Р Е Ш Е Н И Е№ 73
гр. София, 05.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Р. Я.
при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 679 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх. № 309759/03.11.2022 г., подадена от Ю. Б. Х., чрез адвокат Г. И., срещу решение № 262968 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 3330/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20277941 от 16.12.2020 г. по гр. д. № 29509/2019 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска на Ю. Б. Х. срещу В. С. С. за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лв. за нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г. коментар във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.05.2019 г., до окончателното плащане. Първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., е влязло в сила, като необжалвано.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че мотивите на обжалваното решение не кореспондират нито с фактическата обстановка, нито с приложимото право; доказателствата и изявленията на страните са обсъдени и тълкувани избирателно, непълно и превратно; направени са нелогични и неправилни изводи и оценки относно съдържанието, характера, същността и значението на процесната публикация и използваните в нея думи и изрази; пренебрегнати са морално-етичните норми на общуване, както и установената съдебна практика. Х. аргументирано излага какви неимуществени вреди е претърпял в резултат на изявленията и твърденията на В. С., за които вреди претендира обезщетяване по реда на чл. 45 ЗЗД в размер на 7000 лв.
От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба.
С определение № 2827 от 04.10.2023 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Относно границите на правото на изразяване и разпространение на свободно мнение, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в решение № 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г. на ВКС, І г. о.
В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба, а насрещната страна счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:
Въззивният съд е съобразил, че с исковата молба Ю. Х. претендира претърпени неимуществени вреди от изнесени неверни и клеветнически твърдения и квалификации в публикация във фейсбук страницата на ответника на 01.10.2018 г., която впоследствие била възпроизведена, разпространявана и обсъждана и съдържала обиден и клеветнически характер по адрес на ищеца, която го засегнала и му причинила сериозни неимуществени вреди; публикацията била достъпна и посочвала имената, псевдонима и други изрази, които безспорно идентифицирали ищеца, като: „продуцентът на предаването Ю. Х.“, „Д.“, „Ю.“ и т. н. В уводната част В. С. направил встъпление, касаещо бившия репортер Д. В., но по-нататък били направени и изявления, подробно описани в исковата молба, като например: „Нямаше да взема отношение към случая, ако в обширно интервю продуцентът на предаването Ю. Х. (с нежния прякор „Д.“) нагло и арогантно не се беше обяснил, упреквайки за гафа всички други, само не себе си.“; „Задължително изискване при подбора ли е нестандартна сексуална ориентация, природна наглост и амбициозност, да си подлец и манипулатор...?“; „Защо не е „освободен“ и операторът?“; „...Освобождава се човек, който не е на трудов договор, което подсказва за укриване на данъци и осигуровки“; „При такъв екип колко души е „изгорило“ ...Господари на ефира“ със скалъпени пошли обвинения и очерняне на лични и фирмени репутации, включително и на политици?“, „Става въпрос за разпространение на лъжа и манипулация в милиони български домове“; „Къде е СЕМ? Или „Господари на ефира“ не е лъжица за техните устни“ и „Докога с манипулации, крясъци, подвиквания, дебелашки шеги и порно балет ще ни внушават ежедневен нихилизъм, че България е „уникална държава“ и едва ли най-доброто, което човек може да направи е да я напусне“, „Докога нагло и самодоволно хора без грам морал, ще претендират да са единствени блюстители на истината и кръстоносци за справедливост? В интервюто си Ю. казва: „нашата философия е една, на повечето медии - друга”. Не, Ю., вашата философия е „друга“. Философията на скункса. Философия на подлостта, безсрамието и лъжата“.
Съдът е приел, че наличието на подобна публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ и нейното съдържание се установяват от съставения на 16.11.2018 г. констативен протокол от нотариус И. И.-Ж.. peг. № 701 от РНК. От представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че публикацията е била разпространена от редица електронни издания - bliz.bg, novinite.bg, blagoevgrad24.bg, olitikavplovdiv.com, zovzaistina.com, slivensega.wordpress.com, radiovox.bgq dnes.bg, actualno.com, pik.bg, news.bg, big5.bg. Визирал е, че спорно по делото е дали изявленията, на които се позовава ищецът, са направени от ответника, съставляват ли неправомерно поведение, нанесло неимуществени вреди на ищеца, чието обезщетяване се цели по реда на чл. 45 ЗЗД.
Софийски градски съд е изложил, че вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право на обезщетяване за вреди, следва от страна на ищеца да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето-изпълнител на действието (която се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното деяние вреди и причинно-следствена връзка между него и вредите, които се цели да се обезщетят. Законът изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията. Във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали определено изказване, освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан със засегнатото лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти.
Според въззивния съд, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 КРБ, като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право, и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 КРБ и чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията. Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия, и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице. Клеветата представлява съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение по чл. 39-41 КРБ, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Разсъжденията на дадено лице ще ангажират отговорността на автора си само ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. В подкрепа на тези си съждения въззивният съд е визирал практика на ВКС.
Като се е позовал на практиката на ВКС, Софийски градски съд е приел, че при преценка основателността на предявения иск мненията и оценките, изказани от ответника, не подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват единствено коментар на факти от обективната действителност и изразяват гледната точка на автора си за тях. Такива публикации могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави, само ако реално представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения или стопански живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството и честта й.
Относно думите и изразите, на които се позовава ищецът, за да ангажира отговорността на ответника В. С., въззивният съд е споделил изводите на Софийски районен съд, че процесната публикация е била провокирана от конкретен случай, разследван от предаването „Господари на ефира“, като от съдържанието на публикацията е видно, че в нея не са използвани изрази с обиден характер, съобразно утвърдените в обществото морално-етични норми на общуване. Заключил е, че сами по себе си квалификациите „нежен прякор“ и „Д.“ нямат унизителен характер и не са вулгарни, като с тях не се засягат честта или достойнството на адресата. Приел е за установено от разпита на свидетелите пред СРС, че „Д.“ е прякор, с който ищецът е известен сред близките си, в обществото и в професионалните среди. Посочил е, че дали ответникът го смята за „нежен“, е въпрос само на негово лично мнение.
Според въззивния съд, в останалата част от публикацията са зададени въпроси и е изказано лично мнение на В. С., които не са насочени персонално към ищеца, а касаят предаването „Господари на ефира“ и неговия екип. Липсва внушение спрямо ищеца и при въпроса „Известно ли ви е, че ръководителят подбира изпълнителите по свой образ и подобие?“, тъй като в цялото изказване са говори най-общо за ръководител и за продуцент на предаването, като дори да се приеме, че е общоизвестен факт, че ищецът е такъв, няма данни дали той е единственият продуцент и ръководител на посоченото предаване, каквито мотиви е изложил и СРС.
Предвид така изложеното, Софийски градски съд е намерил, че изказаното мнение на В. С. в неговия фейсбук профил не съставлява противоправно деяние, извършено с цел да се накърни честта или достойнството персонално на ищеца, не е неприлично, вулгарно или цинично и не съдържа унизителни, позорни разсъждения за качествата на ищеца, поради което не може да се приеме за обида. Цитираното изказване представлява по-скоро изразяване на лично мнение и оценка на ответника във връзка с продуцираното от ответника предаване „Господари на ефира“. От приетите по делото доказателства, в тяхната цялост, не се установява ответникът да е целял да накърни честта, достойнството или доброто име на ищеца или да го унизи публично с посоченото изказване. Субективната интерпретация на фактите от едно или друго лице не може да е предмет на клевета. Освен това не е налице разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство в изложения по-горен смисъл. Мнението на В. С. касае личната оценка на коментатора по повод конкретен случай в предаването „Господари на ефира“, която не съставлява изнасяне или разгласяване на позорящи ищеца Ю. Х. обстоятелства. Изявленията на ответника, дори да са натоварени с негативна оценка, са израз на правото му свободно да изразява собствено становище по определени въпроси. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съдебен състав, че съгласно съдебната практика публичните личности трябва да понасят негативна оценка, тъй като по отношение на тях границите на допустимата журналистическа или гражданска критика са по-широки. Визирал е, че тъй като става въпрос за субективно мнение и оценка, тяхната истинност не подлежи на проверка и доказване за правилност или вярност. Съдържанието им зависи единствено от общественото и лично съзнание и морала на автора при упражняване на конституционно признатото му право на лично мнение.
Настоящият съд намира следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Налице е утвърдена практика на ВКС по чл. 290 ГПК (напр.: решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. 1251/2012 г., ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., ІІІ г. о., решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г. о., решение № 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г., І г. о., споделяна и от настоящия съдебен състав, в която е прието следното:
В чл. 39-41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в нарушение на общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай че са неверни, издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или електронни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС, като взе предвид горното разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, намира въззивното решение за неправилно. Въпреки че Софийски градски съд формално се е позовал на релевантните правни норми и съдебна практика, същите не са съотнесени адекватно към фактическата обстановка по делото. Съображенията на ВКС за такъв извод са следните:
В случая по делото не се спори и се установява, че на 01.10.2018 г. В. С. е направил публикация във фейсбук профила си, която е била провокирана от поведението на Д. В. - репортер на предаването „Господари на ефира“, който е симулирал побой над себе си по време на осъществяван от него репортаж, излъчен в телевизионното предаване „Господари на ефира“. Текстът на публикацията е свален от фейсбук профила на ответника и разпечатан, като за целта е съставен на 16.11.2018 г. констативен протокол от нотариус И. И.-Ж. (№ 701 в регистъра на НК). Самият ответник, с отговора на исковата молба, не отрича авторството и съдържанието на представената публикация, а оспорва иска по съображения, че същият почива „на нищо друго, освен на изкривена, субективна и крайно пресилена негативна интерпретация на казаното“ от него; твърди, че всичко казано от него „представлява оценка в обществената дискусия“; че коментира навсякъде, както „и в този текст, само постъпки и прояви, изцяло в обществен, а никога в личен план“, като излагането на мнения и оценки относно поведението на ищеца, като продуцент на публицистично предаване, и съдържанието и стандартите при създаване на предаването е право, защитено от КРБ. Заявените по-късно оспорвания относно авторството на публикацията са направени извън сроковете по ГПК и са преклудирани.
В публикацията В. С. изказва възмущението си от манипулативното поведение на репортера, като същевременно се обръща към продуцента на предаването Ю. Х.. Като стилистичен похват, в публикацията са използвани риторични въпроси (това се признава от ответника и в отговора му на исковата молба; в този смисъл е и изразът „няколко въпроса, на които отговорите се носят от вятъра“), т. е. въпроси, които не предполагат отговор, тъй като го съдържат в себе си.
По становище на настоящия съд, цялостното внушение на публикацията е, че тя е насочена не само срещу предаването „Господари на ефира“, но и лично срещу Ю. Х.. Като сочи манипулацията на В., ответникът формулира, на първо място, следните риторични въпроси: „За първи път ли В. грозно манипулира репортаж и какво би станало, ако нямаше охранителни камери в склада? Какви са критериите за подбор на репортерите на предаването и има ли други такива като В.? Задължително изискване при подбора ли е (1) нестандартна сексуална ориентация, (2) природна наглост и амбициозност, (3) да си подлец и манипулатор, (4) известно ли ви е, че ръководителят подбира изпълнителите по свой образ и подобие? Ако това са критериите, които налага продуцентът на предаването, дали самият той не е такъв?“. Доколкото още в началото на публикацията В. С. сочи като продуцент на „Господари на ефира“ именно (и единствено) ищеца, очевидно Ю. Х. е и ръководителят и продуцентът, визиран и в горецитираните въпроси, и по този начин с тях се внушава, че той има нестандартна сексуална ориентация, природно нагъл е и е манипулатор. Твърдението относно сексуалната ориентация има характера на клевета, тъй като е визирано именно като позорно обстоятелство (в съответствие с доминиращото разбиране в българското общество), а и като такова е възприето от Х. съгласно събраните гласни доказателства, и истинността му не е установена по делото. В смислова връзка със сочената „нестандартна сексуална ориентация“ е и окачествяването в началото на текста прякора на ищеца „Д.“, като нежен. Останалите негативни оценки (природно нагъл и манипулатор) обективно представляват обиди.
Обиди се съдържат и в друг въпрос: „Докога нагло, самодоволно, хора без грам морал ще претендират да са единствените блюстители на истината и кръстоносци на справедливостта?“, както и в обръщението към ищеца: „Не, Ю., вашата философия е „друга“. Философията на скункса. Философията на подлостта, безсрамието и лъжата!“, тъй като охарактеризират Х. отново като нагъл, а също и като неморален, подъл, безсрамен и лъжец – безспорно все отрицателни и отблъскващи черти на човешкия характер съгласно общоприетите морални ценности и обществени разбирания. Че тези обиди имат за адресат Ю. Х., не оставя съмнение обстоятелството, че те са в пряка връзка и са повторение на други такива от началото на публикацията („…ако в обширно интервю продуцентът на предаването Ю. Х. (с нежния прякор Д.) нагло и арогантно не се беше обяснил…“).
В публикацията се съдържат и други твърдения, които имат характер на клевети, доколкото истинността им не е установена по делото – за умишлено покриване на истината около неприемливото поведение на репортера В. („Ако (Ю.) бе поискал кадрите, би ги получил по интернет за броени минути, при това нередактирани. Сигурен съм, че това е направено, но е извършен опит за покриване на истината.“); за укриване на данъци и осигуровки чрез несключване на трудов договор със служители („Освобождава се човек, който не е на трудов договор, което подсказва за укриване на данъци и осигуровки“); за умишлено очерняне на лица чрез предаването „Господари на ефира“ посредством лъжи и измислени истории („При такъв екип колко души е „изгорило“ „Господари на ефира“ със скалъпени пошли обвинения и очерняне на лични и фирмени репутации, включително и на политици? Не се ли превърна това предаване в трибуна за оплюване с палячовски провиквания, дърварски карикатури със закачени за тях лица и приписване на всички недостатъци на човешкия характер без връзка с действителността?...Става въпрос за разпространяване на лъжа и манипулация в милиони български домове?“).
Предвид неколкократното визиране на Ю. Х. в изложението, включително в началото и в края му, обръщението на автора лично към Х., посочването му като продуцента на предаването „Господари на ефира“, като цяло у читателя се създава впечатление, че обидите и клеветите имат за основен обект именно ищеца, и се внушава, че недостатъците на предаването „Господари на ефира“ са последица от неговия характер и поведение в живота и в професията на подъл, нагъл, нечестен и манипулативен човек, както и човек с нестандартна сексуална ориентация. По този начин В. С. е излязъл извън конкретния повод, по който е направил публикацията си (свързан с поведението на репортера В.), извън коментара и критиката на предаването „Господари на ефира“, извън оценъчните съждения за естетиката и качеството на последното и отговорността за това на неговите създатели, като отправените от него обиди и клевети са насочени пряко персонално към ищеца и засягат по недопустим начин честта и достойнството му. Нарушен е балансът между правото на ответника да вземе отношение и критикува дадено предаване и неговите автори и създатели, от една страна, и правото на ищеца да защити своята репутация, от друга. Особено показателен е повдигнатият въпрос относно сексуалната ориентация на Х., която в случая няма никакво отношение към процесното предаване.
По делото се установява от представените с исковата молба доказателства, че голям брой лица са направили коментари под публикацията; същата е била разпространена в множество други новинарски интернет сайтове.
Същевременно от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Е. Д. и К. Р., които настоящият съд кредитира в тази им част като основаващи се на непосредствени възприятия, непротиворечиви и убедителни (при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК при преценка показанията на свидетелката Д.), се установява, че в резултат на процесната публикация Ю. Х. се почувствал обиден, изнервен и гневен, че несправедливо е охулен и е поставена под въпрос честността му и са засегнати репутацията и авторитета му; притеснявал се от реакцията на хората и за съдбата на предаването си и работещите в него, предвид влиятелната позиция на В. С., като вицепремиер по това време. Станал интровертен, трудно преживявал факта, че му е приписана друга сексуална ориентация и че детето му може да узнае за това, случилото се рефлектирало негативно върху ефективността на работата му и на отношенията с екипа и семейството му.
Съдът не кредитира свидетелските показания в частта им относно влошаване здравословното състояние на Х., причинено от процесната публикация, тъй като свидетелите нямат медицинско образование, за да преценят това, соченото от тях не е достатъчно конкретизирано и не е подкрепено от медицинска документация или съдебномедицинска експертиза.
Предвид изложеното, настоящият съд счита, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на В. С. за претърпените от Ю. Х. неимуществени вреди – налице е превратно упражнено от ответника право на мнение, при което чрез обиди и клеветнически твърдения са причинени неимуществени вреди на ищеца – негативни емоционални преживявания, налице е и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и страданията на ищеца. Вината на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а по делото не е доказано противното.
Недоказано се явява направеното от В. С. възражение за съпричиняване.
Като взе предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика, ВКС, състав на ІІ г. о. намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид следните обстоятелства: характерът на отправените обидни и клеветнически твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност; общественото положение и личността на ищеца – публична, разпознаваема личност, известна с работата си в телевизионния и развлекателния бизнес и популярна в обществото, за която всяка невярна информация се разпространява многократно (което е видно и от представените с исковата молба доказателства), заради засиления обществен и журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока степен; фактът, че вредите са нанесени посредством използване на популярната социална мрежа „Фейсбук“ и са станали достояние на широк кръг лица; степента на засягане самочувствието, доброто име и достойнството на ищеца, претърпените негативни емоции и нарушено душевно равновесие на същия, служебното и обществено положение и личността на ответника - по това време партиен лидер и заместник министър-председател на РБ, лице с широка аудитория и поддръжници; обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта. Преценявайки посочените обстоятелства, настоящият съд намира, че заявената сума от 7000 лв. се явява адекватно обезщетение за причинените на Ю. Х. неимуществени вреди. Върху същата се дължи и законната лихва, претендирана от датата на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Х. има право на направените за всички съдебни инстанции разноски, съобразно уважената част от претенцията му, като не са налице предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение – същото не се явява прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на делото и цената на иска. При присъждане разноските за въззивната инстанция, настоящият съд съобразява, че дължимата държавна такса е 140 лв., а не внесената такава от 200 лв. При това положение за първата съдебна инстанция дължимите разноски са в размер на 1960 лв., за втората – 1340 лв., а за касационната – 1370 лв., или общо 4670 лв. Надвнесената по сметка на СГС сума от 60 лв. евентуално подлежи на връщане от съда.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 262968 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 3330/2021 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 20277941 от 16.12.2020 г. по гр. д. № 29509/2019 г. на Софийски районен съд в частта му за отхвърляне на иска на Ю. Б. Х. срещу В. С. С. за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лв. за нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г. коментар във „Фейсбук“, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] ап. № 45, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на Ю. Б. Х., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 - Адвокатско дружество „Г. и съдружници“, сума в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г. коментар във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.05.2019 г., до окончателното плащане, както и разноски за всички съдебни инстанции в размер на 4670 лв. (четири хиляди шестотин и седемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: