О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3359

София, 06.11.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 761 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. П. против решение № 322 от 11.10.2022 г. по гр. д.№ 471/2022 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260025 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 4684/2020г. на Русенския районен съд в частта му, с която А. К. Й. е осъдена да й заплати сумата в размер на 12 900 лв. на основание чл. 36, ал. 1, изр.1 ЗН, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на Л. Я., поч. на 28.08.2020 г. и в полза на ищцата са присъдени разноски.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, защото е присъдена сума, която е по-голяма от претендираната. Твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 36, ал.1 ЗН, тъй като е следвало да й се присъди стойността на цялата разполагаема част, т. е. 1/3 от дарения апартамент, а не половината от тази стойност. Направено е оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като не е назначена СТЕ да определи актуалната пазарна цена към момента на постановяване на решението, а определената такава е от няколко месеца по-рано.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по три въпроса: 1.При иск за намаляване на дарение може ли съдът да определи размер на намалението, по-голям от заявения с исковата молба? Налице ли е в този случай произнасяне плюс петитум? 2. Възстановяването на запазената част от наследството включва ли възстановяване и на съответната част от разполагаемата част или цялата разполагаема част остава за дарения наследник? 3.Длъжен ли е съдът служебно да определи размера на пазарната стойност на имота при определяне на паричната компенсация при възстановяване на запазената част от наследството?

Ответницата по касация А. К. Й. оспорва допускането до касация, тъй като решението е съобразено със закона, обстоятелството, че касаторката освен, че е надарена е и наследник по закон и тъй като имота се връща в наследството, тя като наследник по закон ще получи своята част /дела си/ от разполагаемата част от имота, съгласно чл.5, ал.1 ЗН, а с решението получава само стойността на дела на ищцата от разполагаемата част. Позовава се на доктрината Запазена част в наследството на проф. П. В., С. 1994 г., стр. 104. и на съдебната практика - решение № 48 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 715/2012 г., I г. о. и цитираното в него решение № 3066 от 19.12.1964 г. по гр. д. № 2012/1964 г. на ВС, I гр. о., цитирани от съда. По останалите въпроси, счита, че цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия спор.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Страните са наследници – дъщери на Л. Ф. Я., поч. на 29.08.2020 г. С нот. акт № 115, т. IIІ, 30.04.2017 г. на нотариус с рег. № 629, наследодателката е дарила на дъщеря си Н. К. П. апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***в [населено място]. Другата дъщеря на наследодателката А. К. Й. е предявила против касаторката Н. К. П. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на посоченото дарение. Страните не спорят, че наследодателката не е оставила в наследство имущество – активи и пасиви, поради което не е формирана масата по чл. 31 ЗН. Според приетата неоспорена СТЕ, пазарна оценка на дарения имот към момента на откриване на наследството е в размер на 77 400 лв., а към настоящия момент 76 400 лв.

За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е съобразила посочените факти и закона, конкретно, че запазената част при две деца, когато наследодателят не е оставил съпруг е 2/3 ид. ч., т. е. запазената част на ищцата е 1/3, съгл. /чл. 29, ал.1 ЗН/. Разполагаемата част е 1/3. В случая запазената част е накърнена, поради което е уважен иска по чл. 30 ЗН като е намалено дарението и е възстановена запазената част на ищцата А. К.. В тази част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.

Тъй като запазената част е накърнена с повече от 1/4, въззивната инстанция е възприела изводите на РС – приложила е чл. 36, ал.1 изр.1 ЗН – постановила е връщане на дарения имот в наследството. В този случай на дарената се присъжда разполагаемата част от наследството според текста на закона. Съдът е съобразил, че надарената е и призован наследник по закон /дъщеря/. Тъй като след връщане на имота в наследството, тя получава по наследство наследствената си част от разполагаемата част, съдът й е присъдил само частта от разполагаемата част, припадаща се на ищцата по иска по чл. 30 ЗН, т. е. равностойността на половината от нея /на 1/6 /. След връщане на дарения имот в наследството, дела на ответницата по този иск включва изцяло запазената й част от наследството и припадащата й се част от разполагаемата част на наследодателя. За припадащата се част на ищцата получава от нея равностойността й. Съдът се е позовал за тези мотиви на доктрината и на съдебната практика - Запазена част в наследството на проф. П. В., С. 1994 г., стр. 104, Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 715/2012 г. на ВКС, І гр. о. и на посоченото в него Решение № 3066 от 19.12.1964 г. по гр. д. № 2012/1964 г. на ВС, І гр. о.

Въззивният съд е отбелязал, че РС не е съобразил, че по аргумент от чл. 36, ал. 1, изр.1 ЗН,, възмездяването на наследника с накърнена запазена част става по цени към момента на намаляването, т. е. следва да е 12 733,33 лв. (1/6 от 76 400 лв.), а РС е определил паричното уравнение по цени към момента на откриване на наследството – 12 900 лв. (1/6 от 77 400 лв.). Поради липса на жалба от А. К. Й. обаче и предвид забраната да се влошава положението на жалбоподателя не е намалено присъденото обезщетение в размер на 12 900 лв. на въззивницата Н. П.. Сумата е присъдена ведно със законна лихва върху нея, считано от влизане на решението в сила.

Въпросите „при иск за намаляване на дарение може ли съдът да определи размер на намалението, по-голям от заявения с исковата молба“ и „налице ли е в този случай произнасяне плюс петитум“ не определят изходя от спора и по тях съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Прилагането на чл. 36 ЗН е последица от уважаването на предявеният иск по чл. 30 ЗН. Ищецът не предявява иск и не формулира петитум каква сума да бъде осъден да плати на ответника като разностойност на припадащата му се част от разполагаемата част. /в този смисъл Решение № 156 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 416/2009 г., I г. о./ При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от дарение, или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имота не е отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН и облагодетелствувания, която може да се прекрати чрез делба. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин когато завета или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези. 1.да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно. 2. ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целия имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от 1/4 от стойността на разполагаемата част, /какъвто е настоящия случай/, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от 1/4 от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари /чл. 36, ал.1, изр.2 ЗН/. Нормата на чл. 36 ал.2 ЗН е специална хипотеза на ал.1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал.1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. Въззивният съд е приложил правилото на чл. 36, ал.1, изр.1 ЗН, като е съобразил и правилото на ал.2 на същия текст. В случая дарението на стойност 77400 лв. към момента на откриване на наследството надвишава с 19350 лв., т. е. с повече от 1/4 сбора от запазената и разполагаема част /общо запазената и разполагаема част е 51600 лв., а 1/4 от нея е 12900 лв./, поради което имота е върнат в наследството и е съсобствен при квоти по чл. 5 ЗН. Касаторката получава от него 1/2 като наследник по закон, която включва 1/3 /запазената й част/ и половината от разполагаемата част / 1/6 ид. ч./ и по силата на обжалваното решение получава равностоността на другата половина от разполагаемата част, припадаща се на ищцата. Ответницата по касация /ищца/ получава като наследник по закон 1/2 ид. ч., която включва възстановената й запазена част / 1/3 ид. ч./ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./, чиято равностойност е осъдена да плати.

Така поставената първа група въпроси не кореспондират на предмета на иска. Твърди се противоречие с решение № 60127 от 26.10.2021 г. по т. д.№ 1542/2020 г. на І т. о., решение № 72/14.06.2021г. по гр. д.№ 3413/2020 г. на ІІ гр. о. Тези решения не са по спорове с предмет конститутивният иск по чл. 30 ЗН и не се отнасят до хипотеза на приложение на чл. 36, ал.1 изр.1 ЗН, когато дареният е и наследник по закон. Затова по първите два въпроса не е налице нито общото, нито допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК предвид разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Следващият въпрос „възстановяването на запазената част от наследството включва ли възстановяване и на съответната част от разполагаемата част или цялата разполагаема част остава за дарения наследник“ е относим към предмета на спора. При отговора на този въпрос обаче съдът се е съобразил с доктрината и съдебната практика и я е посочил. В случая касаторката получава цялата разполагаема част, но половината от нея като наследствен дял, а за другата половина, припадаща се на ищцата, тя получава равностойността й. Цитираното от касаторката решение № 456/05.06.2009 г. по гр. д.№ 1412/2008 г. на ІІІ гр. о. е постановено по отменения ГПК иск, по иск чл. 30 ЗН, съединен с иск за делба, които са уважени Спорния въпрос е бил дали следва да се съставя масата по чл. 31 ЗН ако дарения имот е единствен за наследодателя и той не е притежавал друг имот. Съдът не е прилагал нормата чл. 36 ЗН с това решение, тъй като тя не се прилага когато претендиращия възстановяване на запазена част притежава идеална част от същия имот на друго основание, или когато в резултат на преустройства, или други фактически и правни действия, имота е променен /съборени са сгради, посроени са нови сгради/. В този смисъл Решение № 25/07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. чл. 290 ГПК. Поради това настоящата инстанция не констатира противоречие на обжалваното решение с това цитирано от касатора решение, т. е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Въпросът „длъжен ли е съдът служебно да определи размера на пазарната стойност на имота при определяне на паричната компенсация при възстановяване на запазената част от наследството“ е относим към предмета на спора. В случая двете стойности – пазарната към момента на откриване на наследството и към момента на решението са определени от прието заключение в последното съдебно заседание на 30.03.2022 г. изготвено от съда СТЕ. Решението на РС е постановено на 07.04.2022 г., а на въззивната инстанция – на 11.10.2022 г. Пазарната оценка към момента на постановяване на решението от РС е била по-ниска от пазарната оценка към момента на откриване на наследството, т. е. не се налага извод за ръст на цената на процесния имот, а напротив. Отделно от това, на касаторката е присъден по-голям размер на равностойност на припадащата се част на ищцата от разполагаемата част. Поради изложеното и тъй като е приета по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, и не е имало оплакване от касаторката във въззивната жалба за занижена актуална оценка, за въззивната инстанция не е имало задължение служебно да назначава СТЕ за определяне на нова актуална пазарна цена. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 34/12.05.2014 г. по гр. д.№ 3542/2013 г. на ВКС, І гр. о., тъй като в случая не се е налагало образуване на масата по чл. 31, а оценка на дарения имот към двата релевантни момента – на откриване на наследството и към момента на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция е определена от неоспорената и приета по делото СТЕ. З. и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.

В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Ответника по касация А. Й. претендира деловодни разноски за настояща инстанция, но не доказва такива.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 322 от 11.10.2022 г. по гр. д.№ 471 по описа за 2022 г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. К. П..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: