сила решение спрямо различен по вид акт с различен предмет и с различни правни последици. На последно място излага съображения за неправилност на извода на първостепенния съд относно издаването на оспорения АУПДВ при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се остави в сила АУПДВ като законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация Ц. Ц. от гр. Ботевград, чрез процесуалния си представител адв. А. А. в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание, я оспорва по подробно развити съображения и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

В обжалваното пред настоящата инстанция решение, първостепенният съд е изложил подробно фактическата обстановка, като е приел за безспорно установено, че Ц. Ц. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол, както и че лицето е подало заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с Уникален идентификационен номер /УИН/ [номер], с което е заявил за подпомагане Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП основна). По подаденото заявление за подпомагане са заявени за подпомагане парцели със сертифицирано биологично производство, за които съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, се удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер 50 %. От приобщените писмени доказателства съдът е установил, че след извършена калкулация на финансово подпомагане по Схема СП основна за кампания 2017 г. е оторизирано финансово подпомагане в размер на 62 591,85 лв. След приключване на окончателната калкулация и изплащането на субсидията по схемата за обвързано подпомагане за плодове за кампания 2017 г., в ДФЗ е получено писмо с вх. № 02-0400/27#6 от 20.08.2018 г. от дирекция Растениевъдство и биологично производство на Министерство на земеделието, храните и горите, с което фондът е уведомен, че в изпълнение на заповед № РД 09-857/01.11.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, комисия от длъжностни лица, в присъствието на Ц. Ц., на основание чл. 48 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането съгласно посочената, е извършила физическа проверка на място на пчелини с № 2148 - 0056 и № 2148 - 0057, намиращи се в с. Радотина, община Ботевград, собственост на кандидата. Съгласно двустранно подписаното заключение от извършената проверка е установено хранене, без предварително разрешение от министъра на земеделието, храните и горите, нарушение за ясното разграничаване на пчелин № 2148 - 0057, който е със статус биологичен, от пчелин с № 2148 - 0056, който е със статус в преход, както и липса на индивидуалната идентификационна табела. Въз основа на така констатираните факти и обстоятелства, на основание чл. 2 от Регламент (ЕО) 889/2008 и чл. 11 от Регламент (ЕО) 834/2007, в АУПДВ е обоснован извод за нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 1 /изм. - бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г./ от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. от страна на земеделския производител. Извършена е повторна калкулация на финансовото подпомагане по схема СП основна за кампания 2017 г., при която е установено, че коректните суми, на които бенефициентът има право на подпомагане по СП основна са в размер на 34 771,25 лв. и разликата между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия в размер на 27 820,60 лв., представлява недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена на ДФЗ - Разплащателна агенция.

В хода на съдебното производство са приобщени като доказателства по делото Сертификат за съответствие на стопанството с Регламент (ЕО) 889/2008 и Регламент (ЕО) 834/2007 с № 63109 от 26.09.2017 г. и анекс към него, издадени от CERES GmbH /СЕРЕС Сертификация на екологични стандарти ООД/, както и решение № 258/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 579/ 2019 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/1159/15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2017 г., с което е отказано изплащане на субсидията по мярка Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство и в направление Биологично растениевъдство в размер на 40 165,46 лв. на Ц. Ц.. Решаващият състав е приел като доказателства и заключения и протоколи за извършените на основание чл. 48 от Наредба № 1/ 07.02.2013 г. проверки, както и представени от МЗХГ на основание чл. 192 ГПК заповеди и доклади.

При така установените факти, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е нищожен, като издаден в нарушение на правилото, регламентирано в чл. 177, ал. 2 АПК. За да обоснове достигнатия извод, първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ противоречи на влязло в сила решение № 258/03.02.2020 г. по адм. дело № 579/2019 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 14432/20.11.2020 г. по адм. дело № 6610/2020 г. на ВАС, Пето отделение. Обсъдено е от съда цитираното решение, с което ВАС, Пето отделение е потвърдил достигнатите от първоинстанционния съд изводи за издаването на Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/1159/15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ при неспазване на изискванията, предвидени в закона за неговата форма. В тази връзка доводите на лицето, че с влизане в сила на посочените съдебни решения, със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че за съответната кампания 2017 Ц. Ц. е упражнявал земеделската си дейност в съответствие с правилата на Регламент (ЕО) 889/2008 и Регламент (ЕО) 834/2007, съдът е приел за основателни. От анализа на представените по делото доказателства е обосновал извод, че при извършената физическа проверка в стопанството на подпомаганото лице не са открити нарушения на базовите изисквания за биологично пчеларство, установени с Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съдът е приел, че с отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1159/15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в правния мир е престанал да съществува акт, с който е отречено правото на земеделския производител да получи процесните компенсаторни плащания и не съществува правна възможност за издаване на АУПДВ, представляващо недължимо платена финансова помощ. Обосновал е извод, че с посочените съдебни решения е установено със сила на пресъдено нещо, че по отношение на управляваното от Ц. Ц. стопанство не са установени нарушения на базовите изисквания за биологично пчеларство и за биологично растениевъдство, които да обосноват отказ от изплащане на полагащата му се и заявена субсидия по Мярка 11 за кампания 2017 в размер на 40 165,46 лв., респективно за извършената от административния орган в оспорения АУПДВкорекция и преизчисляване на полагащата се субсидия. При установена липса на извършени от страна на лицето нарушения, според първостепенния съд е недопустимо установяване на публично държавно вземане в размер на следващата се, но неизплатена финансова помощ на Ц. Ц. по конкретната схема за подпомагане. В контекста на изложеното, на основание чл. 177, ал. 2 АПК съдът е приел издадения АУПДВ за нищожен.

Решаващият съд е изложил и мотиви относно издаването на оспорения акт в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, т. е. за неговата незаконосъобразност. Счел е, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число сертификати за съответствие, издадени от CERES GmbH и доказателства за реализирани количества ябълки и круши, прието е за безспорно установено, че за кампания 2017 г. земеделският стопанин стриктно е спазвал изискванията за биологично земеделие, установени в Регламент (ЕО) 889/2008 и Регламент (ЕО) 834/2007 и Наредба № 4/24.02.2015 г. Прието е, че административният орган е издал оспорения акт и в нарушение на представената по реда на чл. 192 ГПК Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. ( относима за кампания 2017 г.) В тази връзка съдът е изложил мотиви, че в същата изрично се указва, че санкцията за установени нарушения в пчеларското стопанство не може да обхване растениевъдното стопанство, доколкото нарушението засяга конкретна стопанска дейност и има въздействие върху него, без да влияе върху други обособени производствени направления в стопанството, какъвто според състава е процесният случай. В контекста на изложеното и с оглед представените доказателства съдът е приел, че земеделският стопанин по безспорен начин е доказал, че е изпълнил всички специфични изисквания, за да има право на финансово подпомагане по мярка 11 Биологично растениевъдство за кампания 2017г. за отглежданите от него в условията на биологично земеделие ябълки и круши и правилото на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. не следва да намери приложение.

На последно място, съдът е изложил мотиви и за издаването на оспорения акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото на лицето не е гарантирано осъществяване правото на защита в пълен обем, не са събрани всички относими доказателства за изясняване в пълнота на релевантните факти, а представените и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове не са били обсъдени от органа, издал процесния АУПДВ. В тази връзка е приел, че актът не е и мотивиран, което е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

Независимо от изложеното и предвид посочените по горе мотиви досежно приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е прогласил нищожността на оспорения АУПДВ.

Обжалваното решение следва да бъде отменено поради следните съображения:

Спорът между страните по делото е за установеното в процесния АУПДВ за подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по Схема за обвързано подпомагане на плодове (СП основна), в случая ябълки и круши, за което Ц. Ц. е подал заявление за кампания 2017 г. Касае се за разпоредено с оспорения пред първостепенния съд АУПДВ връщане на вече платена субсидия, а не за изплащане на такава. В разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за приложение на схемите за директни плащания, се удостоверяват минимални добиви по Приложение № 5 от посочената Наредба.

Съдът е обявил за нищожен процесния АУПДВ, като неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Тя изисква да е налице влязло в сила съдебно решение, а с процесното, на което съдът се е позовал е решение № 258/03.02.2020 г. по адм. дело № 579/2019 г. на Административен съд, София област, оставено в сила с решение № 14432/20.11.2020 г. по адм. дело № 6610/2020 г. на ВАС, Пето отделение, е отменено Уведомително писмо с изх. № 02 230 6500/1159 от 15.02.2019 г. касаещо мярка 11 Биологично земеделие направления Биологично пчеларство и Биологично растениевъдство в общ размер от 40 165,46 лв. Отмяната на Уведомителното писмо от 15.02.2019 г. е само поради липса на мотиви, поради което не е налице разгледан от съд правен спор по същество за материалната законосъобразност.. В тази връзка следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че е налице неразбиране от съда на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като решението на АССО, на което се е позовал съдът не се ползва със сила на пресъдено нещо поради непроизнасяне по материалната законосъобразност на оспорения акт уведомителното писмо. В този смисъл неправилно съдът е обявил за нищожен оспорения от Ц. Ц. АУПДВ.

В касационната жалба изрично е посочено, че впоследствие след отмяната на Уведомителното писмо от 15.02.2019 г., административният орган е издал друго Уведомително писмо от 05.12.2022 г. От извършената служебна справка се установи, че е постановено решение № 513/27.04.2023 г. по адм. дело № 125/2023 г. на Административен съд, София - област, с което е отменено посоченото уведомително писмо, подадена е касационна жалба от ДФЗ и е образувано касационно производство пред ВАС, делото по което е насрочено за 20.03.2024 г.

Наред с изложеното цитираните решения на Административен съд, София - област не са относими към конкретния спор, тъй като с процесния АУПДВ е установена като подлежаща на възстановяване сума по Схема за обвързано подпомагане на плодове, като за разлика от АУПДВ, в уведомителните писма от 15.02.2019 г. и от 05.12.2022 г. касаят откази за плащане на субсидии по мярка 11, а не възстановяване на вече изплатени суми, каквато е разликата между уведомителните писма и процесния АУПДВ. Освен това и в двете уведомителните писма липсват каквито и да е мотиви относно допуснати нарушения по Схема за обвързано подпомагане ябълки и круши, а от приложения по делото Сертификат за съответствие от 26.09.2017 г. категорично е посочено, че стопанството на Цеков, в което се отглеждат ябълки и круши, е в съответствие с Регламент (ЕС) № 834/07 и Регламент (ЕС) № 889/08. Освен това в уведомителните писма се сочи обща сума за Биологично пчеларство и Биологично растениевъдство, която е 4040 165,65 лв., а изплатената сума за финансово подпомагане по Схема за обвързано подпомагане е 62 591,85 лв., респ. установената за възстановяване сума е 27 820,60 лв., което означава, че сумата от 34 771,25 лв. остава в патримониума на Ц. Ц..

Съдът е посочил само в мотивите за незаконосъобразността на процесния АУПДВ, а в диспозитива на решението съдът е обявил нищожността на акта. Мотивите на съдебното решение, в което са изложени съображения и за незаконосъобразност на акта не се ползват със сила на пресъдено нещо. Обсъждането от съда на обстоятелството, че относно произведените от Цеков ябълки и круши, отглеждането на тези насаждения са в направление Биологично растениевъдство и отговарят на всички базови изисквания на Регламент (ЕС) № 834/07 и Регламент (ЕС) № 889/08 биха били относими към преценката за изплащането на финансовата помощ, а не към коригиране на изплатената вече такава, както е сторено по процесната схема.

Посоченото в съдебното решение, че административният орган е отказал изплащане на субсидията, а Цеков е имал право на финансово подпомагане, е некоректно. Както вече се посочи оспореният АУПДВ не е за неизплатено подпомагане, а за възстановяване на вече изплатени суми по Схема за обвързано подпомагане - основна за ябълки и круши за кампания 2017 г. Последният е издаден след като е изплатена финансовата помощ по Схема за обвързано подпомагане за ябълки и круши, които се намират на територията, на която се намират и пчелините, за които става въпрос в посочените по горе уведомителни писма (не са влезли в сила) и образуваните във връзка с тях съдебни производства.

Неправилно в обжалваното решение е налице позоваване на утвърдената със заповед № РДО9 144/23.02.2017 г. от министъра на земеделието и храните Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. (относима за кампания 2017 г.), макар правилно съдът да е установил, че наличието на нарушения в направление Биологично пчеларство, те се обхващат само от това направление, като това не означава, че при нарушения по отношение на пчелините, за каквито се твърдят в уведомителните писма, като по второто няма данни да е влезло в сила поради висящо съдебно производство, не може да се санкционира другото направление Биологично растениевъдство, в частност Схемата за обвързано подпомагане, за която и в АУПДВ са посочени данни, които не сочат на извършено нарушение от страна на бенефициера и което да води до възстановяване на вече изплатена сума или на част от нея в посочения в акта размер.

В процесния АУПДВ в таблична форма административният орган е посочил кои са допустимите площи за ябълки 24,05 ха и за круши 12,82 ха, съответно отразен е необходимия добив за култура по Приложение № 5 от Наредба № 3/17.02.2015 г. изискуем за посочените площи и съотв. реализираните такива, вкл. и изискуемия се минимален добив. От тази таблица става ясно, че бенефициерът е изпълнил изискванията за производството на ябълки и круши и посочените показатели са установени от административния орган при оторизиране на финансовото подпомагане на допустими площи за ябълки 24,05 ха и круши 12,82 ха за кампания 2017 г. Приетото впоследствие от същия административен орган предвид получено писмо № 02 0400/27/#6 от 20.08.2016 г. от дирекция Растениевъдство и биологично производство и след извършена физическа проверка е установено несъответствие предвид намиращите се два пчелина, единият от които е със статус в преход, а другият със статус биологичен, но не били разграничени, както и че при проверката е установено хранене на пчелите без предварително разрешение на министъра на земеделието, храните и горите, т. е. неспазване на биологичните изисквания за направление Биологично пчеларство, но не и по Схема за обвързано подпомагане за ябълки и круши. Правилно в обжалваното решение е посочено, че съгласно утвърдената със заповед № РДО9 144/23.02.2017 г., от министъра на земеделието и храните Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. (относима за кампания 2017 г.) установяване на нарушения в направление Биологично пчеларство обхваща само това направление, не означава, че при нарушения по повод намиращите се в площите пчелини, за каквито се твърдят в уведомителните писма, не може да се санкционира другото направление Билогично растениевъдство, в частност Схема за обвързано подпомагане направление Биологично растениевъдство, в частност Схемата за обвързано подпомагане, за която и в АУПДВ са посочени данни, които не сочат на извършено нарушение от страна на бенефициера, което да води до възстановяване на вече изплатена сума в посочения в акта размер. Нещо повече от една страна административният орган твърди, че при нарушение на базови изисквания, не се изплаща 100 % от предвидената сума, а от друга страна с процесния АУПДВ е определена за възстановяване част от общата сума от 60 591,85 лв., а не цялата. По този начин актът е лишен от мотиви, от които да се установи по безспорен начин, че са допуснати нарушения при отглеждането на ябълките и крушите, а е установено от административния орган тъкмо обратното.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав възприема изложените мотиви от първостепенния съд за незаконосъобразност на акта, но предвид, че в диспозитива на решението си го е обявил за нищожен, то ще следва обжалваното решение да се отмени и въпреки, че настоящият съдебен състав възприема с някои корекции мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, ще следва да се постанови друго решение по съществото на спора на основание чл. 222, ал.1 АПК и да се отмени като незаконосъобразен оспорения от Ц. Ц. АУПДВ, посочен по горе.

Предвид изхода на спора и направеното искане от Ц. Ц., на същия следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 3 100 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 317/22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1284/2022 г. по описа на Административен съд, София област, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5927#4 от 09.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5927#4 от 09.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие гр. София да заплати на Ц. Ц. от гр. Ботевград, Софийска област направените разноски за касационната инстанция в размер на 3 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА