О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60229

София, 14.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на ……………. декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Д. Д.

при секретаря ..................................................................... и с участието на прокурора ................................................., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 933 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.

Образувано е било по молбата от 12.V.2020 г. на Г. Й. Ш., подадена чрез негов процесуален представител по пълномощие, с предмет: „допълване“ на постановеното по настоящото дело определение № 155/12.ІІІ.2020 г. в частта му за разноските, като всеки един от ответниците – Н. Н. Ч., Н. С. М., П. П. Е. и С. Р. Д., бъде осъден да му заплати по 1 950 лв., а ответникът РПК „Наркооп“, [населено място] – сума в размер на 2 600 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в касационното производство.

Молителят сочи, че с оглед изхода на производството и своевременно ангажираните от него доказателства за сключени пет договора за правна помощ и заплатени въз основа на тях адвокатски хонорари в претендираните с настоящата молба размери, има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото е сторил такива за организиране на защитата си по подадените от всеки от петимата касатори касационни жалби срещу въззивното решение.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбата – Н. С. М., П. П. Е. и С. Р. Д., чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК – Пловдив, възразяват по допустимостта на искането, претендирайки за оставянето му без разглеждане, а по същество – инвокират довод, че би било „крайно несправедливо“ с оглед причините за развитието на производството да бъдат осъдени за разноски в касационната инстанция. В условията на евентуалност, в случай че молбата бъде счетена за основателна, релевират възражение за прекомерност на претендираните адвокатски хонорари с искане същите да бъдат „редуцирани“ до 100 лв. за жалбоподател.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбата – РПК „Наркооп“, [населено място], и Н. Н. Ч., в самостоятелно депозирани, но по същество напълно идентични, писмени отговори, чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК – Пловдив, навеждат доводи, че молбата в действителност е за изменение, а не за допълване в частта му за разноските на определението по чл. 288 ГПК, при липса на представен от ответника по касация списък по чл. 80 ГПК, без обаче да твърдят нейната недопустимост, а единствено обосновавайки неоснователост на искането. Както и останалите ответници по молбата, релевират възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, аргументирано с липсата на фактическа и правна сложност на делото и „обема от дейности, извършени в хода на процесуалното представителство“, с искане претендираните адвокатски възнаграждения да бъдат „значително“ намалени и определени в минималните размери според Наредба № 1/09.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар настоящата молба да е постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.5.2020 г.) и от легитимирана страна – ответник по касация в производството по чл. 288 ГПК, същата ще следва да се преценява като процесуално недопустима.

Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:

С определение № 155/12.ІІІ.2020 г. по настоящото търговско дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 350 на Пловдивския апелативен съд, ТК, II-ри с-в, от 04.X..2018 г., постановено по в. т.д. № 363/2018 г. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски, каквото в настоящия случай се съдържа във всеки един от подадените отговори на трите касационни жалби.

Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. т. 8 и 9 от Тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението, респ. определението, в частта му за разноските. Но молбата за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. След като в процесния случай тричленният състав на ВКС още с постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение № 155/12.V.2020 г. се е произнесъл по искането за дължимите в полза на ответника по касация Г. Й. Ш. разноски, формулирайки извод, че по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК същият писмено е възразил чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от АК – Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за касационното производство, вкл. изплатен адвокатски хонорар, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени, респ. досежно техния размер, то настоящата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК (с вх. № 11164/12.V.2020 г.) за присъждане на разноски за същото касационно производство няма вече естеството на такава за допълване, а е за изменение на същото определение, слагащо край на касационното производство.

Най – късно до приключването на последното заседание пред съответната инстанция, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя списък на разноските. Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран съдът от съответната инстанция, чрез посочване на вида и размера на разноските, независимо дали те са направени в тази и/или предходна/и инстанция/и. Същевременно, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, респ. определението в частта за разноските, съгласно чл. 80, изр. 2-ро ГПК, доколкото тази разпоредба установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските, в какъвто смисъл са дадените в т. 8 на ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Ирелевантно за допустимостта на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е на какво обстоятелство се дължи изводът на касационната инстанция, мотивирал я да откаже да присъди разноски в производството пред себе си.

В случая, списък на разноските не е представен от ответника по касация, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК ще следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 11164/12.V.2020 г. на Г. Й. Ш., от [населено място], обл. Пловдив, за изменение на постановеното в производство по чл. 288 ГПК по настоящoто търговско дело определение № 155/12.ІІІ.2020 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.