Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ТОДОР ПЕ. К. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 4617/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Вип-Любовище“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сандански, [улица]представлявано от управителя В. Б., подадена чрез упълномощения адв. В. В., срещу решение №2185/21.12.2022г., постановено по адм. дело №691/2022г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против решение за налагане на финансова корекция №01/311/00455/3/01/04/03, с изх. №01-2600/275 от 06.06.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е осъдил едноличното дружество да заплати на административния орган разноски в производството.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде обявена нищожността на административния акт, алтернативно прави искане с решението по същество на спора да бъде отменен административния акт като незаконосъобразен, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Б. М., в депозирана писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „Вип-Любовище“ ЕООД против решение за налагане на финансова корекция №01/311/00455/3/01/04/03, с изх. №01-2600/275 от 06.06.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. За да постанови решението си, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетото по делото основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и със съдържанието по чл. 59 от АПК, и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила.

Административния съд след извършен анализ на относимите правни разпоредби обсъдени с доказателствата по делото е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил залегналите в бизнес плана показатели, свързан с размера на приходите от финансираните дейности през проверяваните години, което води до извод за неизпълнение на поети от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на целите посочени в чл. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. Съдът е установил нарушение на т.4.12 от сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от приетата по делото СИЕ е прието, че реализираните приходи от субсидираната дейност /нощувки и басейн/ по счетоводни данни на оспорващото дружество са за 2015г. – 716.33 лева, от който за нощувки 716.33лв. и 0лв. от басейн; за 2016г. – 8 684 лева, от който 8 587.51 лева от нощувки и 96.67лева от басейн и за 2017 г. 480 лева, от който 480 лева от нощувки и 0 лв. басейн. Прието за установено е, че заложеното в бизнес плана за всяка от годините 2015 г. и 2016 г. е : за 2015 г. – 64 440 лева, за 2016 г. – 68940 лева или общо за двете години 133 340 лева. Вещото лице е посочило, че реализираните приходи от подпомагана дейност, изчислена аритметично спрямо заложените в бизнес плана стойности за две финансови години е в размер на 6.85%. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че констатираното нарушение правилно е квалифицирано по т.4.12 от договора и чл. 16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г. за което се следва финансова корекция по т. 30 от Приложение към раздел I от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР, като в случая е прието че когато реализираните приходи от подпомагана дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер на 100% от представената финансова помощ по договора, като в случая определения размер е 310 818.81 изчислен след приспадане на вече определената за възстановяване сума в размер на 73 439.44 лева.

На следващо място административния съд е приел за обоснован извода на административния орган по отношение на констатацията за неизпълнение на бизнес плана по критерии устойчива заетост, позовавайки се на доказателствата по делото и приетата по делото експертиза безспорно е установено, че размерът на изпълнение на бизнес плана по отношение на устойчива заетост за 2015 г. и 2016 г. е 50%. Въз основа на което изискването за устойчива заетост за период от 5 години е критерий за допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова корекция по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, поради което е наложена санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора, в т. ч. 38425.82лв.

Административния съд е приел за неоснователни доводите, отнасящи се до неприложимост на Правилата и относно твърдението за нищожност на административния акт, тъй като противоречи с влязло в законна сила съдебно решение №304/19.02.2018г. по адм. дело №494/2017 г. на Административен съд – Благоевград.

На следващо място първоинстанционния съд е приел, че не е изтекла давността предвидена в Регламент №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година.

Решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството факти, отнесъл ги към времевата им продължителност и по този начин е съобразил наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност.

Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.12 и т. 4.17, б. „д“ от договор № 01/311/00455 от 21.06.2012 г. задължения на касатора, както и е изчислено от експерта по назначената по делото ССЕ като средно аритметично за две проверявани финансови години в размер на 6.85% по отношение на финансовите параметри, като нарушението за финансовата година-2015г. е безспорно установено с влязло в законна сила решение и процентно изпълнение за две години по отношение на трудова заетост в размер на 50%, както и установено, че 2014г., 2015г. и първата половина на 2017г. субсидираната дейност е била преустановена, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във р. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30, т. 5 и т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на едноличното дружество е наложена финансова корекция в размер на 310 818.81 лева поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност и устойчива заетост, както и установена преустановена дейност. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г., № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11174/2019 г., № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция се установява от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба № 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри и устойчива заетост за горепосочените финансови години, което представлява неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 4.12 от договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода и устойчива заетост за проверяваните финансови години, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила.

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящ се до неправилност на становището на съда, че е спазено изискването по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. По така релевирания довод, съставът споделя ясните мотиви на административния съд, изложени в атакуваното решение, които намира за ненужно да възпроизвежда и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В допълнение следва да се посочи, че изпълнение на цитираното от касатора решение на Административен съд - Благоевград, фактическите констатации от извършените от ДФЗ – РА, административни проверки относно непостигането от бенефициера на заложените в одобрения бизнес план показатели, са определени от издателя на процесното РНФК като попадащи в хипотезата на "неизпълнение на одобрени индикатори" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, като основание за образуване и провеждане на производство по реда на ЗУСЕФСУ. Позоваването в административния акт на чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №30/2008г. на първо място не е в противоречие, с решение №2202/16.12.2021г., постановено по адм. дело №542/2021г. на АС-Благоевград, тъй като е посочено, че при АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон, но преценката за материалната законосъобразност на АУПДВ в този случая е извършена само от гледна точка на вписаното материалноправно основание за издаване на акта - чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 30 от 8.11.2008 г. и неговата обосновка от фактическа и правна страна с възприетите договорни и нормативни задължения и тяхната квалификации. На второ място цитирането в обжалвания административен акт на горепосочените разпоредби от Наредбата не представлява съществено нарушение налагащо отмяната му, тъй като производството се е развило по реда на ЗУСЕФСУ.

Изложеното от касатора, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не се приема за основателно. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд подробно и мотивирано е обсъдил идентично възражение, като изводите му се приемат за правилни и не е необходимо да се повтарят.

Неоснователни е несъгласието на касатора за изтекла погасителна давност за налагане на финансова корекция.

Твърденията пред първоинстанционния съд по отношение на давността за упражняване на правомощието за налагане на финансова корекция са разрешени правилно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, 2 от Регламент № 2988/95 – имплементират се в нормативно заложеното понятие за „нередност“ - „всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход“.

Правилно е преценено като законосъобразно оспореното решение на ДФЗ за налагане на финансова корекция, за което съдът е постановил, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели представлява „продължаваща нередност“ по смисъла чл. 3, 1, ал. 2, изр. първо от Регламент № 2988/95 и срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Само за изчерпателност на мотивите на окончателния съдебен акт може да се посочи решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-279/05, съгласно което по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността (така и в решение № 5188/17.05.2023 г. по адм. д. № 910/2023 г. на ВАС, четвърто отделение).

По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2185 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 691/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА „Вип-Любовище“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сандански, [улица]представлявано от управителя В. Б., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ