Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 1381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, срещу решение №1620 от 21.12.2023г., по адм. д.№ 770/2023г. на Административен съд София-област/АССО/, с което по жалба на М. Р. П., е отменено Уведомително писмо с изх.№01-6500/1778 от 05.04.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г. (неправилно отразено като „уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане“), и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото от М. Р. П. заявление за подпомагане с УИН23/170521/09461 и Приложение за кандидатстване по Мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2021г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - М. Р. П. чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред АССО е образувано по оспорване на Уведомително писмо с изх.№01-6500/1778 от 05.04.2023г., по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският производител /ЗП/ П. е уведомена, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане за кампания 2021г. по направление „Биологично пчеларство“ на осн. чл.14, ал.2, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е постановен от материално компетентен орган, с писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.

Съдът е счел, че в процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на АО са изключително ограничени.

Съдът е приел, че пояснения към цитираните в УП текстове на правни норми липсва, а по съществото си не представляват мотиви за постановяване на отказа.

АССО е посочил, че в придружително писмо от 09.06.2-23г. също липсват мотиви във вр. с оспорения АА.

Според съда дори и да се приеме обратната теза и изложените доводи бъдат възприети и от съда и се сметнат за мотиви на оспореното УП, то е налице несъответствие между фактически и правни основания, а това безспорно обуславя и материалната незаконосъобразност на административния акт.

Кредитирайки заключението на ВЛ К. К. по допуснатата от СТЕ, съдът е приел, че към края на ангажимента жалбоподателката е била в невъзможност да представи сертификат за произведена биологична продукция, тъй като кошерите й не са били завършили периода на своя преход, и АО трябва да е бил наясно, че към края на ангажимента кошерите няма да са преминали своя преход, още повече, че те са заявени с код за преход и не трябва да се изисква сертификат за произведена биологична продукция, след като още към датата на подаването е заявено подпомагане за биологично пчеларство - в преход, а отделно органът е бил на ясно, че по време на действието на едногодишният ангажимент този преходен период няма да е изтекъл.

Съдът е достигнал до извод, че всъщност е налице неправилно квалифициране от АО на установените факти и съответно неправилно приложение на материалноправните норми и следователно АА е незаконосъобразен като постановен в противоречие с изискванията за форма, а дори и да се приеме, че нарушенията на формата са санирани след издаването на УП, актът е в противоречие с материалноправните норми.

Решението е неправилно.

Не е спорно по делото, че в процесния случай ЗП М. Р. П. със заявление за подпомагане с УИН 23/170521/09461 от 29.04.2021г. (редакция от 18.05.2021г. относно промяна заявения код на 10 бр. пчелни семейства) е кандидатствал за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г.

На това заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни с дата на обработка 29.04.2021г., като в графа „вид грешка“ ЗП е информиран, че до края на 2021г. или до края на 2022г. (само за площи в преход) следва да представи сертификат или писмено доказателство, което да отговаря на условията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

С писмо изх.№02-230-6500/12773 от 30.11.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, М. П. е уведомена, че съгласно чл.39, т.2, б.“б“ от Наредба 4 от 24.02.2015г.,подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията от мярка 11 „Биологично земеделие“, са длъжни да представят копие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство най-късно да 31 декември 2021г., като съгласно чл.33, ал.1, т.5 от същата наредба, сертификатът или писменото доказателство е необходимо да отговарят на изискването да бъдат издадени не по-късно от 31.12.2021г., и да удостоверяват произведената биологична продукция от пчелни семейства, формиращи размера на подпомагане, в годината на издаването им.

С писмо от 07.12.2021г. ЗП е представил в ОДЗ София област сертификат за съответствие от 13.07.2021г., приложение към него, издадени от „М. С. ООД, и приложение към договор за контрол и сертификация.

С УП изх.№02-230-6500/13152 от 22.12.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, ЗП М. П. е одобрен за участие по заявеното направление от мярка 11 за 110 броя пчелни семейства със заявен код БПП 6, за пчелин рег.№1565560050, находящ се в [населено място], обл.Ловеч, за който пчелин ЗП е поел едногодишен ангажимент ( за кампания 2021г.).

При тези данни, противно на възприетото от първостепенния съд оспореният акт е мотивиран. Мотиви се съдържат както в самия акт - резултатите от извършените административни проверки на подаденото заявление за подпомагане, така и в документите, представляващи част от административната преписка по издаването на акта.

Несъответен на установените относими факти по делото е извода на АССО за неправилно приложени от АО материалноправни норми.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че приложените от АО правни основания за отказ от финансово подпомагане на П. по нейното заявление за подпомагане с УИН27/290616/88162 за кампания 2021г. са съответни на действащите материалноправни разпоредби на Наредба 4 от 24.02.2015г. (в относимата редакция).

В процесния случай, към датата на подаване на процесното заявление за подпомагане (29.04.2021г.) по отношение на биологичните дейности, изпълнявани за процесното направление е в сила нормата на чл.6, ал.4, т.4 от Наредбата (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), според която през 2021г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020г., да се удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022г. и да се поемат нови ангажименти с продължителност: една година по направление "Биологично пчеларство".

При поетия нов ангажимент от ЗП за 2021г., за дейностите по направление „Биологично пчеларство“, кандидата на осн. чл.39, т.2, б. „б“ от Наредба 4 от 24.02.2015г. (в приложимата редакция) е длъжен да приложи копие на документ съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 – поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 ноември на петата година от поемане на същото, а за новите ангажименти, поети през 2021 г., до края на поетия ангажимент.

В чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата ( в приложимата редакция) е посочено, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3 (т. е. вкл. биологично пчеларство), са длъжни: до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.

В чл.39, ал.2, б. „б“ от Наредбата ( в приложимата редакция) е посочено, че за дейностите по направление "биологично пчеларство" кандидатите за подпомагане по мярка "Биологично земеделие" прилагат следните документи: копие на документ съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 – поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 ноември на петата година от поемане на същото, а за новите ангажименти, поети през 2021 г., до края на поетия ангажимент.

Тази специфична нормативна уредба, касаеща поети нови ангажименти само за 2021г., въвежда задължение за ЗП М. Р. П. до края на поетия едногодишен ангажимент за 2021г. да представи в ДФЗ-РА сертификат или писменото доказателство удостоверяващо произведена биологична продукция.

За горното задължение Р. е била предупредена както при извършените автоматични проверки при подаване на заявлението за кандидатстване с подписването на резултатите от същите на 29.04.2021г., с писмо изх.№02-230-6500/12773 от 30.11.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, и изрично на стр. 2 в УП изх.№02-230-6500/13152 от 22.12.2021г.

Посоченият от ЗП в заявлението код на биологична дейност БПП-6- „За биологично пчеларство в преход“ по чл.7, ал.1 от Наредбата, предвид разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата ( в приложимата редакция) предполага преминаване към биологично земеделие (период на преход), направление „биологично пчеларство“-каквато е целта на помощта за изпълняваната дейност за преходния период, до края на 2021г., за удостоверяване на което ЗП е длъжен да представи в законовия срок документите по чл.39, т.2, б. „б“ от Наредбата.

Представеният от ЗП П. в ОДЗ София област сертификат за съответствие от 13.07.2021г., не удостоверява произведена вече биологична продукция до края на поетия ангажимент, при което законосъобразно АО е приложил разпоредбата на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. (в приложимата редакция), визираща хипотезата на неотпускане на финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл.6, ал.2 за съответното направление, когато не е представен в предвидените срокове някой от документите по чл. 39 от Наредбата.

Решението на първата инстанция е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Всички относими факти за спора са били налични в приетите по делото доказателства, поради което използваното от съда доказателствено средство - заключение на вещо лице е било безпредметно и в противоречие с разпоредбата на чл.159, ал.1 ГПК. Мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви. Съдът приема, че актът е издаден при липса на мотиви, след което приема, че този порок е саниран с издаването на същия акт.

При безспорно установените факти относими към спора по делото решението на АССО трябва да бъде отменено като неправилно и се постанови друго по съществото на спора, с което подадената от М. Р. П. жалба против Уведомително писмо с изх.№01-6500/1778 от 05.04.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г., бъде отхвърлена поради нейната неоснователност.

С оглед изхода на спора и претендираните разноски, в полза на Държавен фонд-земеделие следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 270 лева., от които 70 лв. платена държавна такса и по 100 лв. разноски за защита от юрисконсулт за всяка съдебна инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1620 от 21.12.2023г., по адм. д.№ 770/2023г. на Административен съд София-област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Р. П. жалба против Уведомително писмо с изх.№01-6500/1778 от 05.04.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г.

ОСЪЖДА М. Р. П. ЕИК 7412267372, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски в размер на 270 лв. (двеста и седемдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ