№ 2751

гр. София, 29.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 700/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерството на образованието и науката (МОН) чрез представител държавен експерт Х. против решение № 2765 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 15212/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав.

Ответникът по жалба Р. К. А. чрез адв. З. с отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липсата на основания за допускане до касационен контрол и за нейната неоснователност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 20203684 от 27.10.2021 г. по гр. д. № 8867/2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 69 състав в частта за осъждане на ответното министерство да заплати на ищцата Р. А. обезщетение на имуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ в размер от 83 694. 53 лв. за периода 19.02.2015 г. - 03.10.2026 г. ведно със законната лихва, считано от първо число на всеки следващ месец до изплащането, е присъдено такова обезщетение – съставляващо пропуснати ползи от разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала на сходна длъжност с тази, която е заемала към момента на трудовата злополука и получаваната от нея пенсия за инвалидност (без добавката за чужда помощ) в общ размер на 17205....