Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 4756/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Т. против решение № 425/7.03.2023г. постановено по адм. д. № 1586/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № ЗРИ-344 от 26.05.2022 г. на кмета на район Източен община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1, чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2, чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Външна стоманобетонна стълба към съществуваща жилищна сграда“ с идентификатор 56784.525.3 изградена от бетонова стълбищна площадка и стъпала с приблизителни размери 5 м х 1.20 м, построена в имот общинска собственост ПИ с идентификатор 56784.525.296, по КККР на гр. Пловдив, в УПИ I – 525.291, комплексно жилищно строителство, кв. 1 нов по плана на кв. „Ландос“ с административен адрес: гр. Пловдив, ул. Крайречна № 6, зад блок 4050, в 7-дневен срок от съобщаване на настоящата заповед и всеки следващ работен ден от служители на общинската администрация на район “Източен“ със съдействието на органите на полицията.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – кмета на район Източен, община Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Установено по несъмнен начин по делото е, че описаният строеж е незаконен по смисъла на 225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

С оглед местоположението на строежа /разположен върху имот общинска собственост отреден за озеленяване върху който не е отстъпено право на строеж/ и годината на извършването му /2018г./, не може да се приложи нито една от хипотезите за търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. И четирите хипотези изискват строежът да е допустим по правилата и нормативите към момента на изграждането му. Изграждането му върху общински имот отреден за озеленяване, го прави недопустим съобразно строителните правила и нормативи. Годината в която е изграден не попада в нито един от четирите периода по посочените правни норми. Следователно същият не може да бъде характеризиран като търпим строеж. Правилно е разпоредено същият да бъде премахнат.

Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Пловдив е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425/7.03.2023г. постановено по адм. д. № 1586/2022г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ