Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 1480/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. М. срещу Решение № 5537/07.09.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. дело № 9870/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. М. против Решение № 445/20.09.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД; Комисията), Петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че Ю. М. М., А. З., Г. И. Д., Т. К. А. не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо А. А. М. по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., признаци раса, етническа принадлежност, произход и религия и последният е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Иска същото да бъде отменено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от адв. В..

Ответникът по касация - Комисия за защита от дискриминация в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Комисията се представлява от юрк. С..

Ответникът по касация Ю. М. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Ответникът по касация А. М. В. не излага становище по касационната жалба.

Ответникът по касация Г. И. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. Д. се представлява от адв. Б..

Ответникът по касация Т. К. А. в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и като такова, иска да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № 445/20.09.2022 г. на КЗД, постановено по преписка № 187 по описа на Комисията, с което е: 1. Установено, че ответната страна Ю. М. М. - управител на Ч. И. ЕАД (в процесния период), не е осъществил дискриминация по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., признаци раса, етническа принадлежност, произход и религия по отношение на А. А. М..; 2) Установено, че ответната страна А. З. - ландшафтен архитект към депо за неопасни отпадъци кв. Суходол при Ч. И. ЕАД, не е осъществила дискриминация по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., признаци раса, етническа принадлежност, произход и религия по отношение на А. А. М..; 3) Установено, че ответната страна Г. И. Д. - експерт ЗБУР в Ч. И. ЕАД, не е осъществил дискриминация по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., признаци раса, етническа принадлежност, произход и религия по отношение на А. А. М..; 4) Установено, че ответната страна Т. К. А. - началник смяна в Ч. И. ЕАД (в процесния период), не е осъществил дискриминация по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., признаци раса, етническа принадлежност, произход и религия по отношение на А. А. М..

За да отхвърли жалбата на А. А. М., първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че М. не е доказал факти, от които да може да се направи безспорен извод, че ответниците са го третирали по начин по - неблагоприятен от останалите работници в дружеството - работодател при упражняване правото му на труд и причината за неравното третиране е обективно наличие у жалбоподателя А. М. на поне един защитен признак, поради което не е преодоляна първоначалната доказателствена тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. Посочил е, че в хода на производството не е установено по отношение на А. А. М. да е бил осъществен и тормоз по смисъла на 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

Така постановеното решение е правилно.

Фактическата обстановка установена от съда съответства на събраните по делото доказателства.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, без да са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Към изводите на съда настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като целта е да се препятства и санкционира всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

За да е налице пряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия ѝ състав: 1). по - неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т. нар. сравнител; 3). по - неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно - следствена връзка между по - неблагоприятното третиране и защитения признак, като по - неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Следователно не е достатъчно само да се установи по - неблагоприятно третиране за да е налице дискриминационно поведение по смисъла на закона.

От горното се извежда извод, че за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия съставя на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Тук е мястото да се отбележи, както обосновано го е направил първоинстанционният съд, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., определяща разпределението на доказателствената тежест в производството пред КЗД, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени по твърдените от касатора признаци раса, етническа принадлежност, произход и религия. Нещо повече първоинстанционният съд правилно е посочил, че дори и да се приеме, че е налице неравно третиране, а именно М. да е бил по - зле третиран от някои свои колеги, то нито от ангажираните гласни доказателства в първоинстанционното производство, нито от събраните в административното производство писмени и гласни такива може да бъде обоснован извод, че причина за това са неговите раса, етническа принадлежност, произход или религия, респективно липсва доказана пряка причинно следствена връзка между неблагоприятното третиране и някой от посочените защитени признаци, което от своя страна и води до липса на твърдяното дискриминационно поведение, както правилно е заключил административният съд, отхвърляйки подадената пред него жалба срещу постановеното от КЗД и оспорено пред него решение.

Предвид липсата на доказаност на твърдяната от А. М. дискриминация спрямо същия по заявените от него признаци изложените в касационната жалба съображения, че е пренебрегната практиката по чл. 14 от Конвенцията (забрана за дискриминация) и чл. 1 от Протокол № 12 (обща забрана за дискриминация) са неоснователни. П. К. А. Муртаза не е изложил убедителни твърдения и не е подкрепил същите с доказателства, за да се направи обосновано предположение, че е налице дискриминация по твърдените от него защитени признаци и доказателствената тежест да се докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен да се прехвърли върху ответната страна.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация Г. И. Д. за присъждане на разноски се явява основателна и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК следва да бъде уважена в доказан по делото размер - 1500 лв., договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5537/07.09.2023 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 9870/2022 г.

ОСЪЖДА А. А. М., [ЕГН] да заплати на Г. И. Д., [ЕГН] сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА