Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 1796/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б. В. ЕООД, гр. Велинград, чрез процесуален представител, срещу решение № 552/12.10.2023 г. по адм. дело № 164/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-130-2600/6429 / съгласно диспозитива на съдебното решение, съгласно уведомителното писмо № 02-130-2600/6429#6/ от 23.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ в частта с извършените намаления: по подмярка 13.1/ НР 1 в размер на 5097,79 лв., по СЕПП в размер на 3901,85 лв., по СПП в размер на 2212, 15 лв., по СП / основна / - в размер на 58 269,10 лв. и зелени директни плащания в размер на 1025, 21 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, озаглавени "жалба", че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяна на решението, отмяна на уведомителното писмо в спорните части, оторизиране на спорните суми и присъждане на направените от дружеството разноски.

Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в писмена защита, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски за двете съдебни инстанции, в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че оспорената част от уведомителното писмо е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Направил е извод за извършените намаления на финансовото подпомагане в съответствие с разпоредбата на чл.41, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, поради заявяване на площи в размер на 8,02 ха, за които няма регистрирани правни основания за ползване от дружеството в общинските служби по земеделие по местонахождение на имота. Приел е, че разпоредбите на чл.33 и 36 пар.5 от Регламент /ЕС/ 1307/2013, че парцелите трябва да са на разположение на земеделския стопанин не изключва задължението за ползване на законово правно основание. В самия чл.33 пар.1, изр.1 е посочено, че парцелите се декларират от земеделския стопанин, когато съответстват на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане. АС е приел, че е неоснователно възражението, че земеделският стопанин, е бил уведомен само за надвишена максимално допустима площ от 4, 46233 ха, но не и за последващите проверки, при които приетият за недопустим размер на площта е увеличен на 8,02 ха, като от значение е обективният факт на превишение с 20 % на наддекларираната площ. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на АС за наличието на фактически и правни основания за издаване на акта. АС обосновано е констатирал, че от съдържанието на таблиците и поясненията към тях е видно каква площ е недопустима за подпомагане от всеки от заявените парцели по - отделно по всяка от мерките, на какво основание и каква е общата недопустима за подпомагане площ. По всяка от схемите и мерките, по които има намаление на субсидията има отделни мотиви за правните основания за намаленията.

Задължението за регистриране на правното основание за ползване на земята от заявителя е уредено в чл.41, ал.3 - 4 ЗПЗП, като условие за получаване на подпомагане. АС правилно е приложил материалния закон, тъй като изискването по регламента заявените парцели да са на разположение на земеделския стопанин не дерогира изискването за наличие на правно основание за ползването на тези парцели, които са на разположение на земеделския стопанин, което е видно от цитирания текст на чл.33 пар.1 изр.1 Регламент /ЕС/ 1307/2013. Приложимата правна норма на националното право - чл.41, ал. 9 ЗПЗП не противоречи на Регламента и съгласно нея при липса на регистрирано правно основание Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл.43, ал.3 ЗПЗП - а именно намалява размера на плащането или отказва плащане.

Обстоятелството, че при автоматичната проверка е била установена по - малка площ, която е заявена без правно основание, в случая не представлява съществено нарушение на административно - процесуалните норми, тъй като видно от делото на заявителя е известно, че няма правно основание за ползването на цялата наддекларирана площ и никога не е твърдял, че разполага с такова, за да му се даде възможност да отстрани евентуална нередовност на заявлението. Дружеството поддържа единствено, че е от значение, че спорните площи са на негово разположение.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от касатора. Няма правна възможност за повторно присъждане на разноските за първата инстанция на ДФЗ, присъдени му с решението на АС, нито за увеличаване на размера им, тъй като последният не е бил обжалван от ответника по касация.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552/12.10.2023 г. по адм. дело № 164/2023 г. на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА "Б. В. ЕООД, гр. Велинград, индустриална зона "Булгарцвет", представлявано от Н. Л. Л., да заплати 100 /сто/ лева разноски по делото на Държавен фонд „Земеделие“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА