О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60811

София, 14.12. 2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2229 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез адвокат В. Ф., срещу въззивно решение № 260064/02.03.2021 г., постановено от Русенски окръжен съд по въззивно гр. д. № 586/2020 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Насрещната страна Г. Й. Д., чрез адвокат Л. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. Р. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, отхвърлил иска на Д. Д. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Г. Д., на осн. чл. 59, ал. 9 СК. Осъдил Д. Д. да заплати на Г. Д. сторените пред въззивната инстанция съдебноделоводни разноски.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между Д. Д. и Г. Д. е бил сключен граждански брак, прекратен по взаимно съгласие с решение от 18.01.2019 г. на Русенски районен съд, влязло в сила. Страните имат две деца – К. (роден ..... г.) и Г. (роден .... г.). С утвърденото от бракоразводния съд споразумение упражняването на родителските права спрямо по-голямото дете е предоставено на бащата, а спрямо по-малкото – на майката. Съдът е отбелязал, че от влизане в сила на решението за развод по взаимно съгласие до предявяване на иска по настоящото производство са минали шест месеца, като за този период не е настъпила трайна и съществена промяна на обстоятелствата, която да обосновава промяна на утвърдения режим на упражняване на родителските права. Съдът е установил, че по време на брака майката не е работила, а се е грижила за децата, като таткото е осигурявал материално семейството. Д. започнала работа след развода. Заедно с детето Г. живее на квартира, в жилището има всичко необходимо за отглеждането на малкото дете. Макар доходите й да не са големи, успява да покрива разходите си и тези на детето, като макар и със забава, заплаща издръжка и за по-голямото дете. При отглеждането на Г. има подкрепата и на родителите си. Майката не препятства режима на лични отношения на детето с баща му. Възрастта на детето изисква грижи и от двамата родители, но приоритетна роля в отглеждането, възпитанието и формирането на базисните му психологични ценности следва да има именно на майката. Детето има силна емоционална връзка с по-големия си брат. Отказало е да говори пред социалните работници за татко си. Съдът е отбелязал, че по време на брака между страните майката Д. е провела лечение в ЦПЗ – Русе за периода 11.09.2018 г. – 11.10.2018 г. с диагноза “реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“. Приел за установено, че при приема й в центъра тя е била с физически рани по лицето, травматични очила, кръвонасядания по горните крайници. Установил, че Д. е била обект на словесна и физическа агресия от страна на Д.. Прието е, че преди развода Д. е нанесъл на Д. тежък побой, което наложило и провеждане на лечение в болнично заведение. Установява се, че след развода по-голямото дете живее с баща си в семейното жилище; отказвало е контакти с майка си. Съдът приел, че Д. притежава нужната отговорност и загриженост към потребностите на детето, изградила е силна емоционална връзка с него, грижи се адекватно за Г.. Приел, че не са доказани твърденията на Д., че майката употребява алкохол и страда от психическо заболяване, което й пречи да упражнява пълноценно родителските права. Посочил още, че с приетата пред първата инстанция психологична експертиза категорично се установява, че няма констатирани маркери на психично разстройство у нито един от двамата родители. Не са доказани твърденията на бащата за агресивно поведение на майката спрямо детето, нито има индиции по делото за такова поведение. Посочено е още, че таткото разполага с по-добри материални възможности, но това обстоятелство не е ново – така е било и преди развода, като същевременно сам по себе си този факт не може да доведе до изменение на определените мерки. Като се позовал на приетата по делото експертиза, съдът приел, че изразеното желание на бащата да упражнява родителските права и спрямо по-малкото дете, е само външен повод за намеса и регулиране на живота на майката. Отбелязал, че проявите на агресия от страна на бащата, стремежът му да контролира и регулира живота на майката, както и невъзможността му да се справи с нежеланието на по-голямото дете да осъществява срещи с майка си, са негативен атестат за неговите нравствени и възпитателски качества. Съобразено е и становището на експертите, че промяна на установеното положение би довела до покачване на напрежението, това не би било от полза за детето Г. и изменение на мерките поражда риск детето да страда.

Касаторът твърди, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол поради това, че е очевидно неправилно. Повдигнати са три групи въпроси, за които се твърди, че са произнесени в противоречие с практика на ВКС или са от значение за точното прилага на закона, както и за развитието на правото, а именно: първата група са въпроси, свързани с правилното разрешение изобщо на спора по чл. 59,ал. 2 СК, а не на твърдяните и евентуално установени промени до даване ход на устните състезания по първото дело, с което първоначално са определени родителските права и мерките на лични контакти; втората група са множество въпроси по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 КТ – един и същи по смисъла си; третата група въпроси са свързани с оплаквания за допуснати други процесуални нарушения от съда – за мотивирането на въззивното решение и дейността на въззивния съд; относно допускането на тричленна експертиза и задължението на съда да даде правната квалификация на иска.

Първо, следва да се изясни, че предмет на настоящото дело не е на кого да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето Г., а дали е налице промяна в обстоятелствата, имащи отношение към въпроса за упражняването на родителските права и мерките, свързани с това, която промяна да е настъпила в случая след 15.01.2019 г., когато са проведени устните състезания по спора пред съда, одобрил споразумението между родителите. Д. Д. е подал искова молба по чл. 59, ал. 2 СК на 22.07.2019 г., в която навежда множеството твърдения за времето от брачния живот на страните – отпреди брачното дело и след това - до 15.01.2019 г. Надлежно заявени са само следните обстоятелства – майката не плаща в срок необходимите за Г. суми за неговата детска градина, поради което бащата погасил задължението на 01.03.2019 г.; започване на работа от бащата на 01.03.2018 г. като втори капитан на кораб с месечна заплата от 3055,00 евро месечно; неполагане на необходимите грижи от майката; възпрепятстване контактите на детето Г. с бащата, като майката не зареждала своевременно часовника – телефон на детето; влошаване на отношенията между майката и детето, след като тя не му позволила да остане вечерта в дома на бащата в деня, в който брат му К. празнувал рождения си ден.

За промяна на веднъж постановеното по чл. 59, ал. 2 СК относно родителските права и мерките на лични отношения е нужно да се установи трайно, а не спорадично, изменение в обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение или измененията в обстоятелствата да произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Промяната трябва да е от такова естество, че както е изяснено в ПП №1-1974-ВС РБ, да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочи на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило цялостното положение на детето при евентуално ново разрешение. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики; същественото е дали обстоятелствата се отразяват на цялостното положение на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.

При така направените разяснения, неотносими се явяват за резултата по спора въпросите, които нямат отношение към наведените твърдения за изменение на обстоятелствата след 15.01.2019 г., а именно: кои са критериите са предоставянето на родителските права на родителя и кой случай е “изключителен“ и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС № 1/1974 г.; при определяне на обстоятелствата по т. V на Постановление № 1/12.11.1974 по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС в частта им задоволява ли родителят основните жизнени потребности на детето и гарантира ли сигурността и безопасността му, следва ли да се съобразява размера на линията за бедност на страната, определян с акт на МС, както и размера на сумите според възрастта на детето, установен с чл. 50, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (доходите на бащата са по-високи спрямо майката и към 15.01.2019 г.); за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живее; за критериите, въз основа на които при постановен развод на съпрузите съдът преценява на кого от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – позовава се на Постановление № 1/12.11.1974 по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС и решение № 26/10.02.2014 г. на ВКС по гр. д № 4994/2013 г., III г. о.

Последният въпрос от тази група - обуславя ли се интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/1974 г., освен това предполага извод по същество, а не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който съдът преценява дали да допусне касационно обжалване в процедурата по чл. 288 ГПК.

На въпроса допустимо ли е в производството за изменение на предоставяне упражняването на родителски права да се ценят показания на свидетели, които установяват събития, случили се преди решението на съда за предоставянето на родителските права, и следва ли същите да се считат за относими към предмета на спора, ако показанията сочат трайни личностни характеристики на родителя, спрямо който се иска отнемане упражняването на родителски права, в продължение на изложеното по-горе относно предмета на спора по чл. 59, ал. 9 СК, отговорът е отрицателен. Вярно е, също така, че съдът е разгледал всички твърдения на самия Д. – и тези, които са нетоносими към въпроса за изменение на обстоятелствата след първоначалното решение по чл.59, ал. 2, но същественото е, че е установил липсата на промяна в обстоятелствата, които да налагат родителските права спрямо детето Г. да бъдат предоставени на бащата.

Следващите въпроси, по съществото си са все за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, само, че зададени по различен начин: следва ли въззивният съд съгласно чл. 271, чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните; следва ли въззивният съд да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба оплаквания, касаещи правилността и допустимостта на първоинстанционното решение; следва ли съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Повдигнатите въпроси са от значение по всяко исково производство, но в случая не се установява поддържаното от касатора противоречие с посочените решения на ВКС. Съдът е дал отговор на всички повдигнати доводи и възражения, които са относими към спора.

Въпросът дали е допустимо при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., въззивната инстанция да не излага самостоятелни мотиви, които да отразяват собствената й правораздавателна дейност, в случая е неотносним, защото въззивният съдебен акт съдържа пълни, точни и ясни съображения, както по фактическите изводи, така и по правните заключения на втората по ред инстанция по същество. Съдът сам е обсъдил доказателствения материал по делото, както и релевантните доводи и възражения на страните, сам е формирал и обосновал изводите си.

Въпросът отнася ли се до въззивния съд задължението за определяне на правната квалификация, както и трябва ли и той да извърши самостоятелна преценка на същата, не е ясно в каква връзка се поставя – няма спор, че производството по делото е по чл. 59, ал. 9 СК и така е разгледан спорът и от двете инстанции; окръжният съд е потвърдил решението на районния съд като резултат. Касаторът не твърди, че приложимата материалноправна норма е друга, различна от тази, възприета от районния и от окръжния съд.

Въпросът длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза, е поставен във връзка със заключението относно родителския капацитет на двамата родители. Както стана ясно, той е вече преценен към 15.01.2019 г., така че каквото и да е разрешението по поставения правен въпрос, той няма да се отрази върху крайния резултат по спора.

Въззивното решение не е очевидно неправилно, като касационната инстанция, предвид предмета на спора, и сама служебно прецени изцяло неговата правилност, като не намира основания за допускане на касационно обжалване.

Съдът намира за нужно да укаже, че бързото приключване на съдебния спор е също в интерес на детето. Съдебните спорове, участието на детето в подобни процедури, търсенето на външна намеса при всяко разногласие, могат да провокират тревожна и невротична симптоматика, която да се отрази сериозно върху психическото и личностното оформяне на детето. Родителите следва да имат за своя основна грижа и цел физическото, психическо и емоционално здраве на детето си, поради което споровете им във връзка с отглеждането му, не бива да стават достояние на детето, а веднъж взетото решение да бъде представяно като общо и изпълнявано; да не изпадат в дребнавост, а с разбиране и чрез диалог да разрешават възможните проблеми при осъществяване режима на лични отношения. До съдействие на органите на полицията или съда трябва да се прибягва само, когато средствата за убеждение и въздействие се оказват безрезултатни и, когато явно интересите на детето налагат незабавно изпълнение. При разногласия, които не могат сами да разрешат да търсят подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”, с чиято помощ да съобразят и своето поведение.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260064/02.03.2021 г., постановено от Русенски окръжен съд по въззивно гр. д. № 586/2020 г.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. да заплати на Г. Й. Д. сумата в размер на 1000 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: