Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 4590 / 2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез директора на Областно пътно управление гр. Пловдив, упълномощен от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", против решение № 156/27 януари 2023 г., постановено по адм. д. № 2409/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез директора на Областно пътно управление гр. Пловдив, упълномощен от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", против заповед № 312 от 12 април 2022 г. на кмета на община Родопи, с която е одобрен: 1. ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор 17. 6, представляващ земеделска земя за процедура за промяна предназначението, в землището на с. Крумово, м. "Изворите", община Родопи, област Пловдив, за образуване на УПИ 17. 245 – производство, преработка и разфасовка на сладкарски изделия за хранително-вкусовата промишленост и обществено обслужваща дейност и УПИ 17. 247 – трафопост, за разширение на път и полски път. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Не се споделят доводите на касатора, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 128, ал. 6 ЗУТ, тъй като даденото положително становище към датата на издаване на обжалваната заповед е изтекло и не е инициирано подновяването му. Съгласно чл. 128, ал.6 ЗУТ проектите на подробни устройствени планове се съгласуват със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост – и със специализираните контролни органи като съгласуването се извършва чрез: 1. издаване на необходимите актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон; 2. издаване на писмени становища или участие на представители на заинтересувани ведомства в заседанието на експертния съвет, когато за съгласуването не се изисква издаване на акт по т. 1; в този случай, ако в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваното ведомство, се смята, че проектът е съгласуван без забележки; отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани. По делото безспорно е установено, че в хода на административната процедура по одобряване на процесния ПУП, с писмо изх. № 94-00-1998 от 16 ноември 2020 г. ОПУ Пловдив е съгласувало КТП към ПУП – ПРЗ за ПИ 40004.17.6 без забележки. В положителното становище на ОПУ е отразено да се внесе проект в следваща фаза на проектиране, което предполага и ново съгласуване с ОПУ в съответствие с чл. 8, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията. А съгласно ал. 3 разрешението за специално ползване по ал. 2 е валидно за срок от две години и се издава по образец съгласно приложение № 1, като процедурата по издаването на разрешение за специално ползване на пътищата е уредена в ал. 4 от Наредбата. Следователно правилни са изводите на първоинстанционният съд, че не се констатират нарушения в процедурата по издаване на обжалваната заповед за одобряване на ПУП. Видно от горецитираната наредба е, че редът за съгласуване на КТП към ПУП не е уреден, както и не е определен едногодишен срок на валидност на становище по приемане на КТП.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника О. Р. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, своевременно претендирани и доказани.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/27 януари 2023 г., постановено по адм. д. № 2409/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на О. Р. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ