Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 4599/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на главния архитект и на кмета на район "Оборище"-Столична община чрез процесуалните си представители, срещу решение № 931 от 14.02.2023 г. постановено по адм. дело № 4272/2022 г. на Административен съд – София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано и искат от съда отмяната му. Съответно в писмени бележки и в открито съдебно заседание заявяват претенции за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - К. С., в писмен отговор изразява становище за основателност на касационните жалби.

Ответниците – Г. К., И. Г., И. В., С. Ц. (в съдебния протокол записан Иванов) Цветарски и Т. П., чрез процесуалния си представител, както и М. Лободина, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците – Е. П., Р. К. и С. К., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. К., И. Г., И. В., С. Ц., Т. П., Е. П., Р. К., М. Лободина и С. К. срещу заповед № РА 50-120 от 08.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, предл. второ във връзка с ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план, план за регулация (ПУП-ПР) за урегулиран поземлен имот (УПИ) ХI-7а в кв. 538, по отношение на ПИ с идентификатор 68134.407.999 по КККР на район „Оборище“ и изменение на план за улична регулация между о. т. 92 и о. т. 94 с цел създаване на задънена улица в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.407.999, м. „ГГЦ Зона Г-12“, район „Оборище“ на Столична община.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и без съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Прието е, че въпросът за допуснатото от органа нарушение, изразяващо се в нередовно обявяване на процесната заповед по предвидения специален ред по чл. 135, ал. 7, вр. чл. 124б, ал. 2 ЗУТ не подлежи на обсъждане доколкото и предвид осъществената защита по съдебен ред в пълна степен, същото не представлява съществено процесуално нарушение, а има отношение единствено към срочността на жалбата. Посочено е, че не е необходимо посочването на основанието за изменението по чл. 134 ЗУТ да е посочено в заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за вече одобрен ПУП, поради което не подлежат на изследване и наличието на тези предпоставки, а единствено обстоятелствата по чл. 135, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ. Прието е, че липсата на становище от главния архитект на общината не рефлектира на законосъобразността на процесната заповед, доколкото същата е издадена от същия орган, в условията на делегирани правомощия. Обоснован е извод за постановяване на административния акт в противоречие с приложимите материално-правни норми, съобразно от събраните доказателства по делото, включително и приетото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. За да обоснове този си извод, съдът е развил мотиви за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, тъй като показателите за плътност на УПИ XXVI надвишават допустимите по ОУП показатели за плътност на застрояване, площта на имота не е достатъчна за да се изпълнят изискванията на ОУП, както и установено от вещото лице разминаване на материализираните на място граници с разположението на вътрешните регулационни линии по регулационния план.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че заявеното изменение предвижда разделяне на УПИ XI-7а с площ от 802 кв. м. и образуване на: УПИ XXV с площ 409 кв. м. и УПИ XXVI с площ 328 кв. м. в обхвата на ПИ с идентификатор № 68134.407.999 по КККР на район „Оборище“ и изменение на план за улична регулация между о. т. 92 и о. т. 94 с цел създаване на задънена улица о. т. 94а до о. т. 94б с площ 65 кв. м. за достъп до новообразуван УПИ. Устройствените показатели за УПИ XXV и сградата в него със застроена площ 114 кв. м. на три етажа плюс използваем таван са: плътност на застрояване 28%, Кинт 1,11, а за УПИ XXVI и построена в него сграда със застроена площ 221 кв. м. на 5 етажа, плътността на застрояване е 67%, Кинт 3,37. Допустимите показатели по общия устройствен план за „Зона централна със смесено застрояване „ЦЗ“ са максимална плътност на застрояване 60% и максимален Кинт 3,5, минимална озеленена площ 40%. С експертизата е установено и несъвпадение на материализираните на място граници с разположението на вътрешните регулационни линии на имота.

Правилни са правните изводи на съда за несъответствие на плътността на застрояване в новопредвидените имоти в нарушение на разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Вещото лице по допуснатата СТЕ е установило, че плътността на застрояване в УПИ XXVI, предмет на оспорената заповед, надхвърля максимално допустимата плътност на застрояване по действащия ОУП. Както правилно е установил първоинстанционният съд, административният акт за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за процесния поземлен имот е материално незаконосъобразен.

Неоснователно е единственото формулирано в касационните жалби възражение срещу кредитирането от съда на изготвеното от експерта заключение за неотговаряне на плътността на застрояване в УПИ XXVI на устройствените показатели по ОУП. И двамата процесуални представители на касаторите в съдебното заседание на 25.01.2023 г. при разпита на вещото лице приемат без възражение констатациите му по изготвената експертиза и заявяват категорично становище против назначаването на допълнителна такава по същите въпроси. В касационните жалби не се сочат различни показатели на застрояване за имотите, от които да се обоснове извод в различна насока, поради което оплакванията на главния архитект и на кмета на район "Оборище"- Столична община се явяват формални и недоказани. Поради това, изложените от първоинстанционния съд мотиви за несъответствие на предложението за изменение на действащия ПУП с предвижданията на ОУП е в съответствие с фактическата обстановка по делото.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 931 от 14.02.2023 г. постановено по адм. дело № 4272/2022 г. на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ